Кейд се изсмя смразяващо.
„Би било… интересно“.
— Адски интересно ще е, когато станеш храна за червеите.
Кейд отново се изсмя.
„Ще очаквам с нетърпение този ден, приятелю мой. Спасителю мой. Душа моя. Радвам се отново да те видя така разгневен — именно гневът ти спечели прякора ти. Прякорът, който дере сърцето ти, Касапино“.
— Това не съм аз! — Гласът на Картър внезапно стана нисък, безизразен, зловещ.
„Именно твоите ръце избиха толкова хора“.
— Но го направи ти! — изсъска Картър.
„Как бих могъл да ги избия всичките?“ — Кейд се ухили подигравателно.
— Ти беше, ти, шибано лайно, и много добре го знаеш! Не ми приписвай собственото си шибано проблемно минало.
„Нямам проблемно минало“ — спокойно каза Кейд.
Обърна се и се загледа над мрачната пустиня към нещо, което Картър не успя да различи.
„Има една птица, която се храни с месото между зъбите на крокодилите — каза Кейд и на устните му заигра усмивка — Крокодилът може да я убие като нищо, достатъчно е само да затвори челюсти. Но решава да не го прави, защото птичката му е от полза. Тя му помага да запази най-голямото си богатство — зъбите, благодарение на които живее. Затова оставя птичката жива и по този начин удължава собствения си кивот. Това се нарича симбиоза. Птичката и крокодилът се хранят един от друг. Свързани са, също като любовници“.
— И си мислиш, че и с нас е същото? — Картър се изсмя студено, гледаше го изпод тъмните си вежди. Цялото му чувство за хумор бе изчезнало, сменено от студено и твърдо парче лед, забито в сърцето му.
„О, да — отвърна Кейд, все така се усмихваше. — Само искам да мислиш внимателно. Да решиш кое точно си. Крокодилът или птичката?“
— Картър…
Нещо го разтърси. Светът избледня и изчезна. Картър отвори очи. Наташа бе сложила ръка на рамото му и се взираше тревожно в него.
— Трябва да поговорим — изграчи тя и лицето й се сгърчи от болка.
— Добре, да поговорим — изхриптя Картър.
Къркаше бавно кафето си. Главоболието се разбиваше в бреговете на съзнанието му и разпъваше душата му на кръст, направен от костите на Кейд.
— Добре ли си? — Гласът на Наташа бе слаб, едва се чуваше.
— Да. Донесе сладките горещи питиета в дневната, коленичи пред Наташа и я погледна в очите. Тя седеше на канапето смръщена, с подпухнали очи. При най-малкото движение чертите й се изкривяваха от болка. Картър отпи от кафето си. Барабани биеха в главата му и тътенът им отекваше в слепоочията му, раздираше мозъка му със стоманените си нокти.
Отвори уста да заговори.
— Шшш — прошепна Наташа с пръст на устните.
Погледите им се срещнаха. Очите й бяха пълни със сълзи. Тя му се усмихна топло.
— Съжалявам, че докарах такава беда в дома ти.
— Бяха дошли за мен — бавно каза Картър.
— Мисля, че и за двама ни — каза Наташа. Сълзите се търкулнаха по бузите й и тя яростно ги избърса с длан. — Благодаря ти, че ми спаси живота. Не… не зная какво щях да правя без теб.
„Да пукнеш“ — изкикоти се Кейд в главата му. Картър усещаше демона, приклекнал някъде в дъното на туптящия му мозък.
Наташа се разкашля и лицето й отново се разкриви. Докосна с пръст стерилната марля върху дупката на гърлото си и се усмихна криво.
— Ти си храбър и силен мъж, Картър. Дойдох да те предупредя — започна тя, после хрипкаво се разсмя. — Животът ти е в опасност… да, зная, малко късно го казвам, нали?
Погледите им отново се срещнаха.
— Знаеш ли, че Спирала_Н е унищожена?
Очите й се разшириха.
— Спирала_Н… Сигурен ли си?
— Даваха го по телевизията. Освен това мина Джем и покрай останалото спомена, че Спирала_Н събира някаква ударна група, за да сложи край на Спирала_Q. Как ти се струва това съвпадение? А сега центъра го няма!
— Напълно ли е унищожена? — прошепна тя. — Но как?
— Направо са я разпердушинили. Нищо не е останало. Прилича на ядрена бомбардировка.
— Това е по-ужасно, отколкото изобщо съм си представяла прошепна тя. Ужасът обезобрази лицето й като белези от рани.
Огънят изпращя. Картър допи кафето си. Наташа седеше със сведена глава, потънала в мисли. После го погледна. Лицето й бе пребледняло, гласът й трепереше.
— Трябва да тръгваме, Картър… трябва да се махнем от тук. Ще дойдат!
— Ако тръгнем сега, ще умреш.
— Ако тръгнем, ще умра аз. Ако останем, ще умрем и двамата.
Картър се ухили. Гадно.
— Ще трябва да пратят доста хора. — Ръката му стискаше браунинга, през съзнанието му прелитаха противни образи.
— Не ме слушаш — тъжно каза Наташа и го погали по буната. — Ще изпратят нексовете.
— Какви нексове?
— Те са най-старата и най-добре пазена тайна на Спиралата. Невероятни убийци. Мислехме, че всички са мъртви, но се оказа, че не са. Успели са… по някакъв начин… да преживеят…
Думата прозвуча гадно в устата й.
— Но защо точно сега? Защо точно мен? — Гласът на Картър бе леден от обхваналия ума му ужас. Спомни си предположението на Джем, че ударните групи са били избити. Тази вероятност премина през душата му като мразовит полъх, увереността заброди из нея като черни демони върху гроба му.
— Нали помниш граф Фойхтер? От Шваленберг?
— Как мога да го забравя тоя кучи син?
— Виж сега как стоят нещата — тихо каза Наташа. — В Спиралата съществува отцепническа група. Група лица, които са решили да предадат всичко, за което се бори организацията. Мислиш, че съм тактически офицер. На практика обаче съм нещо повече, Картър. Нещо много повече.
Погледите им се срещнаха.
Наташа облиза устни.
— Аз съм част от група — още нямаме име, — която работи за изкореняването и елиминирането на всеки, който се опита да използва мощта на Спиралата срещу самата нея. Търсим врага сред собствените си редици. — И въздъхна.
— Значи си някаква шибана тайна полиция?
— Нещо такова. — Наташа се усмихна уморено. — Врагът обаче удари лошо и изпреварващо. Тъкмо бяхме открили, че Фойхтер е един от тях… изобщо не предполагахме, че са готови да предприемат каквото и да било… Изпратих те слепешком към смъртта ти, но благодаря на бога, че оцеля, Други не бяха такива късметлии.
— А Фойхтер? — Гласът на Картър бе студен и твърд като диамант.
— Фойхтер е член на отцепническата група. Заедно с един друг човек, Дюрел. Удариха ни сега, защото QIII е на практика завършен и с огромната му изчислителна мощ са в състояние да закрепят позициите си. Могат да използват процесора, за да извадят от строя военни установки, сателити, дявол знае какво още. Той е ужасно, наистина ужасно мощен, Картър… не мога да ти опиша колко опасен може да се окаже
