Сатанински строфи

научили.

— О’кей — каза тя, издишвайки. — Вярвам ти. Просто не казвай на майка ми, олрайт?

Вселената е място на чудеса и само навикването, обезболяването чрез всекидневието замъглява нашето зрение. Няколко дена преди това беше чела, че като част от тяхното естествено изгаряне звездите в небесата смазваха въглерод в диаманти. Представата за звездните валящи диаманти в празното: това също звучеше като чудо. Ако можеше да се случи подобно нещо, можеше и това да се случи. Бебета падат от прозорци на ентия етаж и отскачат. Имаше такава сцена във филма на Франсоа Трюфо L’Argent du Poche221… Тя събра мислите си.

— Понякога — реши да каже тя, — на мен също ми се случват удивителни неща.

Каза му това, което преди това не беше казвала на нито едно живо същество: за виденията на Еверест, ангелите и ледения град.

— Всъщност не беше само на Еверест — каза тя и продължи след колебание. Когато се върна обратно в Лондон, тя излезе на разходка покрай дигата, за да се опита да измъкне него и Еверест от кръвта си. Беше рано сутринта и имаше призрачна мъгла, а гъстият сняг правеше всичко неясно. В същия момент се появиха айсбергите.

Бяха десет на брой, движещи се величествено един след друг нагоре по реката. Мъглата около тях беше по-гъста, така че докато не доплуваха до нея, тя не можеше да разбере техните форми, точното миниатюризиране на десетте най-високи планини в света по възходящ ред, с нейната планина, Планината, издигаща края на редицата. Тя се опитваше да разбере как айсбергите са успели да минат под мостовете над реката, когато мъглата се сгъсти и няколко секунди по-късно се разпръсна напълно, взимайки айсбергите със себе си.

— Но те бяха там — настоя тя пред Джебраил. — Нанга Прабат, Дхаулагири, Ксиксабангма Фенг.

Той не го оспори.

— Щом го казваш, знам, че наистина е било така. Един айсберг е вода, стремяща се да бъде суша; една планина, особено едни Хималаи, особено Еверест е опитът на земята да се превърне в небе; това е заземен полет, земята мутира — почти — във въздух и става в истинския смисъл на думата издигната. Много преди изобщо да срещне планината, Али съзнаваше нейното всепоглъщащо присъствие в душата си. Апартаментът й беше пълен с Хималаите. Изображения на Еверест от корк, пластмаса, керамика, камък, плексиглас, тухла, блъскащи се за място; дори имаше едно скулптирано изцяло от лед, едно мъничко айсбергче, което тя държеше във фризера и го вадеше от време на време, за да го покаже на приятели. Защо толкова много?

Защото — нямаше друг възможен отговор — ги имаше.

— Виж — каза тя, протягайки ръка, без да напуска леглото, и вдигна откъм нейната страна на леглото най-новата си придобивка, един прост Еверест от потъмнял бор. — Подарък от шерпите от Намче Базар.

Джебраил го взе и го заобръща в ръцете си. Пемба плахо й го беше предложил, когато се сбогуваха, настоявайки, че е от всички шерпи в групата, въпреки че беше очевидно, че сам го е издялал. Това беше подробен модел заедно с ледника и стъпалото на Хилари, което е последната голяма пречка по пътя към върха, а пътят, по който бяха тръгнали към върха, беше дълбоко изрязан в дървото. Когато Джебраил го обърна обратно, той откри съобщение, надраскано на прилежен английски. На Али биби. Ние били щастливи. Не опитва отново.

Онова, което Али не каза на Джебраил, беше, че забраната на шерпа я уплаши, убеждавайки я, че ако някога отново стъпи на богинята-планина, със сигурност ще умре, защото на смъртните не е позволено да поглеждат повече от веднъж лицето на божественото; но планината беше диаболична, както и трансцендентална, или по-точно нейната диаболичност и трансценденталност бяха едно, така че дори размисълът върху забраната на Пемба я караше да чувства пристъп на необходимост, толкова силен, че я караше да стене на глас, като от сексуален екстаз или отчаяние.

— Хималаите — каза тя на Джебраил, за да не му каже какво наистина мисли, — са емоционални, както и физически върхове: подобни на опера. Това е, което ги прави толкова величествени. Нищо друго освен най-шеметните височини. Обаче е тежък номер да се откъснеш.

Али имаше един похват да превключва от конкретното към абстрактното, един троп толкова неочакван, че оставяше слушателят отчасти да се чуди дали знае разликата между двете; или много често несигурен дали в края на краищата може да се каже, че подобна разлика съществува.

Али запази за себе си познанието, че трябва да предразполага планината или трябва да умре, че въпреки плоските стъпала, заради които за сериозно планинарство не можеше да става и дума, тя все още беше заразена с Еверест и че в своето сърце на сърцата криеше един невъзможен план, фаталната визия на Морис Уилсън, до ден-днешен не достигната. Тя е: самотното изкачване.

Това, което не призна: че беше виждала Морис Уилсън след връщането си в Лондон, седящ между шапките на комините, един махащ зъл дух в панталони за голф и шотландска барета. Нито Джебраил Фаришта й каза за преследването от привидението на Реха Мерчант. Между тях все още имаше затворени врати въпреки цялата им физическа близост: всеки пазеше в тайна един опасен призрак. А Джебраил, чувайки за другите видения на Али, скри едно голямо вълнение зад безучастните си думи — щом го казваш, тогава знам — едно вълнение, породено от допълнителното доказателство, че светът на сънищата прониква в този на будните часове, че печатите, разделящи двата, се чупят и че във всеки момент двата небосвода може да бъдат съединени, — което идваше да каже, че краят на всичко е близо. Една сутрин Али, събуждайки се от прекарания сън без сънища, го намери погълнат от Блейковия „Брак на рая и ада“, в който нейното по-младо аз, неуважавайки книгите, беше направило известен брой знаци: подчертавания, бележки в страничните полета, удивителни, многобройни въпросителни. Виждайки, че тя се е събудила, той й прочете подборка от тези изречения с лукаво хилене.

— Из Притчите за ада — започна той. — Похотта на козела е божията щедрост. — Тя се изчерви яростно. — И още повече — продължи той. — Древното предание, че светът ще бъде погълнат след шест хиляди години, е истина, както чух от ада. — След това по-долу на страницата: — Това ще премине след подобряването на чувствените удоволствия. Кажи кой е това? Намерих я между страниците. — Той й подаде снимката на една мъртва жена: нейната сестра Елена, погребана тук и забравена. Друг пристрастен към виденията; и жертва на този навик.

— Не говорим много за нея. — Тя коленичи необлечена на леглото, светлата й коса скриваше лицето й. — Постави я обратно там, където я намери.

Не видях никакъв Бог, нито чух някакъв в едно определено органично възприятие, но сетивата ми разкриват безкрайността на всяко нещо. Той продължи да прелиства книгата и върна Елена Коун до образа на възродения човек, седящ гол с един свит на земята крак, а другият под кос ъгъл на върха на един хълм с огрян от слънцето гръб.

Винаги съм смятал, че ангелите изпитват суетата да говорят за себе си като единствено мъдрите. Али вдигна ръце и скри лицето си. Джебраил се опита да я развесели.

— Написала си върху форзаца: „Сътворение на света според арх. Ънгър, 4004 пр. Хр., предпол. дата на апокалипсиса, …1996.“ Така че все още остава време за подобряване на сексуалните забавления. — Тя поклати глава: спри. Той спря. — Разкажи ми — каза той, като остави книгата настрана.

* * *

На двадесет Елена с пристъп беше превзела Лондон. Шестфутовото й неопитомено тяло махаше през ризница от Рабан. Тя винаги се беше държала с необичайна увереност, заявявайки собствеността си върху земята. Градът беше нейната среда и тя можеше да плува като риба в него. Умря на двадесет и една, удавена във вана със студена вода, с тяло, пълно с психотропни наркотици. Може ли някой да се удави в свои води, отдавна се беше чудила Али. Ако рибата може да се удави във водата, може ли човешките същества да се задушат във въздуха? През онези дни Али, на осемнадесет-деветнадесет, беше завиждала на Елена за нейната сигурност. Каква беше нейната среда? В коя периодична таблица на духа можеше да бъде открита? — Сега плоскокраката ветеранка от Хималаите оплакваше нейната загуба. Когато си спечелил широкия кръгозор, е трудно да се върнеш в своята кутийка, на един тесен остров, вечност от