сини светлини. Той отмести поглед към огъня. За миг се поколеба…
Можеше да го унищожи. Да се махне.
Беше се заклел, че е приключил със Спиралата.
Защото…
Когато е приключил със Спиралата, значи е приключил и с Кейд.
Потрепери, все така втренчен в пламъците.
Спиралата не знаеше за Кейд. Но пък и
Въздъхна.
Загърби камината и се отпусна в прегръдките на дълбокото удобно канапе. Самсън тежко се изправи — бе доста едър за лабрадор, с което всъщност си бе спечелил подходящото име, — прозя се, покатери се бавно на канапето и положи глава в скута на господаря си. Въздъхна тежко — тежко и Картър нежно го почеса по кадифените уши.
Охрана, бе казала Наташа. Устата му бе пресъхнала. Осъзна, че Наташа — и самата Спирала — са абсолютно наясно с него. Никакви убийства повече. Никакви подривни дейности. Никакви унищожавания… Онези времена бяха отминали. Изчезнали. Разпаднали се на прах, също като Кайро.
Охрана.
Охраната на племенницата на един от главните оръжейни разработчици на Спиралата.
Никакви убийства… никакви бомби… никакво хладнокръвно колективно насилие…
— Говори — каза той на ЕКуба. Устройството моментално свери гласовите му характеристики, изщрака и се свърза с централния компютър на Спиралата…
Централен компютър на Спиралата
Запис #887
СЕКРЕТНО FFUCH/111/ СПЕЦИАЛНА СЛУЖБА
ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ
Граф фойхтер. Професор от немски произход, роден в Шваленберг, Германия, следвал в Мюнхен, Лондон и Прага. Прадядо му е убит от нацистите през Втората световна война някъде на германо- австрийската граница, след като е бил подложен на изтезания. Майка му и двамата й синове избягали в Италия, а след края на войната потърсили защита в Англия.
Експерт по компютърни системи, специалист в процесорните функции и изкуствения интелект. Понастоящем, след учредяването на Спирала_Q, разработва нов военен процесор заедно с програмиста и системен разработчик Дюрел. Спирала_Q в момента е разположена в Руб ал’Хали, Саудитска Арабия, наричана още Великата пясъчна пустиня. Високотехнологичната изследователска станция е построена със знанието на саудитското правителство в един почти неизследван район на пустинята; правителството бе подкупено с доставката на технологии и информация да си затвори очите за извършваните там дейности; не са открити и шпиониращи района сателити. Това означава, че станцията е невидима за повечето дебнещи очи по света.
Военен бюлетин QIII — секретно; необходимо Ниво 2 за достъп. Затворено.
Предупреждение: Към фойхтер са отправени различни смъртни заплахи; предполага се терористична активност, вероятни влияния от Близкия изток и засилено внимание към „слуховете“ за разработвания нов процесор. Германските специални сили са се заели с охраната на фойхтер на територията на страната. Слабо звено може да се окаже племенницата му, дъщеря на убития му брат; тя пътува навсякъде с него и може да бъде обект на отвличане и дори убийство с цел да се изнудва фойхтер или да се измъкне информация за QIII.
ТЪРСЕНЕ по ключова дума: Дюрел, QIII [lvlz], НЕКС [lvlz], Спирала_Q
Двигателите завиха и Картър се загледа през затъмненото стъкло. Ухили се като неспособно да се сдържи момче, когато усети мощта на машината.
Сикорски RAH–66 Команчи леко се освободи от снега, отърси се от мъртвото тегло и шотландските планини изчезнаха някъде далече под Картър. Бодростта беше негова метреса и той нервно облиза устни — мразеше да лети, но въпреки това получаваше някакво перверзно удоволствие от стимулацията, която му осигуряваха машините. Пилотът — с шлема си с интегрирана визуализираща система приличаше едва ли не на марсианец — подкара вертолета напред и двата двигателя с мощност 1380 конски сили изстенаха като огромни ранени зверове.
— Хей, Лангън, чуваш ли ме през тази грозотия?
— Чувам те, Картър.
— Мислех, че тези машини още не са влезли в производство.
— Не са. Особено такива като
— А бърза ли е?
В следващия миг бе затиснат към облегалката и сърцето му се мъчеше да излезе през гърлото.
Тъп въпрос, помисли си Картър, когато двигателите най-сетне се върнаха към „нормалния“ си режим. Стомахът му се бунтуваше и вече започна да съжалява, че е закусвал. Направи си бележка за в бъдеще да пази неустоимо глупавите си въпроси за себе си.
— Как искаш да минем? През сушата, покрай брега или направо през морето? — попита пилотът.
— Има ли някакво значение?
— За мен — не.
— Давай тогава покрай брега.
Вертолетът тихо забръмча, премина в стелт режим и се понесе над бреговата ивица на Англия. Картър още веднъж прехвърли инструкциите на ЕКуба — охранителна мисия в подкрепа на германските специални сили. Не беше дори пълноценна задача. Подкрепление. За да го пречупят нежно… да го въвлекат отново в кръга на Спиралата… след което ще чувства как крилете на Кейд го обгръщат, за да закрият светлината, и убиването ще започне отново…
Потрепери.
С нещо като раздразнение си спомни сондирането на малкия ЕКуб. Спиралата го тестваше — физическите и умствените му реакции. Проверката си беше все същата. Проверка дали не е изгубил магическото си докосване.
„Трябваше да се пенсионирам — замисли се той, настанен дълбоко в неудобното кресло. Беше предназначено за бойни действия, а не за сън. — Всъщност си мислех, че съм направил точно това“.
Докато летяха покрай източния бряг на Англия над студените тъмни води на Северно море, успя да подремне. Вертолетът лъкатушеше като хищник между радарните импулси и отклоняваше сигналите на другите, по-съвършени средства за засичане. Оставиха южното крайбрежие и избегнаха едновременно Дувър и Булон, като прелетяха през средата на Ламанша. Картър си припомняше нелеките дни от миналото, тренировките в планините, кросовете, потенето под раниците, носенето на дърва, газенето през снега, ориентирането във виелици… Усмихна се с любов и тъга на образите, които се рееха в ума му. Беше се чувствал като истински герой, на върха на физическото и умствено състояние. А онова бе само началото.
Началото на новата му кариера в Спиралата…
— Мога ли да пуша?
— Не.
Заспа и дори сънува малко. Сънят беше лош.
Сънуваше Кейд.
— Защо не ме оставиш на мира? — промърмори, разбуден от шума на дъжда и напорите на вятъра.
— Добре ли си? — попита Лангън.
Картър въздъхна.
— Да. Горе-долу. Това чудо има ли запалка?
— Вече казах — пушенето забранено, приятел.
