— Аз ги правя — призна домакинът му. — За отпускане. Бейби иска да й направя шибана китара.
Талантът на Хол Велънс като дърводелец беше неоспорим и някак си в противоречие с останалата част от човека.
— Баща ми беше в този занаят — призна той след сондирането на Чамча и Саладин разбра, че му е дарен привилегирован поглед към единствения къс от Велънсовото оригинално аз, този Харълд, който произлизаше от историята и кръвта, а не от неговия собствен луд мозък.
Когато напуснаха тайната стая с клавихордите, познатият Хол Велънс веднага се появи. Облегнат на балюстрадата на своята тераса, той му довери:
— Онова, което е толкова учудващо у нея, е размерът на това, което се опитва да направи. Тя? Бейби? Чамча беше объркан.
— Говоря знаеш: за кого — услужливо обясни Велънс. — Тачър. Меги Кучката. О, тя наистина е радикална. Това, което иска — което всъщност мисли, че наистина може да постигне, — е буквално да изобрети една нова средна класа в тази шибана страна. Да се отърве от старите вълнести неспособни типове от шибания Съри и Хемпшир и да вкара нови. Хора без минало, без история. Гладни хора. Хора, които наистина искат и които знаят, че с нея наистина могат да получат. Никой никога не се е опитвал да замени една цяла шибана класа и най-учудващото е, че тя просто може да успее, ако те не я пипнат първи. Старата класа. Мъртвите хора. Разбираш ли какво ти казвам?
— Така мисля — излъга Чамча.
— И не са само бизнесмените — неясно каза Велънс. — Интелектуалците също. Навън с целия педерастки екипаж. Давай гладните момчета с неподходящото образование. Нови професори, нови бояджии, всички нови. Това си е една революция. Новотата идва в тази страна, която е претъпкана с шибани стари трупове. Ще бъде нещо, което трябва да се види. Вече има какво.
Бейби се измъкна да се срещне с тях, изглеждайки отегчена.
— Време е да си тръгваш, Чамча — изкомандва нейният съпруг. — В неделя следобед си лягаме и гледаме порно на видео. Това е един цял нов свят, Саладин. Всеки трябва някога да се присъедини.
Никакви изключения. Или си в крак с модата, или си мъртъв. Това не беше в стила на Чамча; нито негов, нито на тази Англия, която той идолизираше и беше дошъл да завоюва. Трябваше тогава и там да разбере: беше предупреждаван, бил е честно предупреден.
И сега coup de grace.
— Без лоши чувства — мърмореше Велънс в ухото му. — Ще се видим, нали? О’кей, добре.
— Хол — насили се той да възрази. — Имам договор.
Като коза на заколение. Гласът в ухото му сега беше откровено развеселен.
— Не бъди глупав — каза му той. — Разбира се, че нямаш. Прочети дребния шрифт. Намери адвокат да ти прочете дребния шрифт. Дай ме под съд. Направи каквото трябва да направиш. Това за мен е нищо. Не го ли разбираш? Ти си история. Сигнал свободно.
Изоставен от една чужда Англия, изолиран в друга, мистър Саладин Чамча в своето голямо униние получи новини от стар другар, който очевидно се радваше на по-добра съдба. Писъкът на неговата сънародница — Tini benche achen!195 — го предупреди, че нещо става. Хинд се носеше като приливна вълна по коридорите на Шаандааровите мебелирани стаи плюс закуска, размахвайки, както се оказа, нов брой на индийско-френското списание „Киноблясък“. Врати се отваряха: временни същества изхвръкваха навън, изглеждащи объркани и разтревожени. Мишал Суфян се появи от стаята си с ярдове разголен корем, показващ се между късо бюстие и джинси марка 510. От офиса, който държеше срещу трапезарията, Ханиф Джонсън се появи в нелепостта на скучен костюм от три части, беше блъснат от голия корем и покри лицето си.
— Смили се, Боже — помоли се той. Мишал не му обърна внимание и извика след майка си:
— К’во става? Кой е жив?
— Безсрамнице — изкрещя Хинд в отговор по коридора, — покрий голотата си.
— Еби си майката — промърмори Мишал под носа си, втренчвайки бунтовни очи в Ханиф Джонсън. — А какво да кажем за дръжките на амфора, стърчащи между нейното сари и чоли, искам да знам.
Долу в другия край на коридора Хинд можеше да бъде видяна в полумрака да мушка „Киноблясък“ към наемателите, повтаряйки,
— Кой? — отново настоя Мишал.
— Джебраил — долетя крясъкът на непостоянните деца. — Фаришта benche achen.
Хинд, изчезвайки надолу по стълбите, не видя как по-голямата й дъщеря се връща в стаята си — оставяйки вратата открехната, — последвана от добре известния адвокат Ханиф Джонсън, облечен и обут, който държеше този офис, за да не прекъсва връзката си с народа, който се справяше добре и в кантората си в центъра, който имаше добри връзки с местната Лейбъристка партия и беше обвиняван от сегашния член на парламента, че интригантства, за да заеме мястото му, когато дойде времето за нова селекция.
Кога беше осемнадесетият рожден ден на Мишал? — Само след няколко седмици. И къде беше нейната сестра, съквартирантка, близка приятелка, сянка, ехо и противоположност? Къде беше потенциалната пазителка на честта й? Тя беше навън. Но да продължим:
Новината от „Киноблясък“ гласеше, че разположена в Лондон продуцентска група, оглавена от ловкия сделкаджия и магнат Били Батута, чиито интереси в киното са добре известни, се е сдружила с достойния за уважение независим индийски продуцент мистър С. С. Сисодия с цел производството на носител за завръщането на легендарния Джебраил плюс ексклузивно разкритие, че е избягнал челюстите на смъртта за втори път. „Вярно е, че си бях запазил място в самолета под името Наджмудин — беше цитирана да казва звездата. — Зная, че когато разследващите ченгета го установили като мое инкогнито — всъщност моето истинско име, — това предизвикало дълбока скръб у дома и затова аз искрено се извинявам на моите почитатели. Виждате, че истината е, че благодарение на Божията милост аз някак пропуснах полета и тъй като наистина исках да потъна, моля, извинете, игрословицата не е нарочна, аз позволих на измислицата за моята смърт да остане неопровергана и взех по-късен полет. Такъв късмет: наистина ангел трябва да е бдял над мен.“ Обаче след известно време на размисъл той стигнал до заключението, че било неправилно да лишава публиката си по този неспортсменски и нараняващ начин от истината и от присъствието си на екрана. „Затова приех този проект с пълно отдаване и радост.“ Филмът трябваше да бъде — какво друго — теологически, но от нов вид. Той щеше да бъде поставен в един въображаем и легендарен град, направен от пясък, и щеше да разкаже историята за срещата между един пророк и архангел; също и изкушението на пророка и неговия избор на пътя на чистотата, а не този на недостойния компромис. „Това е филм — съобщаваше продуцентът Сисодия на «Киноблясък» — за това как новотата навлиза в света.“ — Но няма ли да бъде сметнат за богохулен, за престъпление срещу… „Със сигурност не — настояваше Били Батута. — Измислицата е измислица; фактите са факти. Нашата цел не е да направим някаква глупост като филма «Посланието», в който всякога, когато пророкът Мохамед (да бъде благословено името му!) беше чуван да говори, виждахте само главата на камилата му, мърдайки с уста. Това — извинете, че го изтъквам — няма класа. Ние правим филм с вкус, качествен филм. Приказка за морала: като — как ги наричахте? — легенди.“
— Подобен на сън — каза мистър Сисодия.
Когато по-късно през деня новината беше донесена на тавана на Чамча от Анахита и Мишал Суфян, той изпадна в най-отвратителната ярост, която двете някога бяха виждали, бяс, под чието страховито влияние гласът му се издигна толкова високо, че сякаш щеше да се скъса, като че в гърлото му бяха израснали ножове и разпаряха виковете му на късове; неговият чумав дъх ги изхвърли от стаята и с вдигнати високо ръце и танцуващи кози крака той най-накрая изглеждаше като самия дявол, чийто образ беше станал.
— Лъжец — изпищя той на отсъстващия Джебраил. — Предател, дезертьор, отрепка. Изпусна самолета, а? — Тогава чия глава в собствения ми скут, със собствените си ръце?… — Кой получаваше милувки, говореше за кошмари и накрая падна, пеейки, от небето?
— Хайде, хайде — умоляваше уплашената Мишал. — Успокой се. След минутка ще докараш мама
