целяха да го убедят в това.
Не можеше да си представи, че с равнодушното „да“ Кай беше приключил с въпроса. Бе доста вещ и знаеше, че точно в отношенията с жена всичко беше възможно и нямаше нищо маловажно. Освен това от него можеше да се очакват какви ли не чудатости, а и отсъствието му през последните седмици…
— Каква прекрасна Ясена!
Кай наблюдаваше пурата между пръстите си.
— И пурата е много добра, Лиевен. Свежа е. Като че ли току-що е свита.
— Наистина е само от няколко дни. Пратиха ми ги по куриер.
— Чудесно. Ще ги изпушим заедно.
— Ама, разбира се, Кай. — Лиевен се заслуша, имаше и друг скрит подтекст.
— Това са истински пури на мира. Има нещо в тях, което всичко разбира и нищо не прощава. Особено първата им половина. Човек би трябвало, при цялото ми уважение към качеството им, да ги пуши само дотам. Втората половина е вече малко по-тежка. Човек може да си го разреши, не смятате ли?
— Винаги ли?
— Странен човек сте, разбира се, че винаги. Много мило от ваша страна, Лиевен, да откривате взаимовръзки там, където ги няма. Някога, когато бяхме значително по-млади, сред ранно узрялото познание на романтично настроение, ние си обещахме никога да не си разваляме приятелството заради жена. Мисля, че е непоклатима идея. Защо изобщо да говорим за това?
Лиевен въздъхна, и възкликна спонтанно:
— Тази мръсница!
Кай се засмя:
— Но защо?
— Объркана история.
— Жени като нея създават само объркани истории.
— Разбирам ви, ако го казвахте преди това, но като епилог? Защо?
— Трябва да ви избавя от една илюзия: всичко това е отдавна. Вие не можете да прецените нещата от всички страни. Аз имам поглед върху всичко, а то е доста забавно. За Мо Филби е важна личната сензация, че европейското първенство е всъщност битка за нея самата. Около това, естествено, играят и други неща — миловидност, грация, индивидуалност, даже и човечност — в противен случай би било глупост, за която не си струва да се говори. Но колко умело е преплетено всичко, особено сега. Това е, извинете ме, Лиевен, добро постижение. А щом и самият вие сте замесен, това е дори отлично постижение.
Лиевен не разбра добре, но усети, че победата над Мо Филби не беше пълна, дори му мина през ума, че не беше никаква победа, а по-скоро клопка. Засегна се; но равнодушието му — неговата жизнена позиция го укротяваше донякъде. Бързо намери успокоение в красивата философия на притежание, въпреки всичко.
Гневът от изстраданото, защото той би могъл да получи това с много по-малко усилия, го правеше словоохотлив. Ако Филби не го беше подвела, никога не би му хрумнало да води този разговор с Кай. За да позаглади нещата — стана сърдечен и започна да споделя.
— Мислите ли, че иска да ни раздели? Преди няколко дни ми разправяше, всъщност това не е вярно, нищо не ми е разправяла. Между нас се породи доверие и тя много умело ми подчертаваше, че проявявате определен интерес към нея. Как е успяла? Сега не мога да си обясня. Правеше го по такъв убедителен начин, че ми се стори наложително да разговарям с вас.
— Разговорът ни е единственото нещо, което не е успяла да предвиди.
— Какво значение има?
— Така просто се губи смисълът. Тя е искала да настърви и вас за състезанието, точно както Мърфи и мен. Трима тайни конкуренти, от което двамата явни, много напрежение. Дори е за завиждане, човек да преживее състезанието по този начин. Има богат опит във флирта, не може да й се отрече.
— А аз… — Лиевен поклати глава, — да не се досетя!
— Не се отчайвайте — пошегува се Кай, — ралито едва започва.
Лиевен беше потресен от самия себе си. Първоначално бе пресметнал всичко така ясно, и всичко стана според очакванията. Моментът на слабост, който неминуемо идваше при всяка жена, това той знаеше от практиката, бе дошъл и при Мо Филби веднага след заминаването на Кай. За съжаление, наистина, трая кратко, а Лиевен не го беше предвидил. Като неин приятел, той се явяваше пикантен епизод за засегнатата Филби. Тъй като не познаваше предисторията, тълкуваше нещата съвсем различно. Вместо да спре дотук, той започна да тръби. Непостоянната му жертва беше започнала отново да играе, а той се оказа толкова глупав, че приемаше в своя полза неща, които имаха съвсем друга цел. Намеците, които Мо Филби правеше за Кай, дотолкова му заприличаха на явно доказателство за трайно привличане, че го накараха да провокира този смехотворен разговор. Така е, щом се поддаде да бъде отдалечен от доказаните си принципи и примамен в полето на истинските чувства: Лиевен имаше неясното чувство, че ще се наложи да заплати всичко до край. Той беше искрено обезкуражен и се чувстваше засегнат. А това, че уютно беше запълвал живота си с подобни задкулисни машинации, само подсилваше моментното му отчаяние. Той изглеждаше направо комично.
Сега се разтапяше от добродушие и доставяше на Кай искрено удоволствие, като му разказваше какво смята да направи.
Кай го спря.
— Звучите почти патетично. Защо сте така обиден?
Лиевен понечи да обясни подробно, че ни най-малко не бил обиден.
— Тогава го приемете така, както вие самият винаги сте го правили.
Лиевен замлъкна. Ето къде се криеше проблемът. В своята непредпазливост той, без да иска, се беше влюбил. Не прекалено, но достатъчно, за да излезе от релсите, щом го разкриха.
Кай продължи:
— Това ще бъде най-оригиналното състезание, в което съм участвал. Трябва да признаете, че психологическият привкус значително изостря напрежението.
Лиевен кимна.
— За съжаление.
— Днес Мърфи ми се стори парче лед.
— Напълно го разбирам. Как ли пък на него му е представила нещата!
— Той явно е съгласен. За него шансът е ясен: ралито за Мо Филби. Не е чак такъв декадент, за да представя, че то е по-изискано, но тези американци приемат всичко като нормален спорт! Имат завидна нагласа към сложните неща. Практични са, не може да им се отрече.
Лиевен мрачно се занимаваше със своята пура. По лицето му пробяга една мисъл и неволно излетя:
— Мисля, че тя се отнесе направо некоректно към мен.
Кай вече не можеше да удържа смеха си. Лиевен го погледна учудено. Това накара Кай да се разхили още по-силно. Лиевен му се струваше завладяващо добър в това фантастично уточняване на свое и чуждо, и изобщо не му бе хрумвало, че в отношението си към него Филби бе използвала същите средства, които обикновено използваше той самият. Просто го бяха изпреварили. Той продължаваше да се чувства неудобно и опита да смени темата.
— Кога ще започнете да тренирате, Кай?
— Утре.
— Мърфи ще бъде безпощаден противник.
— Особено след като Филби го е докарала до отчаяние.
— Това се вижда още от четирите коли, които е обявил за състезанието.
Кай изведнъж почувства към Мо Филби огромна симпатия. Тя изключително умело бе използвала отсъствието му. Комбинацията беше безупречна и всичко бе блестящо подготвено. Беше достойно за покер. Напрегнато очакваше срещата си с Филби, особено след последната им раздяла, която беше малко неприятна за нея. Беше твърдо решен да не й облекчава живота.
Лиевен извади документи от чантата.
— Навигатор ще ви бъде Фиола, нали?
