да помага в мисията й. Свързаната с него информация е строго секретна.
Малко преди да бъде убита, Пюрити заяви, че със Спиралата и ударните групи е станало нещо непредвидено. Според собствените й думи, появил се е предател. Пюрити спомена една дума — некс (контекст — „нексът“, или „нашият некс“), което според нас е убиец/ловец с характерни умения.
Жената с кодово име vb12Purity бе извадена от Дунав югозападно от Белград в началото на този месец с прерязано гърло.
SIU препис 2
СЕКРЕТНО TFG1776/250/СПЕЦИАЛНА СЛУЖБА
ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ
Извлечена информация от ЕКуб
Дата: септември 2ХХХ
Препис digMail:
„Бумът в разработването на процесори достигна невиждани и немислими размери; процедурите на ядрото пишат сами себе си и използваните технологични процеси са нещо, за което в близкото минало не можеше дори да се сънува. При първоначалните тестове скоростта на процесора би цялото военно оборудване — той се оказа най-малко 50 000 пъти по-бърз от всеки друг разработван в момента процесор. Показателите му са наистина невероятни и този чип ще революционизира компютърната индустрия на 21 век. Той ще има дълбоки последици във всички аспекти на компютърните технологии, от военното им приложение до световната икономика.
Приложени са кодираните файлове за клетъчната структура на куба, както и схеми за процесите на гравиране, необходими за създаването на кубичен процесор QIII:
#TYGUgfuyd…“
###ПРИНУДИТЕЛНО СПИРАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО// ПРЕДПОЛАГАЕМО ХАКЕРСКО ПРОНИКВАНЕ###
Сканиране на терминалите…
Регистриран е пробив…
Сканиране на портовете…
Системата е заключена.
Първа част
Търсенето на един нереален бог
Сам
1
Картър гледаше как жената буксува с мощното БМВ 740i по заснежената алея, паркира под странен и някак рискован ъгъл, излиза от топлината и комфорта на купето и изритва три пъти полирания калник. Погледна нагоре към него, към стъкления му щит. Той й махна, но тя не можеше да го види през гъсто валящия сняг.
Картър закрачи по тежките килими, наслаждаваше се на усещането под босите си крака. Хвърли още една цепеница в камината и шоколаденокафявият лабрадор Самсън се надигна от луксозната си кошница, наклони глава на една страна и тихо изскимтя.
— Наистина ме обича. — Картър се усмихна и му намигна. Самсън отпусна глава, изсумтя и затвори големите си очи.
Картър отвори външната врата с дистанционното и се отпусна в мекото канапе с чаша червено вино в ръка.
Чу я как изтупва снега от ботушите и проклина времето, мястото и най-вече него самия. Усмихна се кисело, разклати виното и се вгледа в меките му дълбини, докато жената изкачваше каменните стъпала към вратата.
— Тук ли си?
Картър вдигна ръка и изви глава над облегалката на дивана.
— Виновен съм, Натс. Как я караш?
— Наташа, а не Натс, задник такъв.
— Брей, колко била докачлива. Вино?
— Какво е?
— Червено. Май някакво италианско. Има ли значение?
— Има значение, Картър. Защо си се преместил тук, по дяволите?
— Тук ми харесва.
— На гъза на географията!
— Точно затова ми харесва. Градовете са пълни с военни. А след лондонските бунтове вкараха и Правосъдните войски — ПВ8. — Картър поклати глава. — Не бих нарекъл всичко това приятна обстановка, подходяща за отпускане и дълъг живот.
Наташа късо се изсмя и огледа помещението.
— Не мога да повярвам, че нямаш дори кола.
— Че за какво ми е? — Картър се намръщи. — Имам всичко, от което се
Наташа спря, пое дълбоко дъх и започна мислено да брои, за да се овладее. Свали шала и ръкавиците, затвори за миг очи и метна скъпото си кожено палто на един фотьойл.
— Мразя Шотландия.
— Тук съм израснал — меко каза Картър и пресуши чашата си на един дъх. — Тук съм се родил. Тази страна има характер, сила и самота. Сигурна ли си, че не искаш да пробваш виното, малка навъсена изкусителко?
— Май ще предпочета уиски.
Докато отваряше гарафата с „Лагавълин“ и наливаше две щедри дози, Картър наблюдаваше стройната атлетична фигура на Наташа. Облиза устни и си припомни по-добрите времена — дългите нощи и още по- дългите дни, любенето на същия този под, смеха, разговорите, питиетата…
Подаде й чашата. Тя прекара пръсти през мократа си от снега къса черна коса и я остави да стърчи във всички посоки — знаеше, че това му харесва. Той се усмихна, изпълнен с очакване, пресуши малцовото уиски и хвърли кристалната чаша в огъня — тя се пръсна на парчета. За миг пламъците станаха още по-
