трепереше от ледения вятър и снежинките, проникващи през счупеното предно стъкло. Натисна газта. Разнесе се стон на смачкана стомана, мерцедесът помъкна БМВ-то, после внезапно се освободи, като остави в снега един изкривен калник. Картър обърна очуканата кола към алеята, която водеше извън малкия му свят. Изгаси двигателя и пусна ключовете в джоба си. Предницата на колата бе напълно смазана — без фарове, без решетка, само открит и силно течащ радиатор и изкривена рама. Отиде до БМВ-то и го огледа. Двете, странични стъкла бяха счупени, а ламарините бяха надупчени от куршуми. Предницата обаче беше наред и Картър се качи и завъртя ключа. Мощният двигател изръмжа и забоботи равномерно, от двойния ауспух блъвнаха сини облачета, Той превключи на първа и изкара колата на заснежения път. БМВ-то се движеше сравнително равномерно и само отделните скърцания, тракане и по-силният шум заради разбитите стъкла показваха, че е претърпяло катастрофа. Картър обърна на поляната и върна колата до къщата, като се възхищаваше на все още мощния, макар и повреден мотор.
Спря. Централното заключване не работеше — вероятно извадено от строя от някой заблуден куршум. Прибра ключовете, качи се пак в дългия черен мерцедес и го откара дълбоко в гората, където не можеше да се види от пътя. Изкуцука обратно до верандата и загледа неуспелия убиец — беше едър, много по-едър от него, и изглеждаше доста зловещ. Кожата му бе тъмна, почти като на арабин. Очите му над гъстите черни мустаци бяха присвити от болка. Картър погледна обезобразеното му рамо, счупения нос и впитата в кожата му жица, после клекна до него.
— Кой си ти?
Устните на мъжа останаха здраво стиснати.
— За Наташа ли дойдохте, или за мен?
Мълчание. Мъжът гледаше право напред.
Юмрукът на Картър се заби в счупения нос, мъжът изрева и от устата му потекоха лиги и кръв. Главата му увисна, след което бавно се вдигна. Мъжът се изплю в лицето му и се ухили — видяха се тъмночервени венци и окървавени зъби.
— Щом така мислиш…
Картър го сграбчи за косата, викна Самсън, който душеше нещо покрай гората, и помъкна виещия и стенещ мъж нагоре по стълбите. Наложи се да спре по средата, когато кичурът коса се изплъзна от юмрука му, но го сграбчи отново и го изтегли по останалите стъпала, после го повлече по пода към кухнята. Отвори вратата на малкия килер, който бе почти празен с изключение на пералнята и сушилнята. Вътре бе тъмно и ужасно студено. Бутна мъжа по трите стъпала и затвори вратата.
Върна се при Наташа и се свлече на пода до нея. Тя дишаше дълбоко, цветът на лицето й се беше възвърнал. Самсън влезе, скочи в кошницата си в ъгъла, сви се на кълбо и почти моментално заспа.
Картър включи защитната система с дистанционното, облегна глава на канапето до Наташа и уморено натисна копчетата на телевизора. Намали звука и загледа без никакъв интерес танцуващите пред очите му образи. Мразеше телевизията. Американците я наричаха „мъртвешко око“ и сега разбираше причината за това. Все пак призна неохотно, че има и своите предимства, докато превключваше новинарските канали и преглеждаше новините. Мозъкът му работеше на максимални обороти въпреки изтощението.
И тогава видя, като някакво невероятно ужасно съвпадение…
Камерата се плъзна над унищожения Лондон, през огромния кръг в зоната на експлозията, където някога се бе намирала Спирала_Н в тайното си подземно леговище. Той не се заслуша в истеричния монолог на репортера — нямаше нужда от коментар и не му пукаше какво казва говорителят; широко отворените му очи се взираха в аматьорския видеозапис, направен от някакъв японски турист. Внезапната анихилация, дезинтеграцията, мигновеното унищожаване на Спирала_Н…
Разтърка очи.
Какво става, по дяволите? — изкрещя обърканият му ум.
Извади ЕКуба си; повърхността му бе мъртва. Нищо чудно, като се имаше предвид, че централните компютри току-що бяха превърнати на пара от ужасната експлозия.
Устата му бе пресъхнала.
Играта загрубяваше все повече.
Играта ставаше все по-гадна.
„До гуша ми дойде да играя по шибаните правила на някой друг!“ — изръмжа Кейд в мозъка на Картър, подобно на някакво черно морско чудовище, появило се внезапно от най-мрачните дълбини на океана.
— Не си единственият — изръмжа в отговор Картър.
Унесе се за известно време в неспокойна дрямка. Когато се събуди, огънят продължаваше да гори, но навън бе тъмно като в рог и мракът подчертаваше танцуващите по стъклото снежинки. Погледна Наташа. Тя все още спеше дълбоко и дишането й бе равномерно. Провери стерилните превръзки и ги смени. Наля си конска доза „Лагавълин“, седна на килима до Наташа и отпи от мекото огнено питие, загледан в лицето й. Изглеждаше толкова спокойна и прекрасна в съня си…
Но въпреки това се налагаше скоро да я събуди. Колко време щеше да мине, преди да дойдат следващите неканени гости, въоръжени и твърдо решени да им видят сметката?
Протегна ръка и отметна един кичур от челото й. Тя измърмори нещо и се размърда. Картър я погали по бузата, наслаждаваше се на топлината на плътта й. Изпадна в меланхолично настроение, смекчавано единствено от тежестта на браунинга върху бедрото му.
Ще дойдат и други, помисли си.
Съвсем скоро щяха да разберат, че са се провалили.
Наташа изстена, обърна се, въздъхна и лицето й се изкриви от болка — шевовете я мъчеха. Закашля се и се отпусна върху възглавниците. Картър потисна желанието си да я събуди и да започне да я разпитва. Беше изгубила много кръв, бе изтощена от раните и шока. Трябваше й почивка… но не задълго. Налагаше се да потеглят, при това скоро. С колко време разполагаха? С пет часа? С един? С десет минути? Ръката му погали браунинга.
Щеше да ги чака.
И да им го начука…
Спирала, записка 3
Копие на новинарско съобщение
Код Червено_Z
Преглед на необичаен инцидент 554670
Руското правителство изгуби петнадесет атомни подводници.
Тези подводни съдове с голям радиус на действие, захранвани от атомни реактори и носещи ядрени бойни глави, бяха официално обявени за изгубени при изпълнение на служебния си дълг, след като изчезнаха един по един от сонарите и останалите радиолокационни и наблюдателни уреди.
Водените от военните спасителни екипи обикалят районите в които съдовете са били регистрирани за последен път. Въпреки че се използват малки скоростни едноместни подводници, издирването засега е безуспешно.
Много държави вече изразиха съболезнованията си по повод може би най-голямата морска катастрофа в мирно време. >>#
Подвижен
8
Палубата се полюшваше плавно под дебелите му сиви обувки. Той се обърна към брега; вятърът развяваше дългата му къдрава коса и брадата му. В далечината се виждаше притъмнялата гора, сгушена в прегръдката на дълбоката зима. Там, където реката се вливаше в морето, водата на места бе замръзнала и огромни ледени късове се носеха като плоски сребърни остриета по мързеливото течение. Чайки пляскаха с криле, крещяха като изоставени деца и се биеха по бреговата линия и над горите на Аляска; мракът вече се спускаше над това притихнало кътче на планетата.
Някъде далеч вълк зави скръбно към пълната луна и очите му се насочиха през дърветата към огромния черен боен кораб, който леко се поклащаше в спокойния леден залив/ След миг животното се обърна и
