— Не мога.
Тя стана и се притисна към него. „Само това ми трябваше — помисли той. — Стари трикове — евтини и изпитани. Няма да пропусне нищо. Нима можеш да искаш котка да яде трева?“ Освободи се.
— Трябва да тръгвам. В болницата умира един човек.
— Лекарите намират винаги извинения — каза бавно тя и го погледна.
— Като жените, Жоан. Ние се борим със смъртта. А вие — с любовта. Има ли нещо, което да не се отнася до тия две неща?
Тя не отговори.
— Ние имаме и здрави стомаси — каза Равик. — Трябват ни. Иначе не можем да работим. За нас става интересно тогава, когато другите почват да припадат. Сбогом, Жоан.
— Нали пак ще дойдеш, Равик?
— Не мисли за това. Няма защо да бързаме. Нещата сами ще покажат.
Без да се обърне, той тръгна бързо към вратата. Тя не го последва. Знаеше, че го гледа. Имаше чувството, че не чува нищо, сякаш се движи под вода.
22
Писъкът идваше откъм прозореца на семейство Голдберг. Равик се ослуша. Струваше му се почти невъзможно старият Голдберг да хвърли нещо по жена си или да я набие. Повече нищо не се чу. Само тичане, кратък тревожен разговор в стаята на емигранта Визенхоф и блъскане на врати.
Почти веднага на вратата му се потропа и съдържателката се втурна в стаята.
— Бързо… Бързо… Господин Голдберг…
— Какво?
— Обесил се е. На прозореца. Бързо…
Равик хвърли книгата.
— Дойде ли полицията?
— Не, разбира се! Иначе не бих ви поканила. Жена му току-що го е намерила.
Равик изтича заедно с нея надолу по стълбите.
— Свалиха ли го?
— Не още. Държат го…
Една тъмна група бе застанала до прозореца в полуосветената стая. Рут Голдберг, емигрантът Визенхоф и още някой. Равик запали лампата. Визенхоф и Рут Голдберг държаха в ръцете си като кукла стария Голдберг, а третият мъж се опитваше нервно да развърже възела на една вратовръзка, хваната за дръжката на прозореца.
— Прережете я…
— Нямаме нож — извика Рут Голдберг.
Равик извади от чантата си ножица и почна да реже. Вратовръзката беше от плътна коприна и не можеше да се среже лесно. Докато я режеше, Равик беше лице срещу лице със стария Голдберг. Изпъкнали очи, отворена уста, рядка побеляла брадичка, надебелял език, тъмнозелена връзка на бели точици, впита дълбоко в мършавия, подут врат… Тялото се люшкаше в ръцете на Визенхоф и Рут Голдберг, сякаш се превиваше от зловещ, смразяващ смях.
Лицето на Рут Голдберг беше зачервено и потънало в сълзи. Визенхоф се потеше до нея под тежестта на тялото, сега много по-тежко, отколкото е било приживе. Две влажни, ужасени, стенещи лица, а над, тях, усмихващата се мълчаливо на неземния мир, леко полюшкваща се глава, която чукна главата на Рут Голдберг при прерязването на връзката, така че жената отстъпи с писък, отпусна ръце и трупът се наклони с прострени ръце, сякаш искаше да я догони със смешно палячовско движение. Равик взе тялото и заедно с Визенхоф го сложи на пода. Развърза възела и започна да го преглежда.
— На кино! — хленчеше Рут Голдберг. — Изпрати ме на кино! „Рути — ми каза, — ти имаш толкова малко развлечения! Защо не отидеш в кино «Курсел»! Дават филм с Гарбо. «Кралица Кристина». Защо не отидеш? Избери си по-хубаво място. Балкон или ложа. Иди да го видиш. Два часа далеч от мизерията са все пак нещо.“ Каза го спокойно, мило и ме погали. „После иди да изядеш един шоколадов или млечен сладолед в сладкарницата на парка «Монсо»; позабавлявай се веднъж и ти, Рути“, каза той. И аз излязох. А когато се върнах…
Равик се изправи. Рут Голдберг млъкна.
— Трябва да е свършил тази работа, още щом сте излезли — каза той.
Тя притисна с ръка устата си.
— Нима е…
— Ще направим опит. Най-напред с изкуствено дишане. Знаете ли как се прави? — обърна се Равик към Визенхоф.
— Не, малко.
— Гледайте тогава.
Равик взе ръцете на Голдберг. Вдигна ги нагоре, след това ги притисна към гърдите му и продължи да ги движи по същия начин. В гърлото на Голдберг се чу хъркане.
— Жив е! — извика жената.
— Не. Това само е притиснатата трахея.
Равик показа още няколко пъти как се прави изкуствено дишане.
— Така, а сега опитайте — каза той на Визенхоф. Визенхоф коленичи до Голдберг.
— Почвайте! — подкани го нетърпеливо Равик. — Хванете го за китките. Или още по-добре между китките и лакътя!
Визенхоф се бе изпотил.
— По-силно! — каза Равик. — Изкарвайте въздуха от дробовете му.
След това се обърна към съдържателката. В стаята бяха надошли междувременно доста хора. Той направи знак на съдържателката да го последва.
— Мъртъв е — каза й той в коридора. — Изкуственото дишане е само за заблуждение. Един ритуал, който трябва да се извърши и нищо повече. Истинско чудо ще бъде, ако нещо му помогне.
— Какво трябва да направя?
— Това, което се прави винаги в такива случаи.
— Бърза помощ? Това значи да се разправям след десет минути с полицията.
— Няма да мине без полиция. Има ли документи семейство Голдберг?
— Да. Редовни. Паспорти и лични карти.
— А Визенхоф?
— Разрешително за пребиваване. Продължена виза.
— Тогава всичко е наред. Кажете на двамата да не споменават за мен. Тя се върнала, намерила го, изпищяла, Визенхоф прерязал възела, свалил го, опитал се с изкуствено дишане до идването на линейката. Можете ли да свършите тая работа?
Съдържателката го погледна с птичите си очички.
— Разбира се. Аз ще бъда непременно тук, като дойде полицията. Ще се погрижа за всичко.
— Добре.
Върнаха се. Визенхоф се бе навел над Голдберг и продължаваше работата си. На пръв поглед изглеждаше, че и двамата правят гимнастика на пода. Съдържателната застана до вратата.
— Дами и господа — заяви тя, — трябва да повикам „Бърза помощ“. Санитарят или лекарят, който ще дойде, ще трябва да предупреди веднага полицията. След половин час най-късно тя ще бъде тук. Тия от вас, които нямат редовни документи, ще е най-добре да си приберат нещата или поне това, което е навън, да ги занесат в „Катакомбите“ и да останат там. Не е изключено полицаите да претърсят стаите или просто да потърсят свидетели.
Стаята се изпразни за миг. Съдържателката кимна на Равик, че ще даде съответни наставления на Рут Голдберг и Визенхоф. Той прибра чантата и ножиците, оставени на пода до отрязаната вратовръзка, на която личеше етикетчето на магазина „С. Фьордер. Берлин“. Струвала е най-малко десет марки. От щастливите години на Голдберг. Равик знаеше магазина. Бе купувал оттам. Прибра набързо нещата си в
