Смени посоката, отвори вратата, влезе и я затвори.
Хората са добри, помисли си.
Хората са добро прикритие…
Колкото и гадно да изглеждат понякога.
Мина през още врати, пресече нещо като офис с тънък мокет и наситен с воня на цигарен дим, жълти стени и пирамида чаши с кафяви като катран петна. Към това се прибавяше купчина захвърлени кутии от бира, бъркотия от хартиени ленти и далечна музика. Офис парти? Прикри оръжието си и нахълта в…
Приглушена светлина, проблясъци на евтини прожектори и аматьорска цветомузика, клиенти танцуваха под звуците на парче на някаква бездарна момчешка банда.
Мина през тях и покрай купчина бирени бутилки, декове и гърмящи тонколони. Неколцина служители се завъртяха пред него с умението на разгонени курви, езици докосваха влажни устни, тясно прилепнала кожа и проблясващи дълбоко изрязани деколтета, от които се носеше смесената миризма на текила и феромони, приканващи за пропито с вонята на пот секспарти.
Джем чевръсто отстъпи от опипващите ръце, обърна се…
И видя вратата да се отваря. Като в забавен кадър. Появиха се навъсени мъже, анонимни в студения си професионализъм, тъмнокоси и с тъмни костюми…
Следвани от…
Джем зърна някаква маскирана фигура — по-слаба, с ярки пронизващи очи, които веднага се спряха върху него. Устните му изведнъж изсъхнаха и желанието да побегне сви стомаха му.
Коя бе организацията? — избълва умът му и се зарови в досиетата и папките на паметта му, но безрезултатно. Не можеше да разпознае преследвачите си. Но пък тази информация нямаше отношение към ситуацията…
Втурна се с всички сили през поредната врата. Куршуми засвистяха насред купона, пръскаха плазмените монитори и стъклените прегради на искряща пяна. Джем се метна под звуците на внезапните панически писъци, претърколи се, хвърли се надясно и погледна надолу. С ритник изби прозореца, загърна се в коженото си палто и скочи…
Обувките му се стовариха върху покрива на двуетажен лондонски автобус. Хлъзна се за миг, но успя да запази равновесие. Шофьорът се подаде от кабината и започна да му крещи. Джем се плъзна по мокрия от дъжда покрив и скочи на земята.
Без да обръща на внимание на раздразненото фучене на шофьора, който вече размахваше пушка, Джем се изпречи пред надянал шлем мотоциклетист, яхнал голяма кросова хонда с мощност 2000 конски сили. Време за разговори нямаше. Той сграбчи мъжа за яката, метна го на мократа настилка, натисна съединителя и даде газ. Хондата изрева, от ауспуха изригнаха газове… моторът вдигна предното си колело и се озова върху багажника на спрелия отпред форд. Джем рязко наведе глава, когато куршумите запищяха от счупения прозорец горе и затракаха по ламарините на бавно движещите се автомобили. Задното колело на хондата забуксува върху хромирания калник и изстреля мотоциклета върху покрива на форда. Машината изрева и се понесе по импровизираната кросова писта на градските улици.
Гумите прихлъзваха по мокрите покриви на наредените на опашка автомобили. Джем рязко зави вдясно, скочи от набързо открития ламаринен път и се озова на тесния тротоар. Малкото пешеходци се разбягаха с писъци. Моторът се понесе по тротоара към близкия малък парк, влезе в него, като вдигаше струи кал и изскубнати чимове, и се насочи към дърветата на отсрещната страна. Джем наби спирачки, плъзна се по калта и успя да скочи миг преди хондата да се блъсне в дебелия ствол на един дъб. Огледа се, притича до паркирания наблизо бус и безгрижно се качи.
— Дай газ, Ники.
Бусът изръмжа и се вмъкна в автомобилната змия. В същия миг ги обстреляха. Джем и Слейтър се хвърлиха на пода отзад. Между лавиците с оръжия, патрони и експлозиви цъфнаха дупки с назъбени краища.
— Мамка му! — изръмжа Слейтър.
— Измъквай ни оттук! — изкрещя Джем.
Ники зави надясно, качи се на бордюра и премаза серия колонки за паркиране. Двигателят изрева и воят на куршумите заглъхна някъде назад.
Отдалечиха се с пълна скорост от задръстените улици.
Плувнал в пот, Джем се стовари на седалката и прокара пръсти през косата си.
— Прав ли бях? — изръмжа Слейтър.
Джем погледна здравеняка в очите и кимна.
— Повече от прав. Искаха мен — нас. Достатъчна силно, за да видят сметката на маса невинни минувачи.
— И какво ще правим сега? — попита Ники. Огненият й тембър внезапно бе отстъпил на панически тон, така нехарактерен за обичайното й добре тренирано спокойствие, че красивото лице на Джем се намръщи.
Той сви рамене.
— Трябва да предупредим останалите.
— Не можем да използваме ЕКубовете. Обзалагам се, че са ни проследили именно чрез тях. Помниш ли битката при Белсен? — озъби се Слейтър, зареди с огромните си ръчища 9-милиметровия автомат Хеклер & Кох МР5 АЗ и се ухили гадно. — Можем да пробваме по телефона.
— Нямаме избор. Прати съобщение на Спирала_Н, че някой кучи син ни е насадил на пачи яйца — онези изроди чакаха на пусия.
Слейтър измъкна своя ЕКуб и го стисна. Малкото устройство оживя и сините цифри примигнаха по страните му; миг по-късно обаче всичко изчезна.
Слейтър се намръщи. Стисна отново.
— Не бачка, Джем.
— Дай го тук, умнико.
— Не съм му направил нищо — заоправдава се Слейтър.
Джем изпсува.
— Ти си направо технически гений. Помниш ли Китай? Язовира? Ти ли беше натоварен с шибаното му взривяване?
— Стана случайно — изстена Слейтър.
Джем си поигра с ЕКуба и отново се намръщи.
— Тия неща не трябваше ли да са на практика нечупливи?
— Такива са — обади се Ники от предната седалка. — Не вярвам дори юмруците на Слейтър да са в състояние да ги повредят. Виждала съм ги да оцеляват и в много по-лоши ситуации.
Джем пак изпсува. Слейтър взе очукания и изподраскан ЕКуб на Ники. И той не пожела да се задейства. Поклати глава и изръмжа:
— И сега какво?
— Трябва да се свържем със Спиралата и с един стар приятел — каза Джем, запали цигара и се излегна, загледан в панелите на тавана. Слабите лъчи луминесцентна светлина през дупките от куршуми го изправяха на нокти. Експлозивите и летящите куршуми не си пасваха особено добре. Студен вятър свиреше през неравните дупки. Слейтър започна да чисти оръжието си.
Затвори очи и се замисли за Иран и въстанието.
За куршумите.
И за мъченията…
Потрепери. И с радост се отдаде на предизвиканата от приспивателните дрямка, докато бусът се носеше по залетите от дъжда и очукани от войната улици.
Спирала, записка 2
Копие на новинарско съобщение
