type='note'>139, преди това преуспяващ певец, сега известен като Билял X140. В определен нощен клуб, в който Имамът има навик да праща своите помощници да прослушват принадлежността на определени други личности към определени враждебни крила, Билял срещнал млад мъж от Деш, също някакъв вид певец, така че те започнали разговор. Излязло, че този Махмуд бил страшно уплашен човек. Той наскоро бил заживял с една гори141, дълга червенокоса жена със страхотно тяло, и след това излязло, че предишният любовник на неговата обичана Рената е изгнаният шеф на САВАК — организацията за мъчения на шаха на Иран. На самия номер едно Голяма клечка, не на някакъв дребен садист с талант за изтръгване на нокти и подпалване на мигли, а лично на великия харамзада. В деня, когато Махмуд и Рената се пренесли в новия си апартамент, пристигнало писмо за Махмуд. О’кей, гълтачо на лайна, ти чукаш жена ми, просто исках да ти кажа здрасти. Следващия ден пристигнало второ писмо. Между другото, куре, забравих да спомена, ето новия ти телефонен номер. По това време Махмуд и Рената били поискали номер, невключен в указателя, но още не го били получили от телефонната компания. Когато два дни по-късно той станал известен и бил точно същият както в писмото, косата на Махмуд изпадала цялата наведнъж. Тогава, виждайки я да лежи на възглавницата, той събрал молитвено ръце пред Рената и се помолил: „Бейби, обичам те, но си твърде гореща за мен, моля те, отиди някъде далече, далече.“ Когато историята беше разказана на Имама, той поклати глава и каза: тази курва, кой ще я докосне сега въпреки възбуждащото й похот тяло? Тя се опетни по-лошо, отколкото с проказа; така човешките същества сами се осакатяват. Но истинската поука от баснята беше нуждата от вечна бдителност. Лондон беше град, в който бившият началник на САВАК имаше големи връзки в телефонната компания и ексглавният готвач на шаха държеше преуспяващ ресторант в Хаунслоу. Толкова гостоприемен град, такова убежище, те приемат всякакви типове. Дръж пердетата спуснати.
Етажите от трети до пети на този жилищен блок за момента са цялата родна страна, която Имамът притежава. Тук има пушки и късовълнови радиостанции, и стаи, в които наблюдателните млади мъже седят и говорят настоятелно по няколко телефона. Тук няма алкохол, нито някъде се виждат карти за игра или зарове, и единствената жена е висящата на стената в спалнята на стария човек. В тази родна страна- заместител, за която безсънният светец мисли като за своя чакалня или транзитна зала, централното отопление е на максимум през деня и нощта и прозорците са плътно затворени. Изгнаникът не може да забрави и затова трябва да симулира сухата горещина на Деш, някогашната и бъдещата страна, където дори луната е гореща и капеща като прясно, намазано с масло чапати142. О, тази бленувана част на света, където слънцето и луната са от мъжки род, но тяхната гореща сладка светлина се назовава с женски имена. През нощта изгнаникът разтваря пердетата си и чуждестранната лунна светлина се промъква боязливо в стаята, с хладина, удряща очните му ябълки като пирон. Той трепва, свива очи. С разтворен халат, намръщен, зловещ, буден: това е Имамът.
Изгнанието е бездушевна страна. В изгнание мебелите са грозни, скъпи, всички купени по същото време от същия магазин и с твърде голямо бързане: бляскави сребристи софи с перки като стари буици, Де Сото и олдсмобили, остъклени шкафове за книги, съдържащи не книги, а папки с изрезки. В изгнание душът става парещо горещ, щом някой пусне кухненската чешма, така че щом Имамът отива да се къпе, цялата му свита трябва да помни да не пълни чайника или да накисва мръсна чиния, и когато Имамът отива в тоалетната, учениците му изскачат попарени изпод душа. В изгнание никога не се готви: черноочилатите телохранители купуват храна за вкъщи. В изгнание всички опити да пуснеш корени изглеждат като предателство: те са признание за поражение.
Имамът е център на едно колело.
От него се излъчва движение през цялото денонощие. Синът му Халид влиза в неговото светилище, носейки чаша вода, държейки я в дясната си ръка с лявата длан под чашата. Имамът пие непрекъснато вода, една чаша на всеки пет минути, за да се поддържа чист; самата вода е пречистена от нечистотии, преди той да сръбне от нея, в американска машина за филтриране. Всички млади мъже, които го заобикалят, добре знаят за прочутата му монография за водата, чиято чистота, вярва Имамът, се предава на пиещия, нейната постност и простота, аскетични удоволствия по негов вкус. „Императрицата — посочва той — пие вино.“ Бургундски, кларети, бели рейнски вина смесват своето отровно гниене в това тяло, едновременно красиво и разложено. Грехът е достатъчен, за да бъде осъдена за вечни времена без надежда за спасение. Картината в неговата спалня показва императрицата Айша, държаща в двете си ръце човешки черепи, пълни с тъмночервена течност. Императрицата пие кръв, но Имамът е човек на водата. „Не напразно хората от нашата страна й отдават почит — провъзгласява монографията. — Водата — спасител на живота. Нито един цивилизован човек не може да я откаже на друг. Баба, колкото и артритно сковани да са крайниците й, веднага ще скочи и ще отиде при чешмата, ако малко дете дойде при нея и поиска пани, пани. Да внимават всички, които богохулстват срещу нея. Който я замърсява, разводнява душата си.“
Имамът често беше изливал яда си срещу паметта на покойния Ага Хан, като резултат на показан му текст на интервю, в което главата на измаилтяните е бил видян да пие качествено шампанско. О, сър, това шампанско е само за показност. В момента, когато докосне устните ми, то се превръща във вода. Демон, има обичай да гълчи Имамът. Отстъпник, богохулник, мошеник. Когато дойде бъдещето, подобни хора ще бъдат съдени, казва той на хората си. Водата ще заеме заслуженото си място, а кръвта ще потече като вино. Подобна е чудотворната природа на бъдещето на изгнаниците: първото изречено нещо в безсилието на преотоплен апартамент се превръща в съдба на нации. Кой не е мечтал тази мечта да бъде цар за един ден? — Но Имамът мечтае за повече от един ден; усеща започващите от върховете на пръстите си нишки на паяжината, с които ще надзирава хода на историята.
Не: не на историята.
Неговият сън е по-странен.
Синът му, носещият вода Халид, се покланя пред баща си като поклонник пред олтар, съобщава му, че дежурният телохранител пред светилището е Салман Фарси. Билял е при радиостанцията, предавайки на уговорената дължина съобщението на деня към Деш.
Имамът е една едра застиналост, една неподвижност. Той е жив камък. Големите му възлести ръце, гранитно сиви, почиват тежко върху ръчките на креслото му с висока облегалка. Главата му, изглеждаща твърде голяма за тялото под нея, виси замислено на изненадващо мършавия му врат, който може да бъде зърнат през редките сивочерни кичури на брадата му. Очите на Имама са замъглени; устните му са неподвижни. Той е чиста сила, едно първично същество; движи се без движение, действа, без да действа, говори, без да произнесе и звук. Той е магьосникът, а историята е неговият номер.
Не, не историята: нещо по-странно.
Обяснението на тази загадка трябва да бъде чуто точно в този момент на определени нелегални радиовълни, по които гласът на американското дьонме Билял пее Имамовата свята песен. Билял, мюезинът: неговият глас влиза в едно любителско радио в Кенсингтън и излиза наяве в мечтания Деш, превърнат в гръмогласната реч на самия Имам. Започвайки с ритуални оскърбления на Императрицата, със списъци на нейните престъпления, убийства, подкупи, сексуални връзки с гущери и така нататък, накрая той преминава към изричането със звънтящи тонове на мощния зов на Имама към неговия народ да се вдигне срещу злината на нейната държава.
— Ние ще направим революция — заявява Имамът чрез него, — която е бунт не само срещу тирана, но и срещу историята. — Защото съществува враг извън Айша и това е самата История. Историята е виното от кръв, което повече няма да има нужда да се пие. Историята-упоителка, творение и притежание на Дявола, на големия Шейтан, най-голямата от лъжите — напредък, наука, права, — срещу която Имамът се е изправил лице в лице. Историята е отклонение от Пътя, знанието е заблуждение, защото сборът от знания беше пълен в деня, когато Аллах завърши откровението си за Махунд.
— Ние ще свалим булото от историята — декламира Билял в слушащата нощ, — и когато то бъде разплетено, ще видим на нейно място Рая в цялата му слава и светлина. — Имамът избра Билял за тази задача заради красивия му глас, който в предишното му превъплъщение успя в изкачването на Евереста на хитпарада не веднъж, а дузина пъти, до самия връх. Гласът е богат и властен, глас, навикнал да бъде слушан; добре гледан, висококвалифициран, гласът на американската увереност, оръжието на Запада,
