Ако не искате да дойдете в моя дом, вървете в своите и чакайте.
Трети път жена му се опитва да обърне тълпата срещу него; това на балкона е сцена на омразата вместо на любовта. Не може да има компромис с Махунд, крещи тя, на него не може да му се има доверие, народът трябва да отритне Абу Симбел и да се готви да се бие до последния мъж, до последната жена. Тя самата е готова да се бие до тях и да умре за свободата на Джахилия. „Нима сте готови просто да легнете пред този лъжепророк, този дажал252? Може ли да се очаква честност от мъж, който се готви да нападне родния си град? Може ли да се очаква компромис от безкомпромисните, съжаление от безжалостните? Ние сме силните на Джахилия и нашата богиня, прославена в битките, ще надделее. Тя ги кара да се бият в името на ал-Лат.“ Но хората започват да се разотиват.
Съпруг и съпруга стоят на своя балкон и хората ги виждат ясно. Толкова дълго градът беше използвал двамата като свои огледала и тъй като напоследък джахилийците предпочитаха образа на Хинд пред този на посивяващия Големец, сега страдат от дълбок потрес. Народ, който беше останал убеден в своето величие и неуязвимост, който беше избрал да повярва в подобен мит пред лицето на всички доказателства, е народ в хватката на един вид сън или лудост. Сега Големецът ги беше събудил от този сън; те стояха объркани, търкайки очи, неспособни в началото да повярват — ако сме били толкова могъщи, защо паднахме толкова бързо, толкова ниско — и след това идва разбирането и им показва как тяхното доверие е било изградено върху облаци, върху страстта в прокламациите на Хинд и почти нищо друго. Те я изоставят, а с това и нейната надежда. Потапяйки се в отчаяние, народът на Джахилия отива вкъщи, за да залости вратите си.
Тя пищи след тях, моли се, разпуска косите си.
— Елате при къщата на Черния камък! Елате да направите приношение на Лат!
Но те си бяха отишли. И Хинд, и Големецът са сами на техния балкон, докато из цяла Джахилия се спуска голяма тишина, започва голяма неподвижност и Хинд се обляга на стената на своя дворец и затваря очи.
Това е краят. Големецът меко промълвя:
— Не много от нас имат толкова причини да бъдат уплашени от Махунд, колкото ти. Ако изядеш сурови вътрешностите на нечий любим чичо без нещо повече от сол и чесън, не се изненадвай, ако той на свой ред се отнесе към теб като към месо.
В следващия миг я оставя, слиза на улицата, от която са изчезнали дори кучетата, за да отключи градските порти.
Джебраил сънуваше един храм:
До отворените врати на Джахилия стоеше храмът на Уза. И Махунд проговори на Халид, който преди беше носач на вода, а сега носеше по-големи тежести:
— Отиди там и прочисти това място.
Така Халид с група воини се спусна върху храма, защото Махунд не желаеше да влезе в града, докато такава погнуса стоеше край градските стени.
Когато пазачът на храма, който беше от племето на Акулите, видя приближаването на Халид с множество воини, той вдигна меча си и отиде при идола на богинята. След като каза последните си молитви, окачи меча на врата й, казвайки:
— Уза, ако си наистина богиня, отбранявай себе си и своите слуги срещу идващия Махунд.
След това Халид влезе в храма и когато богинята не се помръдна, пазачът каза:
— Сега наистина аз зная, че Богът на Махунд е истинският Бог и този камък си е просто камък.
Тогава Халид разруши храма и идола и се върна при Махунд, който беше в палатката си. И Пророкът попита:
— Какво видя? Халид разпери ръце.
— Нищо — каза той.
— Тогава ти не си я унищожил — изкрещя Пророкът. — Върви отново и довърши работата си.
Така Халид се върна при разрушения храм и там една огромна жена, цялата черна, като изключим дългия й ален език, се приближаваше тичешком към него, гола от главата до петите, с черни коси, спускащи се от главата до кокалчетата на краката й. Наближавайки го, тя се спря и изрецитира с ужасяващия си глас от сяра и адски огън:
— Чувал ли си за Лат, Манат и Уза, третата, другата? Те са възторжените птици…
Но Халид я прекъсна, казвайки:
— Уза, това са сатанинските строфи и ти си дяволска щерка, същество, което не трябва да се обожествява, а отрече.
След това той измъкна меча си и я посече. И се върна при Махунд в неговата палатка и каза какво е видял. А Пророкът каза:
— Сега може да влезем в Джахилия — и те станаха и влязоха в града и го овладяха в името на Най- върховното, Разрушителя на хората.
Колко идоли има в Къщата на Черния камък? Не забравяйте: триста и шейсет. Бог-слънце, орел, дъга. Колосът на Хубал. Триста и шейсет чакат Махунд, знаейки, че няма да бъдат пощадени. И не ги пощадяват: но нека не губим време тук. Статуи падат, камък се троши, това, което трябва да се направи, се прави.
След прочистването на Къщата Махунд издига шатрата си на старата панаирна площ. Хората се тълпят около шатрата, прегръщайки победоносната вяра. Подчинението на Джахилия: това също е неизбежно и няма нужда да се бавим с него.
Докато джахилийците се прекланят пред него, промърморвайки своите животоспасителни изречения, няма друг Бог освен Ал-Лах, Махунд прошепва на Халид. Някой не е дошъл да коленичи пред него; някой отдавна очакван.
— Салман — желае да узнае Пророкът. — Беше ли намерен?
— Още не. Той се крие, но няма да е задълго.
Настъпва объркване. Една забулена жена коленичи пред него, целувайки краката му.
— Трябва да спреш — заповядва той. — Само Бог трябва да се почита.
Но какво целуване на крака е това! Пръст по пръст, става по става, жената лиже, целува, смуче. И Махунд, трогнат до сълзи, повтаря:
— Спри. Това е неправилно.
Обаче сега жената обръща внимание на ходилата на краката му, поставяйки ръка под петата му… в объркването си той започва да рита и я улучва в гърлото. Тя пада, кашля, след това се просва пред него и твърдо казва:
— Няма друг Бог освен Ал-Лах и Махунд е неговият Пророк. Махунд се успокоява, извинява се, протяга ръка.
— Няма да пострадаш — уверява я той. — Всички, които се подчинят, ще бъдат пощадени. — Но у него има странно объркване и сега той разбира защо, разбира яда, горчивата ирония на нейното поразително, прекалено, чувствено преклонение пред краката му. Жената вдига булото си: Хинд.
— Жената на Абу Симбел — обявява тя ясно и настъпва тишина.
— Хинд — казва Махунд. — Не съм забравил. Но след един дълъг миг той кимва.
— Ти се подчини. И си добре дошла в моите шатри.
На следващия ден посред продължаващите разговори Салман Персиецът е довлечен пред Пророка. Халид, държащ го за ухото и притискайки нож към гърлото му, довежда имигранта, подсмърчащ и хленчещ, пред такхта253.
— Намерих го, къде другаде, с курва, която пищеше срещу него, защото нямал пари да й плати. Смърди на алкохол.
— Салман Фарси… — Пророкът понечва да произнесе смъртната присъда, но затворникът започва да пищи калмах: — Ля илях иляллах! Ля илях!
Махунд поклаща глава.
— Твоето богохулство, Салман, не може да бъде простено. Нима си мислеше, че няма да разбера? Да
