сребърна играчка космонавт и той изплака неблагодарно: „Сега се очаква да ям тази мръсна чуждестранна храна?“ — с изрази на съчувствие и това направи нещата още по-лоши.
— Тричав боклук — съгласи се с него Мишал. — Тук няма бенгърс183, лош късмет.
Съзнавайки, че е наранил тяхното гостоприемство, той се опита да обясни, че се мисли сега и изобщо за британец…
— Какво ще кажеш за нас? — поиска да знае Анахита. — Какви мислиш, че сме?
И Мишал довери:
— Бангладеш е нищо за мен. Просто някакво място, за което тате и мама продължават да шумят.
И Анахита, заключавайки:
— Бунглдитч184. — С удовлетворено кимване. — Във всеки случай така я наричам.
Но те не бяха британки, искаше да им каже той: не наистина, не по някакъв начин, който той би могъл да разпознае. Въпреки това в момента старата му увереност се изплъзваше заедно с неговия стар живот…
— Къде е телефонът? — запита той. — Трябва да проведа няколко разговора.
Намираше се във фоайето; Анахита, извършвайки набег върху спестяванията си, му даде назаем монетите. С глава, омотана във взет назаем тюрбан, с тяло, скрито във взети назаем панталони (на Джъмпи) и обувките на Мишал, Чамча набра миналото.
— Чамча — каза гласът на Мими Мамулян. — Ти си мъртъв. Ето какво се случи, докато го нямаше: Мими изпадна в безсъзнание и изгуби зъбите си.
— Изгубих съзнание — каза му тя, говорейки по-грубо от обикновено поради трудности с ченето. — Причина? Не питай. Кой може да пита за причината в тези времена? Кой е номерът ти? — добави тя, докато пиуканията продължаваха185. — Веднага ще ти звънна.
Но минаха пълни пет минути, преди да го направи.
— Ходих да пикая. Знаеш ли причина да си жив? Защо водите се разделиха за теб и другия тип, а се затвориха над останалите? Не ми казвай, че си по-ценен. Днес хората не вярват на такива работи, дори за теб, Чамча. Вървях надолу по Оксфорд стрийт и търсех обувки от крокодилска кожа, когато се случи: загубих съзнание насред крачката и паднах напред като дърво, кацнах на центъра на брадичката си и всичките ми зъби изпаднаха на тротоара пред човека, който си играеше на вдигни-лейди. Хората могат да бъдат внимателни, Чамча. Когато се свестих, намерих зъбите си на малка купчинка до лицето си. Отворих очи и видях малките копелета да ме зяпат, не е ли мило? Първото нещо, което си помислих, беше, благодаря ти, Боже, имам парите. Зашиха ми ги обратно, частно, разбира се, добра работа, по-добре отпреди. Така че взех малко почивка. Позволи ми да ти кажа, че озвучителният бизнес не е във форма, ти с твоето умиране, а аз с моите зъби, ние просто нямаме чувство за отговорност. Стандартите бяха занижени, Чамча. Пусни телевизията, слушай радио, трябва да чуеш колко старомодни са рекламите за пица, бирената реклама с чърмански акценти от централното разпределение на ролите, марсианското картофено пюре, звучащо сякаш идва от Луната. Изхвърлиха ни от Шоуто на извънземните. Оправяй се бързо. Евентуално можеш да кажеш същото и на мен.
Така той беше изгубил работа, както и жена, дом и контрол над живота.
— Не само зъбите причиняват неприятности — продължи енергично Мими. — Шибаните преградни съгласни ме плашат до смърт. Продължавам да си мисля, че пак ще пръсна старите си кокали по улицата. Възрастта, Чамча: цялата е изтъкана от унижения. Раждаш се, бият те и те контузват по цялото тяло и накрая рухваш и те хвърлят с лопата в някаква урна. Както и да е, ако никога повече не работя, ще умра спокойна. Знаеше ли, че сега съм с Били Батута? Правилно, откъде можеш да знаеш, като си плувал. А аз, отказах се да те чакам и така откраднах от детската люлка един от твоите етнически съотечественици. Можеш да го приемеш като комплимент. Сега трябва да бягам. Приятно е да говориш с мъртвите, Чамча. Следващия път се гмурни от ниския борд. Ту-туу, ту-туу.
По природа съм обърнат навътре човек, каза той тихо в прекъснатия телефон. Борих се по моя си начин да открия своя път към разбиране на висшите неща, към малка доза изтънченост. През добрите дни я чувствах на една ръка разстояние, някъде в мен, някъде вътре. Но ми се изплъзна. Бях забъркан в нещата, в света и неговите бъркотии и не можах да устоя. Фантастичното ме държи, както преди това ежедневието, в робство. Океанът се отказа от мен, сушата ме дърпа към дъното.
Той се плъзгаше надолу по сив наклон, черната вода се плискаше около сърцето му. Защо прераждането, вторият шанс, дарен на Джебраил Фаришта и на него, в неговия случай се усещаше подобно на вечен край? Беше прероден в познанието на смъртта; и неизбежността на промяната, на нещата- никога-същи, на няма-път-назад го караше да се плаши. Когато изгубиш миналото, ти си гол пред презрителния Азраил, ангела на смъртта. Продължавай, ако можеш, каза си той. Дръж се здраво за вчера. Остави следи от ноктите си по сивия наклон, докато се плъзгаш.
Били Батута: това нищо неструващо лайно. Пакистански плейбой, превърнал един незначителен ваканционен бизнес — „Батутас травълс“ — във флота от супертанкери. Мошеник, известен предимно с любовните си афери с водещи дами от хиндиекрана и според клюките — със своето пристрастие към бели жени с огромни гърди и доста задник, към които се „отнасяше лошо“, както го представяше евфемизмът, и „които възнаграждаваше прилично“. Какво искаше Мими от лошия Били, неговите сексуални инструменти и неговото Мазерати Битурбо? За момчета като Батута белите жени — няма значение дебелината, дали са еврейки или непочтителни бели жени — бяха за чукане и зарязване. Каквото човек мрази в белите — любовта към горената захар — човек трябва да мрази, когато се появи, обърната в черните. Фанатизмът не е само функция на властта.
На следващата вечер Мими се обади от Ню Йорк. Анахита го повика на телефона с най-добрия си проклет янки тон и той се замъчи с маскировката си. Когато стигна долу, тя беше затворила, но се обади отново.
— Никой не плаща трансатлантически цени, за да чака на телефона.
— Мими — каза той с явно отчаяние в гласа си, — ти не каза, че заминаваш.
— Ти дори не ми каза проклетия си адрес — отговори тя. — Така че и двамата имаме тайни.
Той искаше да каже, Мими, върни се вкъщи, ще те изрита.
— Запознах го със семейството — каза тя твърде шеговито.
— Можеш да си представиш. Ясер Арафат се среща с Бегинови. Няма значение. Всички сме живи.
Той искаше да каже, Мими, ти си всичко, което имам. Обаче успя само да я отблъсне.
— Искам да те предупредя за Били — беше единственото, което успя да каже.
Тя стана ледена.
— Слушай, Чамча. Ще го обсъдя с теб само веднъж, защото зад всичките си глупости ти може би малко ме обичаш. Така че разбери, моля, че съм интелигентна жена. Чела съм „Бдението над Финеган“ и съм запозната с постмодерните критики срещу Запада, т.е. че ние имаме общество, способно само на потпури: един „плосък“ свят. Когато стана глас на бутилка пенест шампоан, аз съзнателно влизам в Плоския свят, разбирайки какво правя и защо. А именно да печеля пари. И като просветена жена, способна да говори петнадесет минути за стоицизма и повече за японското кино, ти казвам, Чамча, че напълно ясно съзнавам репутацията на момченцето Били. Не ме учи за експлоатацията. Имахме експлоатация, когато вие в множественост тичахте наоколо в кожи. Опитай се понякога да бъдеш еврейка и грозна. Ще се молиш да бъдеш черен. Извини езика ми: кафяв.
— Значи признаваш, че те експлоатира — вметна Чамча, но стихията го отнесе.
— Каква е шибаната разлика? — изви трели тя с Туийтипановия си глас. — Били е забавно момче, природен талант в мошеничествата, един от най-големите. Кой знае колко дълго ще продължи? Ще ти кажа няколко идеи, от които не се нуждая: патриотизъм, Бог и любов. Определено нежелани за пътуването. Аз харесвам Били, защото знае за какво става дума.
— Мими — каза той, — нещо ми се случи — но тя все още бе потънала във възражения и го пропусна. Той закачи слушалката, без да й даде адреса си.
Обади му се още веднъж, няколко седмици по-късно, и дотогава неизказаните прецеденти бяха уредени; тя не попита и той не й даде местонахождението си и на двамата беше ясно, че една епоха беше свършила, те са се раздалечили и че е време да си махнат за сбогом. Мими все още беше цялата Били:
