— Ще дойда.
— Г-н Биндинг ще бъде много доволен! Гребер погледна г-жа Клайнерт.
— На небето — прибави тя. — Той толкова ви уважаваше.
— Мене ли? Защо?
— Той казваше, че вие сте били единственият човек от неговите познати, който никога нищо не му е искал, и също защото вие сте били през цялото време на фронта.
Гребер постоя малко пред ковчега. Чувствуваше някаква смътна скръб, но нищо повече. И именно затова изпитваше срам пред добрата жена, обляна в сълзи.
— Какво ще правите с всичко това? — попита той, като посочи към рафтовете.
Г-жа Клайнерт внезапно се оживи.
— Вземете колкото искате, г-н Гребер! После ще попадне в чужди ръце.
— Запазете ги за вас! В края на краищата вие сама сте ги приготовлявали!
— Аз вече сложих малко настрана. Не мога всичко да взема. Вземете каквото искате, господин Гребер. Хората от партията, които идваха, си облещиха очите. По-добре ще е да има по-малко неща. Нали разбирате? Ще помислят, че г-н Биндинг се е занимавал с черна борса.
— Има защо да помислят така.
— Точно затова. А когато другите се върнат, всичко ще попадне в чужди ръце. Вие поне бяхте приятел на г-н Биндинг. Той сигурно ще предпочете вие да се възползувате от тях, отколкото някой друг.
— Няма ли роднини?
— Баща му е още жив. Но нали знаете в какви отношения беше с г-н Биндинг? Освен това, за него има достатъчно. Във втората изба има още цял куп непокътнати буркани. Вземете всичко, което ви трябва.
Добрата жена се втурна към рафтовете и взе няколко кутии, които постави върху ковчега. Тя щеше да донесе още, когато се сети, прибра първите кутии и ги отнесе в кухнята.
— За момент, г-жа Клайнерт — каза Гребер. — Ако трябва да взема нещо, по-добре е да направим внимателен подбор. — Той заразглежда кутиите. — Ето аспержи. Холандски аспержи. Не ми трябват. Можем също да оставим сарделите с масло и свинската пача.
— Имате право. Смаяла съм се от вчера насам. Тя опакова цял куп върху един кухненски стол.
— Прекалено много са — каза Гребер. — Как смятате, че ще мога да ги отнеса всичките?
— Ще ги вземете на два или три пъти. Защо да ги оставяме да попаднат в чужди ръце, господин Гребер? Вие сте войник, имате по-голямо право, отколкото всички тия нацисти, които си стоят на топло в къщи!
„Наистина — помисли си Гребер — и Елизабет, и Полман, и Йозеф имат еднакво право с мен. Ще бъда магаре, ако не ги взема. На Алфонс няма да му стане нито по-топло, нито по-студено.“ Само по-късно, когато се отдалечаваше от къщата в развалини, той се замисли върху случайността, поради която не остана да живее при Алфонс и благодарение на която не беше убит заедно с него.
Йозеф отвори.
— Сякаш ме очаквахте — каза Гребер.
— Видях ви. — Йозеф показа една малка шпионка на вратата. — Така никой не може да ме изненада. Практична работа.
Гребер остави пакета на масата.
— Минах през черквата „Света Катерина“. Клисарят ми каза, че можем да пренощуваме. Благодаря ви за съвета.
— Младият клисар ли беше?
— Не, един стар.
— Старият е добър човек. Остави ме да живея цяла седмица в черквата, преоблечен като негов помощник. Но направиха внезапна проверка. Трябваше да се скрия в органа. Младият клисар ме беше издал. Той е антисемит. Антисемит по религиозни убеждения. Както виждате, има ги и такива. Под претекст, че преди две хиляди години сме разпънали Христос.
Гребер отвори пакета. Освен това извади от джоба си кутии със сардели и херинги. Йозеф го гледаше невъзмутимо.
— Какво богатство. — задоволи се да каже той.
— Ще го делим.
— Толкова ли сте богат?
— Нали виждате? Получих наследство. От един околийски водач. Неприятно ли ви е?
— Напротив. Дори е по-интересно. Нима познавате толкова добре някой околийски водач, че да ви прави такива подаръци?
Гребер погледна Йозеф.
— Да — каза той. — Този, да. Той беше безобиден и добродушен човек. Йозеф не каза нищо.
— Мислите ли, че това е несъвместимо? — запита Гребер.
— А вие мислите ли, че това е възможно?
— Защо не. Когато човек е безхарактерен, страхлив или слаб, лесно се подвежда.
— Така лесно ли се става околийски водач?
— Може би да. Йозеф се усмихна.
— Странно нещо! — каза той. — Струва ни се, че един убиец се държи като убиец всякога и навсякъде.
А всъщност достатъчно е само една малка част от съществото му да бъде престъпна, за да може той да извърши най-отвратителните жестокости. Не е ли така?
— Да — каза Гребер. — Хиената си остава винаги хиена. Докато в човека има повече разновидности. Йозеф кимна утвърдително.
— Съществуват коменданти на концентрационни лагери, които са пълни с хумор, есесовски пазачи, които помежду си са образец на великодушие и другарство. А покрай тях съществува и съучастническата маса, която приема като хипнотизирана така наречените императиви и която затваря очи пред зверствата или ги смята за временно и неизбежно зло. Това са хората с разтеглива съвест.
— И тези, които се страхуват — прибави Гребер.
— й тези, които се страхуват — повтори Йозеф учтиво.
Гребер замълча.
— Бих искал да мога да ви помогна — каза той след това.
— Няма какво много да ми се помага. Аз съм сам. Или ще ме заловят, или ще се измъкна — каза Йозеф с безличен глас, сякаш говореше за някакъв чужд човек.
— Нямате ли близки? — запита Гребер.
— Имах. Един брат, две сестри, баща, жена и дете. Всички са мъртви. Двама убити, един почина, а останалите обгазени.
Гребер го погледна.
— В лагер ли бяха?
— Да, в лагер — отговори Йозеф учтиво и хладно. — Лагерите са отлично организирани.
— А вие успяхте да избягате?
— Успях да избягам. Гребер погледна Йозеф.
— Колко ли много ни ненавиждате? — каза той. Йозеф сви рамене.
— Да ненавиждам? Кой може да си позволи този лукс? Ненавистта прави човека непредпазлив.
Гребер обърна поглед към прозореца, изцяло затулен от развалините на разрушената къща. Слабата светлина на малката лампа намаля още повече. Тя се отразяваше бледо в глобуса, поставен от Полман в един ъгъл.
— Вие се връщате на фронта? — запита любезно Йозеф.
— Да, връщам се. Ще отида да се бия, за да може убийците, които ви преследват, да останат малко по-дълго на власт. Достатъчно дълго може би, за да ви арестуват и обесят.
Йозеф направи лек жест на одобрение и замълча.
— Връщам се, защото иначе ще ме разстрелят — каза Гребер.
Йозеф не каза нищо.
— И защото, ако дезертирам, моите родители и жена ми ще бъдат арестувани, изпратени в лагер или
