Чу се някакъв шум. Картър се плъзна до вратата и я отвори — рязко и бързо, смъртоносното дуло на браунинга гледаше към…
— Мамка му! — изсъска Картър и свали пръст от спусъка.
Граф Фойхтер беше пострадал. Кръв капеше от счупения му нос и разцепените устни. Залитна напред. Вонята на алкохол се носеше около него като някакъв перверзен парфюм. Картър му помогна да влезе и провери коридора; видя как сензорът на вратата примигна и отново провери ЕКуба. Активира една функция. Сега всеки, който влезеше в кухнята, щеше да активира безшумната аларма.
— Чичо! — Мария се втурна към Фойхтер, прегърна го и му помогна да седне. Графът изстена от болка. Кръвта му капеше на пода; той се взираше с ужас в пръснатото лице на Йесмар.
— Ти ли го уби?
— Оказа се не съвсем честен.
Все така с пистолета в ръка, Картър коленичи пред Фойхтер. — Какво стана?
— Шестима са. Събраха гостите накуп. Пратиха ме да преговарям с теб…
— С
Картър млъкна. Единственият начин, по който можеха да разберат, че Ханс Йесмар е мъртъв, бе чрез комуникационната мрежа. А това означаваше, че целият отряд от германските специални части е замесен в покушението. Но защо им беше да чакат празненството? Защо просто някой от снайперистите не беше убил Мария по-рано?
Алармата се включи и в същото време радиостанцията завибрира.
Картър бързо отиде до вратата. Браунингът се подаде навън и изстреля предупредителен куршум към коридора. Нямаше ответен огън и движение.
Обърна се.
Фойхтер, на колене на пода, държеше насочен към него пистолет. Погледите им се срещнаха. В очите на възрастния мъж нямаше никакви емоции — само твърдостта, която Картър вече бе забелязал. Твърдостта на студена стомана. Твърдостта на убиец.
— Какво искаш? — тихо попита Картър.
— Прееба всичко! — изсъска Фойхтер и от устата му полетяха кървави пръски и слюнка. — Хвърли оръжието. Веднага!
Картър погледна към Мария. Нещо се бе променило — промяна, която сграбчи сърцето му в желязната си хватка и стисна без капка милост. Сълзите бяха изчезнали от очите й. Стоеше изправена, с малък сребрист пистолет в ръка. Дулото бе насочено към него.
— Не разбирам — изръмжа Картър. — Не бяхте ли от Спиралата?
— Хвърли оръжието! — изкрещя Фойхтер. Гласът му прозвуча така, все едно е на ръба на паниката.
Нещо в душата на Картър се смрази.
Мария му се усмихна и леко сви рамене.
— Не се прави на толкова изненадан, Картър. Не си от семейството.
И тогава Картър разбра — разбра, че ще умре. Имаше две въоръжени цели и не можеше да ги свали за едно мигване на окото…
„Ти — прошепна Кейд с гробовен глас. — Хайде, Картър, ще е като едно време… също като в битката при Кайро 7… остави ги на мен…“
Фойхтер се изправи с олюляване. Пръстите му се вдигнаха към почервенелите от кръвта устни. Размаха пистолета и се озъби като диво животно.
— Казах, хвърли оръжието!
Картър започна да се навежда, сякаш за да остави браунинга на пода.
„Остави на мен“ — погали трескавия му ум хипнотизиращият глас на Кейд. Картър примигна като на забавен кадър и цветният свят около него се превърна в живачна спирала…
Действай, кисело помисли той.
Кейд бавно отвори очи.
Черно и бяло
3
Сцената бе лишена от цвят — безлична черно-бяла картина. Той се усмихна на омазания с кръв Фойхтер. Браунингът лежеше удобно в дланта му — солиден и сигурен, стар приятел, завърнала се любима, част от тялото му и същността на душата му. Беше го обърнал надолу, докато се навеждаше, под ъгъл Трябваше само да го мръдне…
Кейд завъртя китката си — по-бързо от мисъл — и натисна спусъка.
Фойхтер отлетя назад и се сви на две, останал без въздух, и се свлече на пода с внезапно изкривено от ужас лице. Изпусна пистолета и погледна дланите върху корема си — под тях бързо растеше кърваво петно. Със същото движение Кейд се извъртя на пета, браунингът проблесна в ръката му, и отново натисна спусъка. Куршумът улучи рамото на Мария, завъртя я и я блъсна в стената. Тя рухна и изстена. Слюнка потече по студения камък, кокетният й малък пистолет бе забравен.
— Никога не се доверявай на шибани жени — озъби се Кейд, пъргаво коленичи до Фойхтер и изръмжа: — Смъртта от рана в корема е бавна. — И боли. При това много.
Замахна и стовари дръжката на пистолета в лицето му, във вече счупения нос. Фойхтер изкрещя. Още три удара и писъците му се смениха със задавено гъргорене.
Кейд отиде до вратата. Бързо прехвърли каналите на ЕКуба и лицето му се изкриви от объркване, когато осъзна, че устройството е мъртво. Никакви скенери. Никакви детектори. Нищо.
Претърси отворения архив на ума на Картър (отне му част от секундата), отвори вратата и се втурна през кухнята към сервизната шахта, като прескачаше стоманените плоскости. Вмъкна се в тясната дупка, изрита тънката стена и полетя надолу…
Отгоре се разнесе автоматична стрелба.
Стъпи меко на крака и се огледа. Мазето. Тръгна покрай автомобили, покрити с платнища. Спря и извъртя глава към блестящ червен мотоциклет — Дукати 1296 SPS MkV — зрението му регистрира цвета като яркосиво. Изтича към рампата в и широките дървени врати, извеждащи от подземието. Надзърна през цепнатината към мрака. Вдигна ЕКуба на Картър, за въртя го нежно и като по магия сърцевината му слабо засия. Проследи схемата на повърхността и от вътрешността на устройството изскочи игла. Кейд я пъхна в ключалката и след секунда се чу изщракване. Тихо открехна тежката врата…
Изтича обратно към мотора и вдигна стъпенката с ритник. С цевта на браунинга проби дупка в горния обтекател, бръкна в нея и напипа кабелите за запалването. Няколко срязвания. Няколко усуквания, за да заобиколи имобилайзера. Ухили се, включи двигателя, скочи на седалката, превключи на първа и даде газ до 13000 оборота…
Приведе глава и отпусна съединителя.
Моторът полетя по рампата и с трясък разби вратата. Докато автоматите се обръщаха към Кейд, той профуча като куршум по чакълената алея с 355 км/ч, натиснал газта докрай. Браунингът риташе в лявата му ръка. Докато занасяше около фонтана, Кейд проби дупка с три куршума в гърдите на единия от мъжете. Превключи скоростта, задното колело изхвърли чакъл, заора в пръстта и изстреля мотора по правата алея, далеч от фигурите, които излизаха тичешком от главния вход на Шваленберг и стреляха.
Куршумите запищяха покрай главата му и Кейд се сви още повече над широкия резервоар. Машината вдигна 360. Той се вкопчи в мотора като полип, с изкривено от невъзможна усмивка лице. Браунингът бе забравен от радостта да овладее ревящия обезумял двигател. Стрелката на спидометъра достигна червената линия.
Зад него се втурна цяла глутница — двайсетина облечени в черно фигури… но внезапно спряха. Бакърените очи гледаха как моторът се превръща в червена точка в далечината. Някакви мъже закрещяха и почнаха да се качват в автомобилите, а черните убийци отскочиха настрани. Колите се впуснаха в преследване.
Яхнал мощния мотор, Кейд крещеше и се смееше с цяло гърло, вдигнал лице срещу вятъра. Двигателят
