подмениш Божието слово със свои думи.
Писар, копач на ровове, осъден човек: неспособен да набере най-малкото късче достойнство, той циври, скимти молби, удря се по гърдите, унижава се, разкайва се. Халид казва:
— Шумът е непоносим, Вестителю. Не мога ли да му отрежа главата?
При което шумът рязко нараства. Салман се заклева отново във вярност, моли се още и после с искрица отчаяна надежда прави предложение.
— Мога да ти покажа къде са истинските ти врагове. — Това му спечелва няколко секунди. Пророкът накланя глава. Халид издърпва главата на коленичещия Салман назад за косите:
— Какви врагове?
И Салман казва едно име. Махунд потъва дълбоко във възглавниците, докато споменът се връща.
— Баал — казва той и повтаря два пъти: — Баал, Баал.
За голямо разочарование на Халид Салман Персиецът не е осъден на смърт. Билял се застъпва за него и Пророкът, чиито мисли са някъде другаде, отстъпва: да, да, оставете отвратителния тип да живее. О, щедрост на Подчинението! Хинд е пощадена и Салман, и цяла Джахилия, дори една врата не беше разбита, нито един стар неприятел не беше изтеглен навън в прахта, за да му бъде разпран коремът като на пиле. Това е отговорът на Махунд на втория въпрос: Какво ще стане, когато спечелиш? Но едно име преследва Махунд, подскача около него, младо, остро, сочейки с дълъг боядисан пръст, пеейки строфи, чието жестоко великолепие осигурява тяхната болезненост. Тази вечер, когато молителите са си тръгнали, Халид пита Махунд:
— Все още ли мислиш за него? — Вестителят кимва, но не желае да говори. Халид казва: — Накарах Салман да ме заведе в стаята му, един коптор, но не е там, крие се. — Отново кимването, но безмълвно. Халид настоява: — Искаш ли да го изкопая? Няма да изисква много работа. Какво искаш да бъде направено с него? Това? Това? Пръстът на Халид първо минава напряко на шията му и после рязко се забива в пъпа. Махунд се ядосва.
— Ти си глупак — изкрещява той на бившия водоносец, който сега е негов началник щаб на армията. — Никога ли не можеш да уреждаш нещата без моя помощ?
Халид се покланя и си тръгва. Махунд заспива: неговата стара дарба, неговият начин да се справя с лошото настроение.
Но Халид, генералът на Махунд, не можа да намери Баал. Въпреки претърсването на всяка къща, прокламациите, обръщането на камъни, оказа се невъзможно поетът да бъде пипнат. И устните на Махунд останаха стиснати, не се разделяха, за да позволят на желанията му да се появят. Най-накрая Халид не без раздразнение се отказа от търсенето.
— Само веднъж копелето да си покаже лицето, само веднъж, по всяко време — закле се той в шатрата на Пророка, пълна с мекота и сенки. — Ще го нарежа толкова тънко, че ще можеш да виждаш през всяко парченце.
На Халид му се стори, че Махунд гледа разочаровано, но на слабата светлина в палатката не можеше да бъде сигурен.
Джахилия започна да свиква с новия си живот: повикът за молитви пет пъти на ден, никакъв алкохол, заключването на жените. Хинд сама се оттегли в покоите си… но къде беше Баал?
Джебраил сънуваше завеса:
„Завесата“, Хиджаб, беше името на най-известния публичен дом в Джахилия, огромно palazzo от финикови палми в градини със звънтяща вода, заобиколени от стаи, съединени в объркващи мозаични шарки, просмукани с лабиринтоподобни коридори, които нарочно бяха украсени да си приличат, носещи едни и същи калиграфски призиви за любов, всеки покрит със същите килими, всеки с голяма каменна урна, разположена до една стена. Никой от клиентите на „Завесата“ не можеше да намери пътя към предпочитаната куртизанка или обратно към улицата без чужда помощ. По този начин момичетата бяха защитени от нежелани гости и бизнесът си осигуряваше плащане преди тръгване. Едри черкезки евнуси, облечени според нелепата мода на джинове от лампи, придружаваха посетителите до тяхната цел и отново обратно, понякога с помощта на камшици с топчета накрая. Това беше тиха безпрозоречна вселена от драперии, управлявана от древната и безименна Мадам от „Завесата“, чиито гърлени изказвания от потайността на кресло, обвито в черни була, бяха придобили с течение на годините нещо оракулско. Нито нейните служители, нито клиентите бяха способни да не се подчиняват на този сибилски глас, който по някакъв начин се явяваше мирската антитеза на Махундовите свещени слова в една голяма, по-лесна за проникване шатра не толкова далече оттук. Така че, когато пияният поет се изпружи пред нея и запроси помощ, нейното решение да го скрие и спаси живота му беше резултат от носталгията по красивия, жив и злонравен младеж, какъвто беше някога; приеха го без въпроси; и когато пристигна охраната на Халид да претърси сградата, евнусите ги поведоха в едно объркващо пътуване из надземните катакомби от противоречия и несъвместими маршрути, докато главите на войниците не се замаяха, и след като бяха надникнали в тридесетте и девет каменни урни и не бяха открили нищо освен мазила и туршия, те си тръгнаха, ругаейки високо, изобщо не подозирайки, че там имаше четиридесети коридор, по който никога не бяха преведени, и четиридесета урна, в която се криеше, подобно на крадец, треперещият, мокрещият паджамата си поет, когото те търсеха.
След това Мадам накара евнусите да боядисат кожата на поета, докато не стана тъмносиня, както и косата му, и обличайки го в панталоните и тюрбана на джин, тя му нареди да започне курс по бодибилдинг, тъй като липсата на форма със сигурност щеше да събуди подозрения, ако не се оправеше бързо.
Животът на Баал зад „Завесата“ по никакъв начин не го лиши от сведения за събитията отвън; всъщност точно обратното, защото в течение на своите евнуски задължения стоеше на пост пред стаите за удоволствия и слушаше клюките на клиентите. Пълната недискретност на техните езици, предизвикани от веселото отдаване на курвенските ласки и от увереността на клиентите, че техните тайни ще бъдат запазени, дадоха на подслушващия поет, както си беше късоглед и трудночуващ, по-добри познания за съвременните дела, отколкото бе възможно да получи, ако все още беше свободен да обикаля отскоро пуританските улици на града. Понякога глухотата беше проблем; това означаваше, че в познанията му имаше празноти, защото клиентите често снишаваха гласове и шепнеха; но това също така намаляваше скверния елемент в подслушването му, след като не можеше да чуе шепота, придружаващ половото сношение, с изключение, разбира се, на такива мигове, когато възторжени клиенти или преструващи се работнички усилваха гласове до викове от истинско или синтетично удоволствие.
Какво научи Баал зад „Завесата“:
От недоволния касапин Ибрахим дойде новината, че въпреки новата забрана на свинското, повърхностно преминалите към исляма се трупали пред задната му врата, за да купуват тайно забраненото месо, „продажбите нараснаха — промърмори той, докато яздеше избраната лейди, — цените на черните свине са високи, проклятие, тези нови правила направиха работата ми трудна. Свинята не е лесно за тайно колене животно, без шум“ и тогава той самият започна да квичи, предполага се по-скоро от удоволствие, отколкото от болка. А бакалинът Муса призна на друга от хоризонталните служителки на „Завесата“, че старите навици са трудно разрушими и че когато е сигурен, че никой не слуша, все още отправя молитва или две към „предпочитаната през целия ми живот Манат и понякога, какво да се прави, и към ал-Лат; не можеш да победиш богиня, те имат атрибути, на които момчетата нямат равни“, след което и той се хвърли с желание върху земните подобия на тези атрибути. Така нещата вехнеха, а в своята горчивина вехнещият Баал научи, че нито една империя не е съвършена, никоя победа пълна. И бавно критиките срещу Махунд започнаха.
Баал беше започнал да се променя. Новината за разрушаването на големия храм на ал-Лат в Таиф,
