която достигна до него, пронизвана от грухтенето на тайния колач на свине Ибрахим, го беше потопила в дълбока тъга, защото дори през най-празничните дни на младия си цинизъм любовта му към богинята беше истинска, може би единственото му истинско чувство, и нейното падение му разкри празнотата на един живот, в който единствената истинска любов е била изпитвана към парче камък, който не е могъл да се зашити. Когато първият остър ръб на тъгата беше притъпен, Баал стигна до убеждението, че падането на ал-Лат означава, че собственият му край не е далече. Той изгуби странното си усещане за сигурност, което за кратко беше вдъхновено от живота в „Завесата“; но завърналото се знание за неговата временност, за сигурното му откриване, следвано от също толкова сигурна смърт, не го уплашиха, което беше твърде интересно. След цял живот, посветен на страхливостта, за своя голяма изненада Баал откри, че последиците от наближаването на смъртта наистина му даваха възможност да вкусва сладостта на живота и той се чудеше на парадокса, че очите му бяха отворени за подобна истина в тази къща на скъпите лъжи. И каква беше истината? Че ал-Лат беше мъртва — никога не е живяла, — но това не правеше Махунд Пророк. Като резултат Баал беше стигнал до безбожие. Той започна колебливо да преминава отвъд идеята за богове, водачи и управляващи и схващаше, че неговата история беше толкова преплетена с Махундовата, че беше необходимо някакво голямо решение. Че това решение по всяка вероятност ще означава неговата смърт нито го потрисаше, нито го беше твърде много грижа; и когато Муса, бакалинът, мърмореше за дванадесетте жени на Пророка, едно правило за него, друго за нас, Баал разбра каква форма трябва да приеме неговият последен сблъсък с Подчинението.
Момичетата от „Завесата“ — споменаването им като „момичета“ беше само условно, защото най-старата беше жена, навлязла доста в петдесетте, докато най-младата, на петнадесет, беше много по-опитна от много петдесетгодишни — се бяха привързали към този тромав Баал и в интерес на истината те се наслаждаваха на това да имат евнух, който не беше такъв, и извън работните часове прелестно го закачаха, показвайки телата си пред него, поставяйки гърдите си пред устните му, обвивайки краката си около кръста му, целувайки се страстно една друга на инч от лицето му, докато бледният писател не се окажеше безнадеждно възбуден, след което те се смееха на неговата вкоравеност и го дразнеха до зачервяване и подуване и много нередовно, когато вече беше изгубил всяка надежда за подобно нещо, те пращаха една от тях да задоволи безплатно похотта, която бяха събудили. Така подобно на късоглед, примигващ опитомен бик поетът прекарваше дните си, като отпускаше главата си в женски скутове, мрачно размишлявайки за смърт и отмъщение, неспособен да каже дали е най-доволният или най-нещастният жив мъж.
По време на едно от тези игриви заседания в края на работния ден, когато момичетата бяха сами със своите евнуси и своето вино, Баал чу младата да говори за своя клиент, бакалина Муса.
— Този пък! — каза тя. — Влязла му е муха в главата за жените на Пророка. Толкова е раздразнен заради тях, че се възбужда само когато се споменат имената им. Казва ми, че аз лично съм наподобявала образа на самата Айша, а тя е любимката на негова светлост, както всички знаят. Това е.
Намеси се петдесетгодишната куртизанка.
— Слушайте, в този харем днес мъжете не говорят за нищо друго, освен за жени. Не е чудно, че Махунд ги отдели, но това само влоши положението. Хората си мечтаят повече за това, което не могат да видят.
Особено в този град, помисли си Баал; на всичко отгоре в Джахилия на разпътните нрави, където до идването на Махунд с книгата му с правила жените се обличаха ярко и всички разговори бяха за чукане и пари, пари и секс, и не само разговорите.
Той каза на по-младата курва:
— Защо не се престориш за него?
— За кого?
— За Муса. Ако Айша му дава такава тръпка, защо да не станеш негова частна и лична Айша?
— Боже — каза момичето. — Ако те чуят да казваш това, ще ти сварят топките в масло.
Колко жени имаше Махунд? Дванадесет и една стара лейди, отдавна мъртва. Колко курви бяха зад „Завесата“? Отново дванадесет и тайно на обвития си в черно трон стоеше древната Мадам, все още противяща се на смъртта. Където няма вяра, няма и богохулство. Баал каза на Мадам за идеята си; тя уреди нещата с гласа си на болна от ларингит жаба.
— Много е опасно — произнесе се тя, — но може да бъде дяволски добре за бизнеса. Ще го правим внимателно, но ще го правим.
Петнадесетгодишната прошепна нещо в ухото на бакалина. Веднага в очите му започна да блести светлина.
— Всичко ми разкажи — помоли той. — Детството ти, любимите ти играчки, Соломоновите коне и всичко останало, разкажи ми как свиреше на тамбура и Пророкът идваше да гледа.
Тя му разказа и след това той я попита за нейното лишаване от девственост на дванадесетгодишна възраст и тя му каза това и след това той плати двойно повече от обичайната сметка, защото „това беше най-приятното време в живота ми“.
— Трябва да сме внимателни със сърцата им — каза Мадам на Баал.
Когато новината, че всяка от курвите от „Завесата“ е приела идентичността на една от жените на Махунд, се разнесе из Джахилия, тайната възбуда на градските мъже беше огромна, толкова се страхуваха от разкриване, първо, защото със сигурност щяха да изгубят живота си, ако Махунд или неговите помощници някога откриеха, че са били замесени в подобна непочтителност, и второ, заради собствената им похот новата услуга в „Завесата“ да не бъде спирана, за да може да задоволява собствената им похот, а тайната — да бъде запазена от властите. През тези дни Махунд се беше завърнал с жените си в Ятриб, предпочитайки хладния оазисен климат на севера пред джахилийската горещина. Градът беше оставен на грижите на генерал Халид, от когото нещата лесно можеха да бъдат скрити. За известно време Махунд обмисляше да каже на Халид да бъдат затворени всички бардаци в Джахилия, но Абу Симбел се беше изказал против подобно прибързано действие.
— Джахилийците са новоприели исляма — изтъкна той. — Приемат бавно нещата.
Махунд, най-прагматичният от пророците, се съгласи за едно време на преход. Така в отсъствието на Пророка мъжете на Джахилия на тълпи ходеха в „Завесата“, която преживя трис-тапроцентно увеличение на бизнеса. По очевидни причини не беше разумно да се правят опашки на улицата и оттогава една опашка от мъже се кривеше в най-вътрешния двор на бардака, виейки се около централния фонтан на любовта, точно както поклонниците обикаляха около древния Черен камък. Всички клиенти на „Завесата“ бяха снабдени с маски и Баал, наблюдавайки от един висок балкон обикалящите маскирани лица, беше доволен. Имаше повече от един начин да откажеш Подчинение.
През месеците, които последваха, служителите на „Завесата“ се запалиха по новата задача. Петнадесетгодишната курва „Айша“ беше най-обичана от плащащите клиенти, точно както съименницата й от Махунд, и подобно на Айша, която живееше целомъдрено в своя апартамент в помещенията на харема в голямата джамия в Ятриб, тази джахилийска Айша започна да ревнува своето превъзхождащо положение на Най-любима. Тя се чувстваше обидена, когато някоя от „сестрите“ й се радваше на увеличение на клиентите или получаваше необичайно щедри бакшиши. Най-старата и тлъста курва, която беше приела името Сауда, разказваше на посетителите, а тя имаше какво да разкаже, и много от джахилийските мъже я избираха за нейните майчински и също така освежителни чарове — историята как Махунд се оженил за нея и Айша в един и същи ден, когато Айша била само дете. „В нас двете — казваше тя, ужасно възбуждайки мъжете — той откри двете половини на своята мъртва първа жена: дете и майка едновременно.“ Курвата „Хафса“ стана избухлива като адашката си и след като дванадесетте навлязоха духа на ролите си, съюзите в бардака започнаха да отразяват политическите клики в ятрибската джамия; например „Айша“ и „Хафса“ бяха заети в постоянни дребни съперничества с двете най-надменни курви, които винаги бяха смятани за малко надути от останалите и които сами си бяха избрали най-аристократичните самоличности, ставайки „Ум Салама Мазумитката“ и най-високомерната от тях „Рамла“, чиято съименница, единадесетата жена на Махунд, беше дъщерята на Абу Симбел и Хинд. Имаше и една „Зайнаб бинт Джахш“ и една „Джуайрия“, наименована по името на булката, пленена по време на един военен поход, и една „Рейхана Еврейката“, една „Сафия“ и една „Маймуна“, и най-еротичната от всички курви, знаеща номера, на които отказваше да
