наречен от съдържателната Палмовата зала; там, на една тънкокрака масичка, във фаянсова саксия линееше самотна жалка палма. Морозов беше бежанец от Първата световна война и живееше от петнадесет години в Париж. Бе от малцината руснаци, които не твърдяха, че са служили в царската гвардия и не говореха за дворянския си произход.
Двамата мъже играеха шах. „Катакомбите“ бяха празни; само няколко души разговаряха шумно около една маса и вдигаха наздравици всеки пет минути.
Морозов се огледа разярен.
— Можеш ли да ми обясниш, Равик, защо тази вечер се вдига такава врява тук? Защо тия емигранти не отидат да спят?
Равик се изсмя.
— Онези в ъгъла не ме интересуват. Това е фашисткото отделение на хотела.
— Испания ли? Нали си бил там?
— Да, но в противниковия лагер. Освен това бях като лекар. Тия хора са испански монархисти, настроени профашистки. Остатъкът от групата. Другите отдавна си заминаха. А тези още не могат да се решат. Струва ми се, че не смятат Франко за съвършен аристократ.
Не ги вълнува във всеки случай това, че маврите изклаха толкова испанци.
Морозов нареди фигурите си.
— Вероятно празнуват клането в Гуерника. Или победата на италианските и германските картечници над миньорите и селяните. Не съм виждал досега тия приятели.
— Те са тук от години. Не си ги виждал, защото не се храниш тук.
— А ти тук ли ядеш?
— Не.
Морозов се ухили.
— Добре. Да си спестим следващия въпрос и твоя отговор, който сигурно щеше да е оскърбителен. Ако искаш, нека да са се и родили в тая дупка. Нека само да говорят тихо. Ето ти един хубав дамски гамбит.
Равик премести отсрещната пешка.
Първите ходове минаха бързо. След това Морозов се замисли.
— Имаше един Альехинов вариант…
Един от испанците тръгна към тях. Беше мъж със сближени очи. Застана до масата им. Морозов го погледна намръщено. Испанецът леко се поклащаше.
— Господа — каза учтиво той, — полковник Гомес ви кани да изпиете чаша вино с него.
— Господине — отговори също така учтиво Морозов, — ние играем сега шах за първенство в седемнадесетия район. Много сме ви признателни, но не можем да дойдем.
Испанецът не трепна. Той се обърна тържествено към Равик, като че се намираше в двора на Филип II.
— Вие сте направили преди известно време приятелска услуга на полковник Гомес. Той би желал в знак на благодарност да изпие една чаша с вас, преди да си замине.
— Моят партньор — отвърна Равик също така бързо — току-що ви обясни, че днес трябва да изиграем тази партия. Предайте благодарностите ми на полковник Гомес. Много съжалявам.
Испанецът се поклони и си тръгна.
Морозов се подсмихна.
— Точно като руснаците през първите години — хванали са се здраво за титлите и обноските си като за спасителен пояс. Каква приятелска услуга сте направили на тоя хотентот?
— Предписах му веднъж разслабително. А романската раса държи много на доброто храносмилане.
— Не е лошо. Старата слабост на демокрацията — каза Морозов, като намигна. — При същите обстоятелства един лекар фашист би предписал на пациента си демократ само арсеник.
Испанецът се върна.
— Аз съм поручик Наваро — заяви той с важността на човек, който съзнава, че е пиян. — Адютант съм на полковник Гомес. Полковникът напуска тази нощ Париж. Отива в Испания, за да се присъедини към славната войска на генералисимус Франко. Затова именно желае да пие с вас за свободата на Испания и за испанската войска.
— Поручик Наваро — каза кратко Равик, — аз не съм испанец.
— Известно ни е. Вие сте германец. — Наваро се усмихна съзаклятнически. — Това именно е причината полковник Гомес да ви покани. Германия и Испания са приятелски държави.
Равик погледна Морозов. Положението беше явно комично. Морозов едва успя да запази сериозно изражение на лицето си.
— Поручик Наваро — каза той, — съжалявам, че трябва да изиграем непременно тази партия с доктор Равик. Резултатът трябва да се телеграфира още тази нощ в Ню Йорк и Калкута.
— Господине — отговори студено Наваро, — ние очаквахме, че ще отклоните поканата. Русия е враг на Испания. Поканата се отнасяше само за доктор Равик. Но трябваше да поканим и вас, понеже сте с него.
Морозов взе в ръка спечеления кон и погледна Равик.
— Не смяташ ли, че тази комедия продължи твърде много?
— Да. — Равик се обърна. — Смятам, че ще е най-добре да се върнете, млади момко. Напразно оскърбихте полковник Морозов, който не е приятел на съветския режим.
Той се наведе над шахматната дъска, без да дочака отговор. Наваро постоя известно време нерешително, след това си тръгна.
— Той е пиян, а освен това като повечето хора от романски произход — без чувство за хумор — каза Равик. — Но това не означава, че и ние не трябва да имаме. Затова току-що те произведох в чин полковник. Доколкото знам, ти си бил само жалък поручик. Но сметнах, че не е редно да имаш по-малък чин от онзи Гомес.
— Не приказвай много, момчето ми. Обърках Альехиновия вариант заради тия прекъсвания. Този офицер изглежда е загубен. — Морозов вдигна глава. — Господи, идва друг! Нов адютант! Какви хора!
— Самият полковник Гомес. — Равик се облегна удобно на стола си. — Сега ще започне разговор между двама полковници.
— Твърде кратък, момчето ми.
Полковникът беше още по-официален от Наваро. Той се извини на Морозов за грешката на адютанта си. Извинението бе прието. След това в знак на помирение, след отстраняването на всички пречки, Гомес ги покани много тържествено да пият за Франко. Този път Равик отказа направо.
— Но като германец и съюзник, господине…
Полковникът бе явно объркан.
— Слушайте, Гомес — каза Равик, започвайки да губи търпение. — Да оставим работите, както са. Пийте за когото искате, а аз ще играя шах.
Полковникът се опита да разреши загадката.
— Тогава вие трябва да сте…
— По-добре ще е да не правите никакви заключения — прекъсна го кратко Морозов. — Това ще предизвика само излишни спорове.
Гомес се объркваше все повече и повече.
— Но вие, като белогвардеец и царски офицер, би трябвало да сте против…
— Против никого не сме. Ние сме отживели времето си създания. Имаме различни политически убеждения, но въпреки това не си разбиваме черепите.
Гомес бе озарен най-после от внезапно просветление. Той се вдърви и каза рязко:
— Разбирам. Мекошава демократическа…
— Приятелю — каза Морозов, ставайки внезапно опасен, — махайте се оттук! Отдавна трябваше да изчезнете оттук! Вървете да се биете в Испания! Вместо вас там се бият германци и италианци. Сбогом.
Той стана. Гомес направи една стъпка назад. Погледна смаяно и втренчено Морозов. След това се обърна рязко кръгом и се върна към своята маса. Морозов седна, въздъхна и повика келнерката.
— Донесете ни бързо два големи калвадоса, Кларис.
Кларис кимна и изчезна.
