Кай кимна.
— Обещах му. Той е най-подходящ; познава точно маршрута.
— Добре, предвидили сме следната тактика:
Холщайн се опитва да мине веднага начело и да наложи убийствено темпо. Ако стигне до четвъртата обиколка, ще бъде достатъчно. В първите две обиколки трябва да се опита да взриви пистата, за да можем да се измъкнем и да се освободим от зоната на карамбола. По-слабите коли ще бъдат съсипани от това темпо. Холщайн води първите две обиколки, ние сме непосредствено след него в групата, без да губим връзка. В третата обиколка тръгваме с нашите коли напред, надминаваме Холщайн, който започва да пести сили, за да остане резерва. Аз повеждам, вие оставате плътно зад мен. В четвъртата обиколка давате газ, задминавате ме и тръгвате да изпреварвате, ако все още е останал някой пред нас.
— Значи защита, покриване. Екипът винаги заедно. Пеш погрижи ли се за колите?
— Не повече от останалите конструктори. Страх от случайността.
— Не трябва ли да оставим Холщайн напред? Може би просто ще задмине всички и ще успее да спечели.
— Рискът е прекалено голям. Но можем още утре да поговорим отново с Пеш.
— Ще ми бъде приятно, ако точно Холщайн спечели.
Лиевен се засмя.
— Поне ще бъде изненада за Мо Филби.
Той пресмяташе. Сега се предоставяше някаква възможност без да се налага да се отказва. От това би могло да се извлече много, ако експериментът успееше. Неподозираната развръзка би могла да подейства лечебно на Мо Филби. Би могъл малко да си отмъсти, а може би да получи и нова възможност. Той остави документите настрана.
— Сериозно ли го мислите, Кай?
— Ами, разбира се. Защо поне да не опитаме?
Лиевен беше спечелен.
— Какво да правим с Пеш? Той е достъпен само за реални причини.
— Няма да ви е трудно да го убедите, че това действително е най-добрият шанс.
— Ще се опитам.
— И двамата ще го направим. Тогава ще повярва.
— Освен Това, при нужда, може да разпореди друго. След всеки кръг ще спираме в бокса за смяна на гуми; Пеш не иска да поема риск с пукане на гуми. При неочаквани обстоятелства може да се наложи да караме по друг начин; човек не знае какво може да се случи. Този план е временен. Най-важни са разпоредбите по време на състезанието.
— Добре. Ще дойдете ли утре с мен?
— Да. После искам да тренирам с Холщайн.
Кай не се учуди на новата идея на Лиевен, който държеше да подготви добре Холщайн. Кимна равнодушно.
— Има още достатъчно време.
Лиевен бе видимо развеселен.
През следващите дни Кай остана в Термини. С Холщайн спяха при колите. Непрестанно изпробваха нещо. Работеха до късно през нощта, изчисляваха, мереха, проверяваха.
Пеш идваше с Лиевен всяка сутрин, още в ранни зори. В момента, в който отвореха пистата, колите потегляха, за да не пропуснат нито минута.
Почти всеки ден Кай се срещаше с Мърфи. Те се подминаваха, но се опитваха да си докажат нещо. Всеки от тях се опитваше да привлече вниманието на другия. Зад храсталаците и скалите се бяха спотаили хронометри, за да установят с какви междинни времена се кара. Всеки се пазеше да покаже колкото се може по-малко от своята техника. Навигаторите следяха за скрити постове.
На склона от Калтаватура към Полици Кай мерна две глави. Помаха им и те веднага се скриха. Кай викна на Фиола:
— Блъф! Обзалагам се, че се показаха, само за да ни успокоят. Едва следващите са с хронометри, малко по-напред.
Той забави и бавно подмина скалистата местност. Там лежеше някакъв човек и като че ли спеше. Кай пожела на объркания човечец едно дружелюбно „добро утро“.
Два дни преди състезанието прекрати тренировките.
Холщайн остана на пистата. Кай замина за Палермо. Вечер си лягаше рано, а сутрин ставаше късно. После отиваше да поплува за около час и закусваше. През целия ден не изпушваше повече от пет цигари. Часове наред се печеше на слънце и караше да му правят масаж сутрин и вечер. Следобед четеше на терасата и се разхождаше. По време на тренировката не беше близвал алкохол. За сметка на това си накупи френски романи и списания, и започна флирт с продавачка на портокали. Не го беше грижа нито за пощата, нито за мислите му.
Но си обещаваше нещо специално за срещата с Мо Филби. Страшно го интересуваше как ще се държи, след всичко онова, което се бе случило. Очакваше смущение, или дори объркване.
Оказа се, че се е излъгал. Никоя от комбинациите му не беше вярна.
Мо Филби се насочи към него весела, жива и напълно необременена.
В началото той прие това като умело владеене, и беше убеден, че скоро ще се разколебае. За негово учудване нещата не се промениха, дори когато се опита да започне подвеждащ разговор.
Беше смаян — тази нейна сигурност можеше да бъде само неестествена.
Той обмисли нещата и се опита да разбере на какво се дължи това. Не постигна резултат. Създаваше се впечатление на едно великодушно, определено интимно, но неангажиращо приятелство, което Мо Филби без особено затруднение поддържаше. Като че ли не бе имало нищо друго.
Кай беше на крачка да се обърка, но отложи настроението си за момента, в който ще остане сам и ще се опита да открие причините. Струваше му се неразбираемо, че Мо Филби успя така спокойно да овладее усложнената ситуация, въпреки че само сцената в Монте Карло бе достатъчна да не бъде обективна към него.
Засега не му оставаше друго, освен да реши, че е забравила влечението си към него и започна изненадан да се възхищава на Лиевен, който толкова бързо е успял да постигне резултат.
Новата ситуация предизвикваше самолюбието му. Комбинативността на Филби му импонираше, както би могла да импонира на човек, който изведнъж се е усетил изваден от равновесие.
Онова, което от седмици го интересуваше, сега стана желано. Тогава, в Монте Карло, когато нещата зависеха единствено от него, той имаше снобската идея да отблъсне Филби и да се задоволи с интелектуално злорадство. Днес, когато разбра, че този негов жест е останал без да направи никакво впечатление и по този начин е загубил шансовете си, за него беше много важно не само да я спечели отново, но и да я използва.
Вечерта останаха заедно. Кай беше напрегнат и въодушевен, получи се съвсем искрен флирт, който той видимо форсираше. Направи най-доброто, като игнорира миналото, както в разговора, така и в мислите си, а започна отново и свободно, като че ли се бе запознал с Мо Филби преди час.
Палмите се огъваха в топлия скърцащ вятър. Един тенор се бе промъкнал в градината на хотела и пееше италиански народни песни. Изгониха го, но се връщаше отново, появяваше се от други краища и се разтапяше в провлечени кантилени. Най-сетне на „Санта Лучия“ стана невнимателен, персоналът го спипа и го изхвърли навън.
Като по уговорка в същия миг откъм танцовата зала прозвучаха синкопите на аржентински състав, приглушени, настойчиви, възбуждащи. Те веднага грабнаха Кай, те даваха тона и бяха резонанс, и той осъзна колко активно участва в разговора. Повече не стигна до самоанализ, защото беше прекалено зает, в противен случай трябваше да забележи бързото развитие на чувства.
Ситуацията бе обвита в комичност, която убягваше и на двамата; тя не беше в настоящето, а в светлината, която хвърляше миналото. Преди и от двете страни бе пропиляна много енергия, която не бе довела до никакъв резултат. Сега с най-изтърканите средства стигнаха до момента на изненада, който се породи от факта, че и двамата бяха изпаднали в заблуда.
Кай бе завладян от лекотата, с която Мо Филби доказа забравата; не беше и сигурен каква роля е
