Мишал Ахтар явно беше близо до смъртта; тя беше започнала да мирише на нея и беше придобила един тебеширен бял цвят, който много уплаши Саид. Но Мишал не би му позволила да я доближи. Тя беше остракирала и майка си и когато баща й отдели време от банкерството да я посети през първата нощ на поклонниците в една градска джамия, тя му каза да се разкара.
— Нещата стигнаха до точката — обяви тя, — когато само чистите могат да бъдат с чистите.
Когато Мирза Саид чу речника на Айша пророчицата да се появява в устата на жена му, той изгуби вече и най-малкото зрънце надежда.
Дойде петък и Айша се съгласи, че поклонението може да спре за един ден, за да участва в петъчните молитви. Мирза Саид, който беше забравил почти всички арабски строфи, които някога бяха натъпкани наизуст в него, и едва си спомняше кога да застане с ръце, протегнати пред него, сякаш държи книга, кога да коленичи, кога да притисне челото си към пода, се препъваше из церемонията с нарастващо отвращение от себе си. Накрая на молитвите обаче се случи нещо, което спря хаджа на Айша в пътя му.
Докато поклонниците гледаха как вярващите напускат градината на джамията, отвън пред главната врата започна вълнение. Мирза Саид отиде да провери.
— За какво са тези ох-ах? — попита той, докато с усилие се промъкваше през тълпата на стъпалата към джамията; тогава видя кошницата, стояща на долната част на стълбището. — И чу издигащ се от кошницата бебешки плач.
Подхвърленото дете вероятно беше на две седмици, очевидно незаконно и беше също толкова ясно, че възможностите му в живота са ограничени. Тълпата беше в неопределено объркано настроение. В този миг имамът на джамията се появи в горния край на стъпалата, а до него беше Айша пророчицата, чиято слава се беше разнесла из града.
Тълпата се раздели като морето и Айша и имамът слязоха долу до кошницата. Имамът кратко огледа детето; изправи се и се извърна, за да се обърне към тълпата.
— Това дете е родено в дяволщина — каза той. — То е дете на дявола. — Имамът беше млад мъж.
Настроението на тълпата премина в ярост. Мирза Саид Ахтар изкрещя:
— Е, Айша кахин. Какво ще кажеш?
— Всичко ще бъде поискано от нас — отговори тя. Тълпата не се нуждаеше от по-ясна покана и уби детето с камъни.
След това Айшините поклонници отказаха да продължат. Смъртта на подхвърленото дете беше създала атмосфера на бунт сред уморените селяни, никой от които не беше вдигнал или хвърлил камък. Мишал, сега снежнобяла, беше твърде отслабнала от болестта си, за да събере участниците в похода; Айша както винаги отказа да спори.
— Ако обърнете гърбовете си на Бог — предупреди тя селяните, — не се изненадвайте, когато той ви стори същото.
Поклонниците бяха наклякали на група в един ъгъл на голямата джамия, която беше боядисана в лимоненозелено отвън и светлосиньо отвътре и осветена, когато е нужно, от многоцветни неонови „тръбни лампи“. След предупреждението на Айша те й обърнаха гръб и се струпаха още по-близо един до друг, въпреки че времето беше достатъчно топло и влажно. Мирза Саид, виждайки възможността си, реши още веднъж да предизвика Айша.
— Кажи ми — попита той сладко, — как точно ти дава ангелът тази информация? Ти никога не ни казваш точни думи, само своите тълкувания на тях. Защо подобни заобикалки? Защо просто не цитираш:?
— Той ми говори — отвърна Айша — в ясни и запомнящи се обрати на речта.
Мирза Саид, изпълнен с горчивата енергия на своята страст към нея и болката от отчуждението от своята умираща жена, и спомена за горестите на похода, подуши в нейната сдържаност слабостта, за която беше сондирал.
— Бъди любезна за повече точност — настоя той. — Или защо някой да ти вярва? Какви са тези обрати на речта?
— Архангелът ми пее — призна тя — по мелодиите на популярни хитове.
Мирза Саид плесна възхитено с ръце и започна да се смее с високия кънтящ смях на отмъщението и Осман воловарчето се присъедини към него, удряйки по своите дхоти, и подскачайки около клечащите селяни, пееше ганаса316 от последните филми и кокореше очи като науч гърли317.
— Хо джи318! — възпяваше той. — Така декламира Джебраил, хо джи! Хо джи!
И един след друг поклонниците се изправяха и се присъединяваха към танца на кръжащия барабанчик, танцуващи своето разочарование и отвращение в градината на джамията, докато имамът не дойде тичешком да крещи по ненабожността на техните постъпки.
Спусна се нощ. Селяните от Титлипур се бяха струпали около своя сарпанч Мохамед Дин и в ход вървяха сериозни разговори за връщане в Титлипур. Може би щяха да успеят да спасят малко от реколтата. Мишал Ахтар лежеше умираща с глава в скута на майка си, разпъвана от болката, с една-едничка сълза, появяваща се от лявото й око. А в един далечен ъгъл на градината на зелено-синята джамия с осветителните си тръби в technicolor пророчицата и заминдарът седяха сами и говореха. Луната — нова, рогата, студена — светеше надолу.
— Ти си умен мъж — каза Айша. — Знаеш как да използваш възможностите си.
Това беше мигът, когато Мирза Саид направи предложението си за копромис.
— Жена ми умира — каза той. — И тя много иска да отиде в Мека Шариф. Така че ти и аз имаме обши интереси.
Айша слушаше. Саид продължи да притиска:
— Айша, не съм лош човек. Нека ти кажа, че бях дяволски впечатлен от много неща по време на този поход; дяволски впечатлен. Ти даде на тези хора дълбоко духовно преживяване, няма съмнение. Не си мисли, че на нас, модерните типове, ни липсва духовното измерение.
— Хората ме напуснаха — каза Айша.
— Хората са объркани — отговори Саид. — Въпросът е, че ако наистина ги заведеш при морето и нищо не се случи, Боже мой, те наистина могат да се обърнат срещу теб. Ето я сделката. Дръннах на таткото на Мишал и той се съгласи да поеме половината разходи. Ние предлагаме лично да транспортираме със самолет теб и Мишал и да кажем десет — дванадесет! — от селяните до Мека до двадесет и четири часа. Имаме на разположение резервации. Оставяме на теб теб да избереш най-подходящите за пътуването хора. Тогава наистина ще си сътворила едно чудо за някои, вместо за никого. А по мое мнение самото поклонение беше чудо в някои отношения. Така ще си направила много повече. Той затаи дъх.
— Трябва да помисля — каза Айша.
— Помисли, помисли — щастливо я окуражи Саид. — Попитай архангела си. Ако се съгласи, ще бъде справедливо.
Мирза Саид Ахтар знаеше, че когато Айша обяви, че архангел Джебраил е приел неговото предложение, силата й ще бъде разрушена завинаги, защото селяните щяха да усетят нейната измама и отчаянието й също. — Но как би могла да го отхвърли? — Какъв избор наистина имаше?
Отмъщението е сладко — каза си той. Щом веднъж жената бъде изложена, той със сигурност ще заведе Мишал в Мека, ако все още такова беше желанието й.
Пеперудите от Титлипур не бяха влезли в джамията. Те покриваха външните й стени и подобната на луковица кула, греещи зеленикаво в тъмнината.
