отговарям за тези хора, каза той на Роуза, това е въпрос на чест. Вместо това той беше предприел няколко стъпки, за да покаже, че продължава да вярва на убиеца Де ла Круз, правейки го например капитан на отбора по поло на естанцията. Но дон Енрике вече никога не беше същият, откакто Мартин уби Лешояда. Все по-лесно и по-лесно се изтощаваше, стана равнодушен, не се интересуваше дори от птици. Нещата в Лос Аламос започнаха да се разпадат, първо незабележимо, след това по-явно. Мъжете в бели костюми се завърнаха и не бяха прогонени. Когато Роуза Даймънд се зарази от тиф, мнозина в естанцията го приеха като алегория за упадъка на старото имение.
Какво правя тук, мислеше Джебраил с голяма тревога, докато стоеше пред дон Енрике в кабинета на чифликчията, а на заден план доня Роуза се изчервяваше, това е нечия чужда къща. Имам голямо доверие в теб, казваше Хенри не на английски, но Джебраил можеше да го разбира. — Жена ми се готви да предприеме пътуване с кола за възстановяване на здравето и ти ще я придружаваш… Отговорностите в Лос Аламос ми пречат да дойда с вас. Сега аз трябва да говоря, какво да кажа, но когато устата му се отвори, чуждестранните думи се появиха, ще бъде чест за мен, дон Енрике, чукване на токовете, завъртане, излизане.
Роуза Даймънд със своята осемдесет и девет годишна слабост започна да сънува своята история на историите, която беше пазила повече от половин век, и Джебраил беше на кон зад нейната Хиспано-Суиза, карайки от естанция до естанция през гори от дървета араяна, под високите cordilera112, пристигайки в гротескни чифлици, построени в стила на шотландски замъци или индийски дворци, посещавайки земите на мистър Кадуоладър Евънс, онзи със седемте жени, които бяха твърде щастливи да имат задължения само по една нощ веднъж на седмица всяка, и територията на прословутия Максвийн, който се беше влюбил в идеите, идващи в Аржентина от Германия, и започна да издига на пилона в своята естанция червено знаме, в чието сърце пречупен кръст танцуваше в бял кръг. В естанцията на Максвийн те откриха лагуната и Роуза за пръв път видя белия остров на своята съдба и настоя излет на гребла и пикник, непридружавана нито от прислужница, нито от шофьор, взимайки само Мартин де ла Круз да гребе и да простре яркочервена постелка на белия пясък, и да й поднася месо и вино.
Бяло като сняг, червено като кръв и черно като абанос. Когато тя се отпусна в черна пола и бяла блуза, лежейки на алено, което лежеше на бялото, докато той (също облечен в черно и бяло) наливаше червено вино в чашата в нейната ръка в бяла ръкавица — и тогава, за негово собствено учудване, по дяволите, когато хвана ръката й и започна да я целува — нещо се случи, сцената стана неясна, в един миг те лежаха на алената покривка, търкаляйки се по цялата й дължина, така че сирена и студено месо, и салати и pates бяха смазани под тежестта на тяхната страст и когато се върнаха при Хиспано-Суизатата беше невъзможно да се скрие каквото и да било от шофьор или прислужница заради петната от храна по целите им тела — докато в следващия миг тя се отдръпна от него, не жестоко, а с тъга, издърпвайки ръката си и правейки един малък жест с глава, не, и той спираше, покланяше се, отстъпваше, оставяйки я със запазени достойнство и обед — двете възможности продължиха да се сменят, докато умиращата Роуза се мяташе в леглото си, направила-ли-го-е-не-го-ли-е-направила, правейки последната редакция на историята на своя живот, неспособна да реши кое иска да е истина.
„Полудявам — мислеше си Джебраил. — Тя умира, но аз губя разсъдъка си.“ Луната изгря и дишането на Роуза беше единственият звук в стаята: тя хъркаше, докато вдишваше и издишваше тежко с леко сумтене. Джебраил се опита да стане от креслото, но откри, че не може. Дори в промеждутъците между виденията тялото му оставаше невъзможно тежко. Сякаш балван беше поставен върху гърдите му. И образите, когато идваха, продължаваха да бъдат неясни, така че в един момент беше в плевня в Лос Аламос, правейки любов с нея, докато тя мърмореше името му, отново и отново, Мартин от Кръста — и в следващия момент тя не му обръщаше внимание в ярката дневна светлина под внимателните очи на някоя си Аурора дел Сол — така че беше невъзможно да се различи спомен от желание — защото дори на смъртното си легло Роуза Даймънд не знаеше как да погледне историята си в очите.
Лунна светлина нахлу в стаята. Когато блъсна лицето на Роуза, изглеждаше сякаш преминава през нея и наистина Джебраил започна да различава шарката на дантелената бродерия върху калъфката на възглавницата й. След това видя дон Енрике и неговия приятел, пуританския и осъдителен д-р Бабингтън, стоейки на балкона, толкова материални, колкото ви се иска. Стори му се, че докато видението ставаше все по-ярко, Роуза ставаше все по-слаба и слаба, чезнейки, разменяйки място, може да се каже, с призраците. И защото вече беше разбрал, че появите им зависеха от него, неговата стомашна болка, неговата подобна на камък тежест, той започна да се страхува и за собствения си живот.
— Вие поискахте да подправя смъртния акт на Хуан Ху-лия — казваше д-р Бабингтън. — Направих го заради нашето старо приятелство. Но беше грешка да го правя; сега виждам последиците пред себе си. Ти подслони един убиец и може би твоята съвест те изяжда. Върви си вкъщи, Енрике. Върви си вкъщи и вземи жена си, докато не се случи нещо по-лошо.
— Аз съм си вкъщи — каза Хенри Даймънд. — И съм обиден от споменаването на жена ми.
— Където и да се заселят англичаните, те никога не напускат Англия — каза д-р Бабингтън, докато избледняваше в лунната светлина. — Освен ако не се влюбят като доня Роуза.
Облак премина върху лунната светлина и сега, когато балконът беше празен, Джебраил Фаришта успя да се насили да стане от креслото и да се изправи на краката си. Ходенето беше подобно на влачене на гюлле с верига по пода, но той стигна до прозореца. Във всички посоки и колкото далече можеше да види, имаше огромни магарешки бодили, люлеещи се на бриза. Там, където беше океанът, сега имаше океан от магарешки бодили, простирайки се до хоризонта, магарешки бодили, високи колкото възрастен човек. Той чу безтелесният глас на д-р Бабингтън да мърмори в ухото му:
— Първата напаст от магарешки бодили от петдесет години. Миналото изглежда се завръща.
Той видя една жена да тича през гъстите, вълнуващи се стъбла, боса, с разпусната черна коса.
— Тя го направи — ясно каза гласът на Роуза зад него. — След като го предаде с Лешояда и го превърна в убиец. Той не я поглеждаше след това. О, тя го направи както трябва. Тази е много опасна. Много. — Джебраил изгуби от поглед Аурора дел Сол сред магарешките бодили; един мираж засенчи друг.
Той усети, че нещо го сграбчва изотзад, обръща го и го хвърля по гръб. Не се виждаше никой, но Роуза седеше изправена като стрела в леглото, втренчена в него с широко отворени очи, карайки го да разбере, че се е отказала от надеждата да се задържи за живота и се нуждаеше от него да й помогне да завърши последното откровение. Както с бизнесмена от неговите сънища, той се чувстваше безпомощен и незнаещ… обаче тя изглежда знаеше как да измъква образите от него. Той видя блестяща връв, свързваща двамата пъп о пъп.
Сега беше до едно езерце в безкрайността от магарешки бодили, позволявайки на коня си да пие, а тя пристигна, яздейки своята кобила. Сега я прегръщаше, освобождавайки дрехите и косата й, и сега правеха любов. Сега тя шепнеше как можеш да ме харесваш, аз съм толкова по-стара от теб и той казваше утешителни думи.
Сега тя се изправи, облече се, тръгна си на кобилата, докато той остана там, с отпуснато и топло тяло, пропускайки да забележи мига, когато една женска ръка се промъкна из магарешките бодили и сграбчи ножа му със сребърна дръжка…
Не! Не! Ето така!
Сега тя се върна с коня си при него край езерото и в мига, когато слезе от него, гледайки го неспокойно, той се хвърли върху нея, каза й, че повече не може да понася нейното отблъскване, те заедно паднаха на земята, тя пищеше, той разкъса дрехите й и нейните ръце, драскайки тялото му, попаднаха на дръжката на нож…
Не! Не, никога, не! Ето така: ето!
Сега двамата правеха любов, нежно, с много бавни милувки; и сега един трети конник влезе в просеката край езерото и любовниците бързо се отдръпнаха един от друг; сега дон Енрике извади малкия си пистолет и се прицели сърцето на съперника си — и той усети Аурора да го промушва в сърцето отново и отново, това е за Хуан, а това, защото ме изостави, а това за твоята голяма английска курва — и той
