съпруга си.
— Освен това — смъмри го тя при последния им разговор — у теб вече няма топлина. Страхувам се да те доближавам.
— Няма топлина? — изкрещя той. — Как можа да го кажеш? Няма топлина? Заради кого доприпках на това дяволски тъпо поклонничество? Да се грижа за кого? Защото обичам кого? Защо съм толкова разтревожен, толкова тъжен, толкова изпълнен с мъка и заради кого? Няма топлина? Ти непозната ли си? Как можеш да кажеш подобно нещо?
— Чуй се — каза тя с глас, който беше започнал да избледнява в един вид мрак, една неяснота. — Винаги ярост. Студена ярост, ледена, подобна на укрепление.
— Това не е ярост — изрева той. — Това е загриженост, нещастие, окаяност, нараненост, болка. Къде можеш да чуеш ярост?
— Чувам я — каза тя. — Всеки може да я чуе на мили оттук.
— Ела с мен — помоли я той. — Ще те заведа в най-добрите клиники в Европа, Канада, САЩ. Довери се на западната технология. Могат да правят чудеса. Ти също винаги си харесвала техническите джунджурии.
— Аз отивам на поклонение в Мека — каза тя и се обърна на другата страна.
— Проклета глупава кучко! — изрева той зад гърба й. — Само защото ще умреш, не значи, че трябва да вземеш всичките тези хора с теб!
Но тя си тръгна напряко през крайпътния лагер и повече не се обърна; и сега той беше доказал нейното твърдение, изгубвайки контрол и изричайки неизречимото; Мирза падна на колене и заплака. След тази караница Мишал вече отказваше да спи до него. Тя и майка й развиваха постелките си до забулената в пеперуди пророчица на тяхната меканска експедиция.
През деня Мишал работеше непрестанно сред поклонниците, вдъхвайки им увереност, подкрепяйки тяхната вяра, събирайки ги заедно под крилото на своята благост. Айша беше започнала да се оттегля все по-дълбоко и по-дълбоко в мълчание и Мишал Ахтар всъщност стана водач на поклонниците. Но имаше един поклонник, когото изпусна от своята власт: мисис Курейши, нейната майка, жената на директора на държавната банка.
Пристигането на мистър Курейши, бащата на Мишал, беше цяло събитие. Поклонниците бяха спрели под сянката на една редица платани и бяха заети със събирането на съчки и копаенето на огнища, когато беше забелязана автомобилната колона. Изведнъж мисис Курейши, която беше двадесет и пет паунда по-лека, отколкото в началото на пешеходството, скочи, скърцайки на краката си, и се опита неистово да изчетка мръсотията от дрехите и да оправи косата си. Мишал видя майка си да бърника непохватно в едно разтопено червило и попита:
— Какво те тормози, мамо? Отпусни се, скъпа.
Майка й безсилно посочи приближаващите се коли. Мигове по-късно високата строга фигура на големия банкер стоеше над тях.
— Ако не го бях видял, нямаше да повярвам — каза той. — Казаха ми, но аз казах: глупости. Затова ми отне толкова дълго, за да те открия. Да изчезнеш от Перистан без дума: и сега какво, по дяволите?
Мисис Курейши безпомощно се разтрепери под погледа на съпруга си, започвайки да плаче, чувствайки загрубялата кожа по краката си и умората, която се беше просмукала във всяка пора на нейното тяло.
— О, Боже, не зная, съжалявам — каза тя. — Бог знае какво ни прихвана.
— Не знаеш ли, че заемам деликатен пост? — извика мистър Курейши. — Общественото доверие е съществено. На какво прилича това, жена ми да скитосва с бангис312?
Мишал, прегръщайки майка си, каза на баща си да спре да нагрубява. Мистър Ахтар за пръв път видя, че дъщеря му носи знака на смъртта на челото си и веднага спадна подобно на вътрешна гума. Мишал му каза за рака и обещанието на Айша пророчицата, че чудо щяло да се случи в Мека и тя щяла да бъде напълно излекувана.
— Тогава позволи ми да те заведа в Мека pronto — помоли баща й. — Защо да ходиш, ако можеш: да отидеш: с „Еърбъс“?
Но Мишал беше непреклонна.
— Трябва да си тръгнеш — каза тя на баща си. — Само вярващите могат да постигнат това. Мама ще се грижи за мен.
Мистър Курейши безпомощно се присъедини към Мирза Саид с лимузината си в края на процесията, непрекъснато изпращайки един от двамата слуги, които го бяха придружили на моторолери, да питат Мишал дали би искала храна, лекарства, „Тумс Ъп“, изобщо каквото и да е. Мишал отхвърляше всичките му предложения и след три дни — защото банкерството си е банкерство — мистър Курейши замина за града, оставяйки един от чапрасите с моторолери да служи на жените.
— Той е под ваше командване — каза им той. — Хайде, не бъдете глупави. Направете го колкото може по-лесно.
През деня след заминаването на мистър Курейши чапрасът Гул Мохамед хвърли в канавката моторолера си и се присъедини към пешите поклонници, завързвайки носна кърпа на главата си, за да покаже своята набожност. Айша нищо не каза, но когато видя мотористът да се присъединява към поклонението, се ухили с палава усмивка, която напомни на Мирза Саид, че в края на краищата тя не беше само образ от някой сън, а и младо момиче от плът и кръв.
Мисис Курейши започна да се оплаква. Краткото й съприкосновение с нейния стар живот беше пречупило твърдостта й и сега, когато беше твърде късно, тя започна да мисли само за партита, меки възглавници и чаши, пълни с пресен лимонов сок със сода. Внезапно започна да й изглежда твърде неразумно, че човек с нейното потекло може да бъде накаран да върви бос като обикновен метач. Тя се яви пред Мирза Саид с овче изражение на лицето.
— Саид, сине, напълно ли ме мразиш? — придумваше го тя, закръглените й черти се подреждаха от само себе си в пародия на кокетство.
Саид беше ужасен от гримасата й.
— Разбира се, че не — успя да каже той.
— Но ти ме мразиш, ненавиждаш ме и положението ми е безнадеждно — флиртуваше тя.
— Амаджи — не даваше воля на чувствата си Саид, — какво говориш?
— Защото от време на време ти говорех грубо.
— Моля, забрави го — каза Саид, развеселен от изпълнението й, но тя не искаше.
— Трябва да знаеш, че всичко беше от любов, не е ли тъй? Любовта — каза мисис Курейши — е едно много великолепно нещо.
— Движи света — съгласи се Мирза Саид, опитвайки се да навлезе в тона на разговора.
— Любовта побеждава всичко — потвърди мисис Курейши. — Тя победи моя гняв. Това искам да ти покажа, като дойда да се возя с теб в твоята кола.
Мирза Саид се поклони.
— Твоя е, амаджи.
— Тогава ще помолиш тези двама селски мъже да седнат отпред с теб. Жените трябва да бъдат пазени, нали?
— Да — отговори той.
Историята за селото, което вървеше към морето, се беше разпространила из страната и през деветата седмица поклонниците бяха обсипвани с въпроси от журналисти, местни политици в търсене на гласове, бизнесмени, които предлагаха да спонсорират похода, ако само ятрис313 биха се съгласили да носят сандвичови рекламни табла, рекламиращи различни стоки и услуги, чужди туристи, търсещи тайните на Изтока, носталгични гандийци и онзи вид човешки лешояди, които отиват на автомобилни състезания, за да гледат катастрофите. Когато виждаха множеството хамелеонни пеперуди и начина, по който едновременно обличаха момичето Айша и й осигуряваха единствената твърда храна, тези посетители бяха учудени и се оттегляха с объркани очаквания, а именно с
