— Да — безизразно каза Чамча. — Точното изречение за продукта.
Продуктът, копеле, си ти.
По времето, когато срещна Хол Велънс (преди колко години — пет, може би шест?) на един обяд в Уайт Тауър189, човекът вече беше чудовище: чист самоизграден имидж, набор от атрибути, дебело напластени върху тяло, което по собствените думи на Хол беше „тренирано да бъде Орсън Уелс“. Той пушеше абсурдни карикатурни пури, отхвърляйки обаче всички кубински марки заради своята непреклонно капиталистическа поза. Притежаваше жилетка от Юниън Джек190 и настояваше да издига знамето над агенцията си и над вратата на дома си в Хайгейт; предразположен да се облича като Морис Шевалие и да пее по големи промоции пред погледите на смаяните си клиенти с помощта на сламена шапка и бастун със сребърна дръжка; твърдеше, че притежава първия дворец на Лоара, съоръжен с телекси и факсове; и използваше пълноценно своята „близост“ с премиер-министъра, когото приятелски наричаше „мисис Торчър“191. Олицетворение на филистерски триумфализъм със средноатлантически акцент, Хол беше една от славите на века, творческата половина на една от най-добрите агенции в града, съдружието Велънс & Ланг. Подобно на Били Батута той обичаше големи коли, карани от едри шофьори. Говореше се, че веднъж, когато бил возен с висока скорост надолу по някакъв корнуелски междуселски път, за да бъде „подгрят“ един особено хладен двуметров фински модел, е имало произшествие: без наранявания, но когато другият шофьор излязъл яростен от потрошеното си превозно средство, се оказало, че бил дори по-едър от телохранителя на Хол. Когато този колос израснал над него, Хол свалил електрическия си прозорец и издишал със сладка усмивка: „Настоятелно ви съветвам да се обърнете и бързо да се отдалечите, защото, сър, ако не го направите в близките петнадесет секунди, ще накарам да ви убият.“ Други рекламни гении бяха прочути с работата си: Мери Уелс за нейните розови самолети Брениф, Дейвид Огилви за своята бенка над окото, Джери дела Фемина за „Онези прекрасни хора, които ви дадоха Пърл Харбър.“ Велънс, чиято агенция се занимаваше с евтина и весела вулгарност, цялата задници и евтино кабаре, беше известен в бизнеса с това (вероятно апокрифно) „Ще накарам да ви убият“, един обрат на изречението, доказателство за познавачите, че този тип наистина е гений. Чамча дълго подозираше, че е измислил историята със съвършените елементи от света на рекламата — скандинавска ледена кралица, двама грубияни, скъпи коли, Велънс в ролята на Блуфилд, а 007 го няма никъде на сцената — и сам ги е съчетал, знаейки, че това ще бъде добре за бизнеса.
Обедът беше неговият начин да благодари на Чамча за неговата роля в много успешната кампания за диетичните храни „Слимбикс“. Саладин беше гласът на едно превзето рисувано петно: „Здрасти. Аз съм Кал, една тъжна калория“. Четири блюда и много шампанско като възнаграждение за това, че си убедил хората да гладуват. Как една бедна калория да изкара заплата? Благодарение на „Слимбикс“ съм без работа. Чамча не знаеше какво да очаква от Велънс. Онова, което получи, беше поне нелустросано.
— Добре се справи — поздрави го Хол — за цветнокож. — И продължи, без да сваля очи от лицето на Чамча: — Позволи ми да ти съобщя някои факти. През последните три месеца презаснехме рекламен клип за фъстъчено масло, защото се продава по-добре без чернокожото дете в дъното. Презаписахме стих за строителна фирма, защото шефът й сметнал, че певецът звучи „черно“, въпреки че е бял като изварен чаршаф и въпреки че година преди това използвахме черно момче, което за негово щастие не страдаше от излишък на соул. Голяма авиокомпания ни каза, че не можем да използваме никакви чернокожи в нейните реклами, въпреки че те наистина са нейни служители. Един черен актьор дойде на прослушване при мен и носеше значка „Расово равенство“, черна ръка, стискаща бяла. Казах му следното: не мисли, че ще се отнасям по специален начин с теб, приятелче. Разбираш ли ме? Разбираш ли какво ти казвам?
Саладин осъзна, че това е едно проклето прослушване.
— Никога не съм се чувствал като принадлежащ на една раса — отговори той. Може би затова, когато Хол Велънс създаде продуцентската си фирма, Чамча беше в неговия списък „Д“ и затова после Максим Извънземния дойде по реда си.
Когато Шоуто на извънземните беше изложено на убожданията на черни радикали, те лепнаха прякор на Чамча. Заради неговото образование в частно училище и близост с омразния Велънс, той стана известен като „кафявия чичо Том“.
Явно политическият натиск срещу шоуто беше нараснал в отсъствието на Чамча, оркестриран от някой си д-р Ухуру Симба.
— Доктор по какво, ето това ме шашка — дълбокогърлееше Велънс по телефона. — Нашите, ъъъ, изследователи досега не са открили нищо. Масови пикети, едно смущаващо появяване в „Право на отговор“. Този шибан тип има телосложение на танк.
Чамча си представи всеки от тях като антитеза на другия. Изглежда, че протестите са успели: Велънс „деполитизираше“ шоуто, изхвърляйки Чамча и пъхайки един огромен тевтонец с нагръдници и перчем от протезен грим и компютърни изображения. Един латексов Шварценегер, движен от компютри, един синтетичен, ентусиазирано говорещ Рутгер Хауърд от „Бягащ по острието“. Евреите също бяха аут: вместо Мими в новото шоу щеше да има една чувствена кукла-шикса.
— Пратих съобщение на д-р Симба: забоди си го на тъпото д-р. Но досега няма отговор. Трябва да работи по-усилно, ако иска да превземе тази малка страна. Аз — обяви Хол Велънс — обичам тази шибана страна. Затова ще я продам на целия проклет свят: Япония, Америка, шибаната Аржентина. Ще й продам гъза. Това е, което съм продавал през целия си шибан живот: шибаната нация. Знамето.
Той не чуваше това, което Чамча казваше. Когато се разпалеше така по тези неща, ставаше тъмночервен и често плачеше. Направи точно това в Уайт Тауър, онзи първи път, докато се тъпчеше догоре с гръцка храна. Сега Чамча си спомни датата: беше точно след Фолклендската война. През онези дни хората бяха склонни да се кълнат във вярност и да си тананикат „Великолепие и обществено положение“192 в рейсовете. Така че, когато Велънс започна над голяма тумбеста чаша с арманяк „Ще ти кажа защо обичам тази страна“, Чамча, самият той профолклендски настроен, си помисли, че знае какво следва. Но Велънс започва да описва изследователската програма на Британската космическа компания, негова клиентка, която току-що беше революционизирала изграждането на управляващи системи за ракети, изучавайки начина на летене на обикновената домашна муха.
— Поправки на курса по време на полета — прошепна той театрално. — Традиционно са правени по посока на полета: малка промяна на ъгъла нагоре, едно докосване надолу, наляво или надясно в натовската противовъздушна обстановка. Учените, проучващи високоскоростен филм на скромната муха, обаче са открили, че малките копелета винаги, ама винаги правят промените под прави ъгли.
Той показа с протегнатата си ръка, изпъната длан, с пръсти, притиснати един в друг.
— Бъз! Бъз! Всъщност копелетата летят право нагоре, надолу или встрани. Много по-точно. Много по- икономично.
Опитай се да го направиш с двигател, който зависи от въздушния поток от носа до опашката и какво се случва? Вцепенените неща не могат да дишат, запъват се, падат от небето и кацат върху шибаните ни съюзници. Лоша карма. Следваш ли мисълта ми? Разбираш ли какво казвам? Така тези момчета изобретяват двигател с троен въздушен поток: от носа до опашката плюс отгоре надолу, плюс от страна до страна. И бинго: ракета, която лети като проклетата муха и може да уцели монета от петдесет пенита на три мили, движейки се с надземна скорост от сто мили в час. Това, което обичам в тази страна, е геният. Най- големите изобретатели в света. Прекрасно е: нали съм прав?
Той беше напълно сериозен. Чамча отговори:
— Прав си.
— Напълно си прав, че съм прав — потвърди другият.
Срещнаха се за последен път точно преди Чамча да излети за Бомбай. Неделен обед под развятото знаме над къщата в Хайгейт. Ламперия от палисандрово дърво, тераса с каменни урни, гледка към спускащ се горист хълм. Велънс се оплакваше от ново развитие, което щяло да влоши пейзажа. Обядът беше предвидимо шовинистичен: rosbif, boudin Yorkshire, choux de bruxelles193. Бейбито, съпругата-нимфетка, не се присъедини към тях и яде горещи пастрами върху ориз, докато играеше пул194 в близка стая. Прислужници, гръмотевично бургундско, арманяк, пури. Раят на човека, постигнал всичко сам, помисли си Чамча и разпозна завист в мисълта.
След обеда изненада. Велънс го заведе в стая, където стояха два много изящни и леки клавихорда.
