Салахудин си мислеше как Сисодия със забележителната си дарба за среща с шанса (Джебраил изстъпващ се пред лондонския трафик, самият Салахудин паникьосващ се пред една отворена самолетна врата и сега вероятно Алилуя Коун във фоайето на нейния хотел) най-накрая случайно се беше сблъскал със смъртта; и мислейки също за Али, по-малко щастлива падаща от него, правеща (вместо лелеяното самотно изкачване на Еверест) това позорно смъртоносно слизане — и затова как ще умре заради строфите си, но не можеше да открие причина в себе си да нарече смъртната присъда несправедлива.
На вратата се почука.
— Моля отворете, полиция!
Въпреки всичко Кастурба им се беше обадила. Джебраил вдигна капака на вълшебната лампа на Ченгиз Чамчауала и го пусна да падне, тракайки на пода. Той е скрил пистолет вътре, осъзна Салахудин.
— Внимавайте — изкрещя той. — Тук има въоръжен човек! Чукането престана и сега Джебраил потърка с ръка лампата отстрани: един път, два пъти, три пъти.
Револверът скокна в другата му ръка. Появи се страховит джин с чудовищен ръст, спомни си Салахудин.
— Какво желаеш? Аз съм роб на този, който притежава лампата.
Какво ограничаващо нещо е оръжието, мислеше Салахудин, чувствайки се странно откъснат от събитията. — Подобно на Джебраил, когато започна болестта. — Да, наистина, едно от най-ограничаващите неща. — Защото колко малко възможности за избор имаше, сега, когато Джебраил беше въоръженият човек, а той невъоръженият; колко се беше смалила вселената! Истинските джинове от миналото имаха властта да отварят портите на Безкрайното, да правят всички неща възможни, да превръщат всички чудеса в достижими; колко банално в сравнение с този модерен призрак, този деградирал наследник на могъщи предци, този треперещ роб на една лампа от двадесети век.
— Преди много време ти казах — тихо каза Джебраил Фаришта, — че ако сметна, че болестта никога няма да ме напусне, че винаги ще се връща, аз няма да мога да го понеса.
След това много бързо, преди Салахудин да може и пръст да помръдне, Джебраил пъхна дулото на пистолета в устата си; и дръпна спусъка; и беше свободен.
Той стоеше на прозореца на своето детство и гледаше към Арабско море. Месечината беше почти цяла; лунната светлина, простираща се от скалите на Скендъл Пойнт към хоризонта, създаваше илюзията за една сребърна пътека, като път в блестящите коси на водата, подобно на път към чудотворна страна. Той поклати глава; повече не можеше да вярва в приказки. Детството беше свършило и изгледът от прозореца му не беше нещо повече от старо и сантиментално ехо. По дяволите с него! Нека дойдат булдозерите. Ако старото отказваше да умре, новото не можеше да бъде родено.
— Ела — каза гласът на Зинат Вакил до рамото му. Изглеждаше, че въпреки всичките му злосторничества, слабост, вина — въпреки неговата човечност — той получаваше друг шанс. Не се водеше сметка за щастливите случайности на хората, това беше ясно. Ето я просто до него, хващайки го за лакътя.
— Вкъщи — предложи Зини. — Давай да се махаме по-бързо оттук.
— Идвам — отвърна той и се обърна с гръб към изгледа.
Информация за текста
© 1989 Салман Рушди
© 1999 Асен Георгиев, превод от английски
© 1999 Любен Лачански, превод от английски
Salman Rushdie
The Satanic Verses, 1989
Сканиране: sir_Ivanhoe, 27 януари, 2008 г.
Разпознаване и последна редакция: NomaD, 1 февруари, 2008 г.
Публикация:
Издателство „Гуторанов и син“, 1999
Асен Георгиев, преводач
Любен Лачански, преводач на стиховете
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5256]
Последна редакция: 2008-02-01 14:53:36
1
На урду и персийски името означава Гавриил Ангела.
2
Обичайното му значение е на „свят стар човек“, но Рушди го използва със значение на „млад човек“, а в определени случаи на мистър или сър.
3
Класическа персийска поетична форма.
4
Брат.
5
Приятел.
6
Единият от традиционните два рая в исляма. Другият е Гюлистан.
7
Буквално „чужда страна“, използвано като име за Англия.
8
Чамча означава лъжица на хинди (на англ. spoon, оттам прякора Спуно) и човек, казващ на всичко „да“.
9
Преводът на стиховете е на Любен Лачански.
