17
— Вашите документи ли? За момент.
Чиновникът си сложи очилата и погледна Елизабет, После се повдигна бавно и мина зад дървената преграда, която отделяше неговото гише от голямата зала.
Гребер го проследи с очи и се огледа. Пътят към изхода не беше свободен.
— Иди при вратата! — каза той тихо. — Чакай ме там. Ако ме видиш да си свалям кепето, тичай веднага у Полман. Не се тревожи за нищо. Ще изтичаш бързо. А аз ще дойда по-късно.
Елизабет се поколеба.
— Хайде побързай! — повтори той нетърпеливо. — Кой знае дали този дърт козел не отиде да извика някого. Не трябва да рискуваме. Чакай навън!
— Може би ще поиска да ме попита още нещо.
— Кой знае. Ще му кажа, че ти е прилошало и че си излязла за малко на въздух. Хайде побързай, Елизабет!
Прав пред гишето, той я проследи с поглед. Тя се обърна и му се усмихна. След това изчезна в тълпата.
— Къде е госпожица Крузе?
Гребер трепна. Чиновникът се беше върнал.
— Ей сега ще дойде. Всичко в ред ли е? Чиновникът кимна с глава.
— Кога искате да се ожените?
— Колкото е възможно по-скоро. Нямам много време. Отпуската ми е почти към края си.
— Можете да се ожените веднага. Документите са готови. За войниците всичко е опростено и става много бързо.
Гребер видя документите в ръцете на чиновника. Той се усмихваше. Изведнъж Гребер почувствува, че му прилошава. Обля го пот.
— Значи всичко е готово? — повтори той и свали кепето от главата си, за да изтрие челото си.
— Всичко е готово — потвърди чиновникът. — Къде е госпожица Крузе?
Гребер остави кепето си на гишето. Потърси Елизабет с поглед. Залата беше пълна с хора и не можа да я види никъде. Тогава забеляза кепето пред себе си. Забравил беше уговорения сигнал.
— За момент — каза той бързо. — Веднага ще отида да я потърся.
Започна да се провира между хората. Може би ще успее да я настигне на улицата. Но преди да стигне до изхода, я откри зад един стълб. Тя чакаше спокойно.
— Слава Богу, намерих те! — възкликна той. — Всичко е в ред. Всичко е в ред, Елизабет.
Те се върнаха заедно. Чиновникът подаде документите на Елизабет.
— Вие сте дъщеря на санитарния съветник д-р Крузе? — запита той.
— Да.
Гребер спря да диша.
— Познавам баща ви — каза чиновникът. Елизабет го погледна.
— Имате ли някакви новини от него? — запита тя след малко.
— Не повече отколкото вие самата. Нищо ли не сте чули за него?
— Не.
Чиновникът свали очилата си. Имаше светлосиви късогледи очи.
— Да се надяваме на най-доброто! — Той подаде ръка на Елизабет. — Всичко хубаво. Сам лично се заех с вашия въпрос и го уредих. Можете да се ожените още днес. Мога и това да подготвя. Веднага, ако искате.
— Веднага — каза Гребер.
— Следобед — каза Елизабет. — В два часа удобно ли е?
— Ще уредя всичко за два часа — каза чиновникът. — Трябва да отидете в гимнастическия салон на градското училище. Канцеларията на гражданското отделение се намира сега там.
— Благодаря.
Те се спряха пред вратата.
— Защо не веднага? — попита Гребер. — В такъв случай няма да има време да ни се случи нещо преди женитбата.
Елизабет се усмихна.
— Трябва ми малко време, за да се приготвя, Ернст, Нима не ме разбираш?
— Само наполовина.
— Наполовина е достатъчно. Ела да ме вземеш в два без четвърт.
Гребер се поколеба.
— Колко просто беше всичко всъщност! — каза той след това. — А аз какво ли не очаквах! Не зная защо бях толкова уплашен! Кой знае колко смешен съм ти се струвал, нали?
— Съвсем не.
— Признай, поне малко.
Елизабет поклати отрицателно глава.
— И баща ми също смяташе за смешни хората, които го предупреждаваха. Ние имахме щастие. Това е всичко, Ернст.
Няколко улици по-далеч той намери една шивашка работилница. Един мъж, който приличаше на кенгуру, седеше вътре и държеше войнишка униформа на коленете си.
— Мога ли да ви дам един панталон за чистене? — попита Гребер.
Мъжът вдигна очи.
— Не се занимавам с химическо чистене, Аз съм шивач.
— Виждам. Бих искал също да си огладя нещата.
— Тези, които са на гърба ви ли?
— Да.
Шивачът стана като мърмореше нещо. Той се наведе над петното на панталона.
— Това не е кръв — обясни Гребер. — Дървено масло. Ще излезе много лесно с бензин.
— Защо тогава не го изчистите сам, щом разбирате толкова много от такива работи! Бензинът няма абсолютно нищо да помогне.
— Възможно е. Вие сигурно знаете това по-добре, Нямате ли нещо да облека, докато чакам?
Шивачът изчезна зад едно перде и се върна с един панталон на квадрати и бяло сако. Гребер ги взе.
— Колко време ще трае? — запита той. — Униформата ми трябва за сватба.
— Един час. Гребер се преоблече.
— Ще се върна тогава след един час! Кенгурото го погледна с недоверие. Надяваше се, че клиентът ще почака в магазина.
— Униформата ми ще ви служи като залог — каза Гребер. — Няма да избягам. Шивачът се усмихна неочаквано.
— Вашата униформа принадлежи на държавата, младежо. Но вие можете да излезете. Идете да се подстрижете. Необходимо е, щом ще се жените.
— Имате право, наистина!
Гребер влезе в една бръснарница. Някаква жена, цялата кожа и кости, се суетеше около клиентите.
— Мъжът ми е на фронта — каза тя. — Междувременно го замествам аз. Седнете тук. Бръснене ли?
— Подстригване. Знаете ли да подстригвате?
— Боже мой! Дали съм знаела да подстригвам! Започвам вече да не зная да правя друго нещо. Да ви измия ли главата? Все още имаме прекрасен сапун.
— Да.
Бръснарката работеше с цялата си енергия. Тя подстрига косата на Гребер за един миг и започна да му търка енергично главата, потънала в обилна пяна.
— Искате ли брилянтин? — попита тя. — Парижка стока.
