Между другото уж случайно срещна погледа на Мо Филби и в очите и забеляза подигравката над плахите опити на Мърфи. Явно тя разбираше желанието му да събере информация за новия си конкурент. Това го подтикна да продължи играта.
Мо Филби от своя страна осъзна, че ситуацията е идеален повод за започване на вълнуващ флирт с променлив успех. Не би била истинска американка, ако не се възползва от прекалено примамливата възможност да предизвика джентълменското съперничество и да се усети като награда, и все пак да остане свободна. Тя определено очакваше много от тези партньори. И макар да не бе съвсем ясно, взе светкавично решение.
Лиевен замисли план. Искаше много деликатно да проучи отношенията на Мо Филби и Мърфи, и да започне да ги подкопава — системно и приятелски, за да се появи точно до нея в решителния момент. Много добре знаеше, че е по-добре да се изчака мигът, в който жената е безпомощна, и да се използват тези странни периоди на слабост, на които се поддава дори и най-недостъпната, и в които безропотно попада в обятията на първия, обърнал и внимание, без да започва всеобхватна обсада. Беше нещо като мародер в любовта и не си правеше никакви илюзии, смяташе, че точно в тази област е трудно да се спазват правила и да се бориш лице в лице — собствената непорочност не би могла да задоволи претенциите на съществуването.
Странният ромбоид на тези тайнствени интереси укрепваше познанството значително повече от омайващото взаимно привличане. Много възбудена, Мо Филби покани всички на чай през следващите дни.
Пеш вече очакваше Кай и Лиевен. Той предложи още вечерта да отидат до Генуа. Имаха само няколко часа слънце, а Лиевен Смяташе, че са достатъчни, за да може да се вземе отсечката с бързо темпо.
По време на пътуването говореха малко. Кай се настани удобно и подремна няколко часа. Беше преуморен от следобеда и твърдеше, че няма по-здрав сън от този в кола с деветдесет километра в час; действително сънят тогава не е така дълбок и траен, но това се компенсира от съпровождащото го чувство за завишени гранични стойности, от лашкането на обърканото съзнание в тъмното, захвърлено с шеметна бързина към бушуващата в безвремие скорост на съня; преливането на едното в другото. Когато по едно време се събуди, той описана Пеш чувството си като метеж сред хаоса, и след като представи възгледите си така задълбочено, с чиста съвест заспа отново, докато стигнаха склона на Мирамаре.
Поръчаха си вечеря на терасата, зад тях проблясваха широките врати-прозорци на трапезарията, а пред тях ниско долу плуваха в тъмнина само няколко храста в палмовата градина, огрени от светлина.
Виа Сен Бенедето бе потънала в бледо сияние; отляво над един къс от нощта изпъкваше свода на Централната гара. Далеч назад, високо в тъмнината, самотно висеше надписа на Хотел Савой.
Пеш се настани във фоайето и попита Кай:
— Хареса ли ви колата?
— Да.
— Още не сте натиснали яко педалите. На следващото рали трябва да се изпита по-здраво.
Кай кимна. Пеш мълчеше изчаквателно. След това пробва отново:
— Дотогава може да се тренира достатъчно.
— Разбира се, дотогава ръката на Холщайн отдавна ще е оздравяла.
Лиевен се намеси:
— Защо си играем на криеница? И защо бягате, Кай. Всеки знае какво иска другият.
— Така е — засмя се Кай. — Искате да участвам за купата на Милано?
— Да — каза Пеш. — Нека поговорим за това.
— Много е прибързано. Не мисля да карам, дойдох преди няколко дни и може би скоро ще си тръгна. Прекалено е трудно при условията, които ме доведоха дотук, да взема обвързващо решение за толкова дълъг период от време — цели четири седмици. Ще се чувствам окован, а точно от това исках да избягам.
Пеш не се предаваше.
— Купата на Милано е само за загрявка. Основното… — той направи ефектна пауза, — е европейското първенство в планинското рали, в което вие ще участвате за нас.
— Европейското рали на пистата Тарга Флорио. Преди четири години сте участвали там, нали Кай? — Лиевен се наведе напрегнато напред.
Пеш добави бавно:
— Ще имате всичко на разположение.
Кай замълча.
Пеш продължи:
— Единствено трябва да се съобразите с датата на ралито.
Кай не отговори.
Пеш завърши:
— Начинът, продължителността и времето за тренировки ще решите вие — и замълча.
Кай дълго се колеба. Той познаваше магията на мотора, пред която всеки друг спорт изглеждаше дилетантски. През този следобед я усети отново; обичаше това превъплъщение щом седне зад волана на състезателната кола и концентрира целия си опит, дух и същество, целия си живот върху една безумна цел — да е с няколко секунди по-бърз от други хора с подобни автомобили. Същността на рекорда се състоеше в човешката му маловажност; точно за това той сграбчваше предизвикателството, превръщаше го в напрежение и от него дестилираше треската на великото очакване, като че ли ставаше дума за световни проблеми, а не да спечелиш няколко метра пред безразличната тълпа хора, които обичаха кожените якета и скарата.
Кай не подценяваше тези усещания, но и те не му даваха достатъчен простор за порива, с който бе дошъл. Отказа да се предаде така лесно и стана.
— Не, не бих искал да дам отговор сега.
Пеш кимна:
— Както искате. Помислете си. Аз оставам още една седмица в Сан Ремо. Ще ви очаквам.
Кай се обърна към Лиевен:
— Можем ли да тръгнем утре рано? Притеснявам се за Фруте. Не е свикнала да остава дълго сама. Хайде да отидем да поспим.
Остана за малко на балкона и се упрекна, че не е взел и кучето си. Тя беше свикнала с него и щеше да й липсва много. Реши на другия ден да вземе килограм овче месо. Фруте много го обичаше.
Глава трета
Мо Филби се налагаше по толкова естествен начин, че човек се съгласяваше с нея, дори и когато не му се искаше; все пак бе по-приятно, отколкото кръстосването на шпаги, особено ако можеше да го избегне. Тя бе запозната с много от тънкостите на флирта и не признаваше нищо друго, освен окончателната победа; останалото беше игра.
У Лиевен откри тактиката на сондиращото изчакване; той бе така ангажиран, че загуби интерес към нея. Кай от своя страна противопостави на опитите й едно учтиво незачитане, и тъй като не срещна съпротива, изобщо не можеше да разбере успяла ли е, или не.
Прекалено дълго бе живяла в Америка, за да оцени истинския изискан флирт, тя обичаше битката и в нея бе виртуозна, но тайнството на молитвата и невероятното въздействие на ухажването — това не бе нейната стихия.
Не разбираше защо Кай не реагира, а приемаше поведението му за пасивна съпротива. Въпреки че не успя да си изясни какво цели, тя притежаваше вече някакъв европейски опит, за да прецени възможностите си, и все пак той бе прекалено недостатъчен, за да не обърка флирта — това чисто европейско изкуство — типично по американски не си даде сметка, че това е най-шармантният, грациозен и малко меланхоличен вариант на бърборенето, а го приемаше за спорт, при който всичко естествено завършва с хепи-енд.
