полицейско присъствие е „провокационно и подстрекателско“ и в „Шаандаар“ и „Пагал Хана“ започнаха да се събират групи млади чернокожи и азиатци, решени да предизвикат обикалящите наоколо панди293. В „Хот У екс“ чучелото, избрано за стопяване, беше не друго, а на потящата се и вече втечнена фигура на офицера за връзки с обществеността. И температурата продължаваше неумолимо да расте.
Произшествията с насилие започнаха да се случват все по-често: нападения срещу чернокожи семейства на общинска земя, задяване на чернокожи ученици по пътя им към къщи, караници в кръчмите. В „Пагал Хана“ един плъхолик младеж и трима от неговите приятели плюха върху храната на много хора; в резултат на последвалото спречкване трима келнери бенгалци бяха обвинени в нападение и причиняване на истински телесни повреди; обаче инспектиращият квартет не беше задържан. Разкази за полицейска бруталност, за черни младежи, вмъквани в небелязани коли и бусове, принадлежащи на специалните патрулни групи, и изхвърляни също толкова дискретно, покрити с порязвалия и натъртвания, се разпространиха из общностите. Патрулите за самоотбрана от млади сикхи, бенгалци и афро-карибски мъже — описвани от техните противници като доброволни отреди — започнаха да обикалят района пеша или в стари форд зодиак и кортина, решени да не „го поемат лежешком“. Ханиф Джонсън каза на своята любовница и спътница в живота Мишал Суфян, че по негово мнение още едно убийство на Изкормвача ще подпали фитила. „Този убиец не само ликува, че е свободен“, каза той. „Той се смее и на смъртта на Симба и това е, което хората не могат да преглътнат.“
В една непривично влажна нощ по тези къкрещи улици се спускаше Джебраил Фаришта, надувайки златния си рог.
В осем часа тази вечер, събота, Памела Чамча и Джъмпи Джоши — който отказваше да я пуска непридружена — стояха до автомат за снимки на ъгъла сред основната тълпа на спирка Юстън, като се чувстваха смешно конспиративни. В осем и петнадесет до тях се доближи млад мъж с остра коса, който изглеждаше по-висок, отколкото си го спомняха; следвайки го, без да кажат дума, тя и Джъмпи влязоха в очукания му син пикап и бяха откарани в мъничък апартамент над магазин за алкохол на Райлтън Роуд, Брикстън, където Уолкът Робъртс ги запозна с майка си Антуанет. Тримата мъже, които Памела помисли за хаитянци, не бяха представени заради онова, което тя сметна за шаблонни причини.
— Пийнете чаша джинджифилово вино — изкомандва Антуанет Робъртс. — За бебе също е полезно.
Когато Уолкът завърши с почитанията, мисис Робъртс, която изглеждаше изгубена в обемистото и овехтяло кресло (изненадващо бледите й крака, тънки като кибритени клечки, които се показваха изпод черната й рокля и завършваха с размирни къси розови чорапки и здравомислещи обувки с връзки, не успяваха с малко да стигнат земята), стана делова.
— Тези джентълмени бяха колеги на моето момче — каза тя. — Излиза, че вероятната причина за неговото убийство е работата, която вършеше по един предмет, за който ми беше казано, че интересува и вас. Ние смятаме, че е дошло време да работим по-формално, чрез каналите, които вие представлявате. — На това място един от тримата мълчаливи „хаитянци“ подаде на Памела червено пластмасово куфарче. — То съдържа — кротко обясни мисис Робъртс — пространни доказателства за съществуването на сборище на вещици в столичната полиция.
Уолкът се изправи.
— Сега трябва да вървим — каза той твърдо. — Моля. Памела и Джъмпи станаха. Мисис Робъртс кимна едва-едва, отсъстващо, пукайки със ставите на ръцете си с увиснала кожа.
— Довиждане — каза Памела и отправи традиционни съболезнования.
— Момиче, не си хаби дъха — прекъсна я мисис Робъртс. — Просто ми закови тези магьосници. Закови ги в сърцето.
Уолкът Робъртс ги остави в Нотинг Хил в десет. Джъмпи кашляше лошо и се оплакваше от болки в главата, които се бяха появили на няколко пъти след раняването му в „Шепертън“, но когато Памела призна, че е неспокойна, тъй като притежава единственото копие на тези взривоопасни документи в пластмасовото куфарче, Джъмпи още веднъж настоя да я придружи до офисите на брикхолския Съвет за общински връзки, където тя имаше намерение да направи фотокопия и да ги раздаде на няколко доверени приятели и колеги. Така че в десет и петнадесет те бяха в обичаното Ем джи на Памела, насочвайки се на изток напряко през града в надигащата се буря. Един стар син закрит бус мерцедес ги последва, както беше следвал пикапа на Уолкът, което значи, без да бъде забелязан.
Петнадесет минути по-рано патрулна група от седем едри млади сикхи, натъпкани в един „Уоксхол Кавалиър“, караше по моста над канала Мълей Кресънт в южен Брикхол. Чувайки вик от пътя за влачене на шлепове под моста и втурвайки се към мястото, те откриха един приятен бял човек, среден на ръст и фигура, с руси коси, спускащи се върху лешникови очи, който скочи на крака със скалпел в ръката и се втурна настрани от тялото на една стара жена, чиято синя перука беше паднала и се носеше в канала подобно на медуза. Младите сикхи с лекота настигнаха и надвиха бягащия мъж.
В единадесет часа новината за хващането на масовия убиец беше проникнала във всяка цепнатина на района, придружена с твърде много слухове: полицията неохотно е обвинила маниака, членовете на патрула са били задържани за разпит, планирало се прикриване. Тълпи започнаха да се събират по уличните ъгли и когато кръчмите се изпразниха, избухнаха поредица битки. Имаше известни повреди на собственост: бяха разбити стъклата на три коли, един видеомагазин беше плячкосан, бяха хвърлени няколко тухли. В този момент в единадесет и тридесет в събота вечерта, когато клубовете и танцовите салони започват да произвеждат развълнуваното си и под високо напрежение население, груповият полицейски началник след консултации с по-висшата власт, обяви, че сега съществуват условия за безредици в централен Брикхол и стовари пълната мощ на столичната полиция върху „нарушителите на обществения ред“.
Също в този момент Саладин Чамча, който беше вечерял с Али Коун в нейния апартамент, издигащ се над Брикхол Фийлдс, за лице съчувствайки и мърморейки окуражителни неискрености, излезе в нощта, за да открие една testudo294 от мъже с каски и пластмасови щитове в готовност, движещи се към него през Фийлдс с твърда неумолима крачка; беше свидетел на пристигането над главата му на облак от подобни на прелетни скакалци хеликоптери, от които падаше светлина като едър дъжд; видя напредването на водните оръдия и подчинявайки се на неустоим първичен инстинкт, подви опашка и побягна, не знаейки, че е сбъркал пътя, тичайки с все сила по посока на „Шаандаар“.
Телевизионните камери пристигат точно навреме за набега срещу клуба „Хот У екс“.
Ето какво вижда една телевизионна камера: по-малко надарена от човешкото око, нейните нощни видения са ограничени до онова, което прожекторите ще покажат. Един хеликоптер се рее над нощния бар, уринирайки светлина в дълги златисти потоци; камерата разбира този образ. Държавната машина, връхлитаща върху враговете си, сега има камера в небето; някъде телевизионен редактор е одобрил разходите за въздушни снимки и от друг хеликоптер новинарски екип се изстрелва надолу. Не се правят опити да бъде прогонен този хеликоптер. В този случай отново екипировката за видеозаписи е по-малко чувствителна от човешкото ухо.
Кадър: Един човек, осветен от прожектор, говори бързо в микрофон. Зад него се движи безредица от сенки. Но между репортера и безредието от сенчести земи има стена: мъже в каски за борба с безредици, носещи щитове. Репортерът говори сериозно; петролни бомби пластмасови куршуми полицейски рани водни оръдия плячкосване, придържайки се, разбира се, към фактите. Но камерата вижда онова, което той не казва. Камерата е нещо лесно за чупене или крадене; нейната крехкост я прави придирчива. Една камера изисква закон, порядък, тънката синя линия. Искайки да предпази себе си, тя остава зад прикриващата стена, наблюдавайки че избира страна.
