Разбраха се на другата сутрин да отидат заедно на тенис. Мо Филби прие възторжено тази идея: тенис при изгрев слънце. Доставиха й удоволствието да бъдат точни.
В този ранен час красивата местност бе обвита във виолетовия ореол на зората. Още неразбудени, момчетата, които гонеха топките, стояха по ъглите; тъмни джуджета в сивата сянка, вкаменени и омагьосани фигури от все още непрогледен кладенец, в който шумолеше прибоят. После дойде и повеят на изгрева, за който Мо Филби всяка сутрин намираше подходящо сравнение. Тя изпадаше във възторг, който, освен всичко друго, и много й отиваше.
Ветрецът започваше да духа по едно и също време. Идваше незнайно откъде, от сивотата, която започваше бавно да се движи, нежно като крила на чайка. Първо се усещаше като хлад по челото, после се усилваше и се превръщаше във вятър. Оловното море незабелязано се преобразяваше в огромно всеобхватно безпокойство. Небето в безкрая започваше да се оцветява.
Мо Филби погледна с набръчкано чело натам:
— Две неща са ми особено трудни в живота и изпълнението им стана за мен въпрос на чест — да следя движението на малката стрелка на часовника и да дочакам изгрева на безоблачното небе. До момента не съм успяла да направя нито едно от двете, защото никога не устоявам да се взирам достатъчно дълго. Това е пропуск във възпитанието ми. В объркан век живеем, Мърфи.
Сиянието стана още по-бляскаво. В един миг слънцето изгря, огнено и ярко. Морето потрепери — Мо Филби явно го бе забелязала на втората сутрин — промени цвета си, стана брокатено, пясъкът на игрището се превърна в злато, хотелът придоби цвят на наведено фламинго. Тези сравнения Мо Филби измисли още при първия си бек-хенд.
Отново нейна идея бе да закусят на открито. В малката зала на клуба докоснаха с ръце бистрата струя на фонтана; навън бяха подредили няколко маси и столове с тръбни конструкции; последваха платата и каничките.
Мо Филби бе много загрижена всеки да получи онова, което си бе поръчал. Тя самата си избра препечена филия с масло и сирене. Лиевен получи голям резен диня, която подправи с пипер и горчица — била страхотна; Мърфи си поръча само кафе, а Кай твърдеше, че ранната цигара има особения привлекателен вкус на орехови и бадемови ядки.
Мо Филби поясни, че от пушек не можело да се живее, едно от най-положителните и качества бе, че по време на ядене говореше само най-банални, общи приказки. Кай също поръча нещо по-съдържателно. Избра ананас.
Прислугата на хотела се засуети около тях; двама държаха ананаса, трети дойде с пресичка за плодове и чаши; оберкелнерът завърши обреда и сервира на Кай с почтителна физиономия лед и сламка.
Всяка сутрин това свещенодействие му доставяше радост.
Най-сетне оставиха ракетите и си тръгнаха обратно, вече пристигаха първите гости, без да се броят самите те, естествено; Мо Филби сметна за подтискащо да се срещнат още сега; след два часа, според нея, било най-подходящото време.
По време на разходката в единайсет часа отново се засякоха и тя отново отправи обичайните си презрителни забележки; това придаваше на разходките интимно язвително очарование. В опитите си правдиво да обрисува физиономиите на някои англичани; Лиевен се отличаваше с почти пророческите си описания и сравнения.
Мо Филби обичаше да спрат някъде на път, да си вземат питие във високи чаши, да си побърборят; умееше да накладе огъня в този уютен час, да го раздуха, да постави и фитили и да го разпалва — с дума или с поглед.
Докато седяха под огромен чадър за слънце, тя с удоволствие разказваше как катастрофиралата кола пристигнала от сервиза.
Бе преценила правилно. Мърфи заподозря Лиевен и Кай. Сметна, че те са карали непредпазливо; във всеки случаи би трябвало да предотвратят сблъсъка с автомобил, шофиран от дама. Затова той оживено разпитваше за причините за катастрофата.
Очакваното ехо не се появи. Напротив, Мо Филби се оживи и разказа за своята несръчност; тя дори преувеличаваше, за да подчертае самообладанието на Лиевен.
Така се стигна до многообещаващо начало — Мърфи вече се ядосваше; не каза нищо, а само кимна, обобщавайки лекомислено, че всичко, което му били разказали, било естествено и се учело още на шофьорските курсове. За да подсили въздействието, той допълни едно многозначително „да, да“, и с чувство на превъзходство заля леда в чашата си с абсент.
Възцари се ведро мълчание. Лиевен не искаше да противоречи, тъй като всичко било ясно; избра обратната тактика. Обясни небрежно, че госпожица Филби е много любезна, но тя била направила необходимото, като стиснала силно волана — защото, ако нещата били така, както ги били описали току-, що, не би останало нищо друго освен, меко казано, ламарини.
Бавно запали цигара. В моменти като този подобно занимание носи особено обаяние и умиротворява. Мърфи отказа цигара. Той се обърна към Мо Филби:
— Модерно е да се купуват малки килимчета от Генуа. Видях там красиви исфахани. Не бихте ли искали и вие да отидете до там?
Филби се притесни, че може би разговорът ще бъде изместен встрани. Тя побърза да отговори, че ще отиде веднага, след като поправят колата. Щяла да ходи не само в Генуа, а и в Милано, за да гледа ралито за купата.
Ситуацията ставаше все по-интересна. Мо Филби бе убедена, че направи достатъчно. Беше доволна, като чу Мърфи да си поръчва с приглушен глас още един абсент, и като видя как Лиевен пали цигара. За съжаление, всички останаха дипломатично резервирани. Тя реши да разпали разговора още малко, като попита Лиевен дали ралито е важно.
— Не особено. Това е средно по значение състезание — отвърна той, като се опита внимателно да избяга от директния отговор.
Мърфи погледна през чашата с питие.
— И все пак си струва да се спечели.
— Естествено — лаконично отвърна Лиевен. Мърфи премина в атака.
— Ще стартирате ли?
— Още не сме обявили участие — предаде се Лиевен.
— Значи участието ви зависи от това дали ръката на вашия пилот ще се е възстановила дотогава?
— Познахте — отвърна Лиевен язвително.
— Контузията ми изглежда сериозна — настоя Мърфи.
— Така е.
— Жалко, значи няма да можем да стартираме заедно.
— Ами, защо не! Може би, все пак.
Лиевен бе ядосан на американеца и се зарадва, че може да продължи играта.
Мо Филби слушаше внимателно. Усмихната, като че ли предварително ги молеше да я извинят за наивната забележка, тя запита Кай:
— Няма ли отново да замените контузения пилот?
Мърфи хвърли бърз поглед към Кай, изведнъж промени поведението си и се оживи:
— Извинете, но не знаех, дори не си бях и помислял. Иначе щях да прекъсна разговора. — Той го погледна учтиво и коварно. — Ние сме в определен смисъл конкуренти.
Въпреки опитите си, не успя да го предразположи да му даде задоволителен отговор. Предусещаше у Кай по-голяма опасност, отколкото от Холщайн, и искаше своевременно да се ориентира какво би могъл да очаква.
Лиевен бе успял да спечели искреното му отрицание, а Кай разчиташе да остане неутрален.
Беше му много неприятно, че Мо Филби се колебаеше и кокетничеше. Той прие запознанството на пистата, защото разчиташе, че ще чуе нещо, което да му помогне да оцени конкурента; но подобно развитие на нещата не бе предвидил. По един особено неприятен начин Мо Филби застана между тях, а точно тя трябваше да играе най-незначителната роля.
Като че ли й беше приятно. Забавляваше се с Лиевен и с подигравателен тон водеше с него разговор за спортинг-клуба и новоприетите в него членове.
