той към жената.
Жената мръдна устни. Клепачите й почнаха да мигат. „Като пеперуди, като смъртно уморени сиви мушици — помисли Равик. — Ама аз съм идиот. Трябва да се опитам да изчезна.“
— По дяволите! — каза полицаят. — Може би е полудяла. Това ще ми създаде нова работа. А смяната ми свършва в три часа.
— Марсел — каза жената.
— Какво? Момент! Какво? — Полицаят се наведе отново. Жената мълчеше. — Какво? — Почака малко. — Още веднъж! Повторете още веднъж!
Жената мълчеше.
— Вие сте виновен с проклетото си дърдорене — обърна се полицаят към представителя на строителната фирма. — Как може човек да състави по тоя начин протокол?
Апаратът щракна.
— Благодаря — добави фоторепортерът. — Много жива снимка стана.
— Включихте ли и нашия надпис в нея? — запита представителят на строителната фирма, без да обръща внимание на полицая. — В такъв случай ще поръчам незабавно половин дузина.
— Не — заяви фоторепортерът. — Аз съм социалист. Трябва да си платите застраховката, жалко милионерско псе.
Чу се сирена. Линейката идваше. „Сега е моментът“ — помисли Равик. И пристъпи предпазливо. Но полицаят го дръпна веднага.
— Трябва да дойдете с нас в участъка, господине. Съжалявам, но трябва да съставим точен протокол за всичко, което е станало.
Другият полицай бе застанал вече до него. Нямаше какво да прави. „Дано някак се нареди“ — помисли Равик и тръгна с тях.
Дежурният чиновник в участъка изслуша спокойно полицая, който бе написал наново протокола, а след това и колегата му. Накрая се обърна към Равик. — Вие не сте французин — каза той. Не запита, а само констатира това обстоятелство като безспорен факт.
— Не — отвърна Равик.
— Какъв сте?
— Чех.
— А как така сте лекар? Вие не можете да практикувате, ако нямате френско поданство.
— Не практикувам — усмихна се Равик. — Дошъл съм тук като турист. На разходка.
— У вас ли е паспортът?
— Необходимо ли е, Фернан? — попита другият чиновник. — Господинът е помогнал на жената. Имаме адреса му. Това е достатъчно. Има и други свидетели.
— Искам да разбера. У вас ли е паспортът? Или личната карта?
— Не, разбира се — каза Равик. — Кой носи паспорт винаги със себе си?
— А къде е?
— В консулството. Занесох го преди една седмица. За да му продължат срока.
Равик знаеше, че ако каже, че паспортът му е в хотела, може да го изпратят там с полицай и лъжата ще се открие веднага. Освен това за по-голяма безопасност той бе посочил друг хотел. По този начин имаше все пак известен изглед за успех.
— В кое консулство?
— В чешкото. Къде другаде?
— Може да ги запитаме по телефона — каза Фернан, като го погледна.
— Разбира се.
Фернан помълча. После добави:
— Добре. Ще ги попитаме.
Той стана и отиде в съседната стая. Другият чиновник се чувстваше неловко.
— Извинете, господине — обърна се той към Равик. — Всичко това съвсем не е нужно, разбира се. И ще се изясни веднага. Ние сме ви много благодарни за помощта, която сте оказали на жената.
„Ще се изясни“ — помисли Равик. Той се огледа спокойно и извади цигара. Полицаят беше застанал до вратата. Случайност. Никой още не го подозираше. Можеше да го блъсне настрана. Но тук беше и представителят на строителната фирма, както и двамата работници. Отказа се от това намерение. Невъзможно бе да се измъкне, навън имаше сигурно и други полицаи.
Фернан се върна.
— В консулството няма паспорт с такова име.
— Възможно е — каза Равик.
— Какво ще рече това?
— Някой случаен чиновник, на когото сте се обадили, не може да знае всичко. Има най-малко пет-шест души, които се занимават с тия неща.
— Този знаеше.
Равик не отговори.
— Вие не сте чех — продължи Фернан.
— Слушай, Фернан — започна другият чиновник.
— Нямате чешки акцент — каза Фернан.
— Щом мислите така.
— Вие сте германец — заяви победоносно Фернан. — И то без паспорт.
— Не — отговори Равик. — Аз съм мароканец с редовен френски паспорт.
— Господине! — извика Фернан. — Как дръзвате да оскърбявате френската империя?
— Негодник — каза един от работниците. Представителят на строителната фирма придоби изражение, като че се готвеше да отдаде чест.
— Недей, Фернан…
— Лъжете! Не сте чех! Имате ли паспорт, или не?
Отговаряйте!
„Плъх — помисли Равик. — Плъх, който не можеш да удариш. Какво значение има за тоя идиот имам ли или нямам паспорт? Но плъхът е подушил нещо и изпълзява от дупката си.“
— Отговаряйте! — изрева Фернан.
„Къс хартия. Какво значение имаше дали го притежава или не. Този тип сигурно щеше да ми се извини и поклони, ако го имах. Независимо дали съм убил цяло семейство, или ограбил банка — той щеше да ме поздрави. Но днес и Христос ще изгние в някой затвор, ако няма паспорт. Ще го пребият, много преди да стане тридесет и три години.“
— Ще останете тук до изясняване на въпроса — каза Фернан. — Аз имам грижата за това.
Фернан изфуча навън. Вторият чиновник продължаваше да се рови из книжата си. Най-после каза:
— Извинете, господине. Той е побъркан на тая тема.
— Няма нищо.
— Свободни ли сме? — попита един от работниците.
— Да.
— Добре. — Той се обърна към Равик: — Когато дойде световната революция, няма да се нуждаете от паспорт.
— Вижте, господине — каза чиновникът. — Бащата на Фернан е бил убит в Световната война. Затова именно мрази германците и постъпва по тоя начин. — Той погледна смутено Равик. Изглежда се досещаше как стоят нещата. — Безкрайно съжалявам, господине. Ако бях сам…
— Няма нищо. — Равик се огледа. — Мога ли да си услужа с телефона, преди да се върне вашият Фернан?
— Разбира се. Ето го на масата. Но побързайте. Равик се обади на Морозов. Каза му на немски какво се е случило. Помоли го да предупреди Вебер.
— И Жоан ли? — попита го той.
Равик се поколеба.
