на Пророка, записвайки правила правила правила, той започна потайно да променя неща.
— Първо малки неща. Ако Махунд рецитираше строфа, в която Бог беше описан като все-чуващ, все- знаещ, аз пишех всезнаещ, пре-мъдър. Тук е същността: Махунд не забеляза промените. И ето ме, действително пишейки Книгата или пишейки я наново, както и да е, замърсявайки словото на Бога с моя собствен мирянски език. Но, небеса, ако моите бедни думи не можеха да бъдат различени в Откровението от Вестителя на самия Бог, тогава какво означаваше това? Какво казваше това за качествата на божествената поезия? Виж, кълна се, бях разтърсен до дъното на душата си. Едно е да си хитро копеле и да имаш известни подозрения за една странна работа, но съвсем друго е да откриеш, че си прав. Слушай: аз промених живота си заради този човек. Напуснах страната си, прекосих света, заселих се сред хора, които ме мислеха за мазен чуждестранен страхливец заради това, че ги спасих, които никога не оцениха онова, което аз? — но нейсе. Истината е тази, че онова, което очаквах, когато направих първата малка промяна, пре-мъдър вместо все-чуващ — онова, което исках — беше да го прочета на Пророка и той да каже: Какво става с теб, Салман, оглушаваш ли? И аз щях да кажа, опа, о, Боже, малка грешка, как можах, и да я поправя. Но това не се случи; и сега аз пишех Откровението и никой не забелязваше, а аз нямах смелостта да си призная престъплението. Мога да ти кажа, бях уплашен до смърт. Също бяха по-тъжен, отколкото някога съм бил. Така че трябваше да продължа да го правя. Може би е пропуснал само веднъж, мислех си? всеки може да сбърка. Така че следващия път промених нещо по-голямо. Той каза християнски, аз записах еврейски. Той със сигурност ще забележи това, как може да не го направи? Не когато му прочетох главата, той кимна и вежливо ми благодари и аз излязох от палатката му със сълзи на очите. След това знаех, че дните ми в Ятриб са преброени, но трябваше да продължавам да го правя. Трябваше. Няма горчивина, подобна на горчивината на човек, открил, че е вярвал в привидение. Аз щях да падна, но той ще падне с мен. Така че продължих с моята дяволска работа, променяйки строфи, докато един ден, прочитайки му своите редове, той не се намръщи и не поклати глава сякаш да проясни съзнанието си и след това кимна бавно в одобрение, но с малко съмнение. Знаех, че съм стигнал на ръба и че следващия път, когато напиша наново Книгата, тон ще разбере всичко. Тази нощ лежах буден, държейки съдбата му, както и моята, в ръцете си. Ако си позволях да бъда унищожен, можех да унищожа и него също. През тази ужасна нощ трябваше да избера дали предпочитах смърт с отмъщение пред живот без каквото и да е. Както виждаш, аз избрах: живота. Преди разсъмване напуснах Ятриб върху камилата си и поех по пътя, преживявайки безброй злополуки, с които няма да ти досаждам, обратно в Джахилия. И сега Махунд идва триумфално. така че в края на краищата ще изгубя живота си. А неговата власт е нараснала твърде много, за да го погубя сега. Баал попита:
— Защо си сигурен, че ще те убие?
— Неговата дума срещу моята — отвърна Салман Персиецът.
Когато Салман падна в безсъзнание на пода, Баал легна на бодливия си, пълен със слама дюшек, чувствайки стоманения обръч на болката около челото си и предупредителното туптене на сърцето си. Често умората му от живота го беше карала да желае да не остарява, но както беше казал Салман, мечтата за нещо е съвсем различна от това да бъдеш изправен лице в лице с факта на неговото съществуване. От известно време чувстваше, че светът около него се смалява. Той не можеше повече да се преструва, че очите му са това, което би трябвало да бъдат, и че тяхната неяснота правеше живота му още по-сенчест, трудно уловим. Цялата тази замъгленост и неясни очертания: не е за чудене, че поезията му беше изфирясала. Ушите му също бяха започнали да стават ненадеждни. С тази скорост той скоро щеше да свърши, откъснат от всичко заради загубата на осезанията си… но може би никога няма да има тази възможност. Махунд идваше. Може би никога повече нямаше да целуне жена. Махунд, Махунд. Защо това пияно кречетало беше дошло при него, помисли той ядно. Какво общо имам с неговото предателство? Всеки знае защо преди години написах тези сатири; той трябва да знае. Как Големецът заплашваше и тормозеше. Не мога да бъда държан отговорен. Във всеки случай: кой е той, това наперено надсмиващо се момче-чудо, Баал, язвителният език? Не го разпознавам. Погледни ме: тежък, скучен, късоглед, скоро ще оглушея. Кого заплашвам? Никого. Той започна да разтърсва Салман: събуди се, не искам да ме свързват с теб, ще ме забъркаш в неприятности.
Персиецът продължи да хърка, седейки на пода с един косо подгънат и един изпънат крак и гръб, опрян в стената, а главата му висеше встрани като на кукла; Баал, изтезаван от главоболие, падна обратно върху походното си легло. Стиховете му, помисли си той, какви бяха? Каква идея, дявол да го вземе, той дори не можеше да си ги спомни както трябва, изглежда днес Подчинението, да, нещо подобно, след всичкото това време едва ли беше изненадващо, във всеки случай идея, която избягва, беше краят. Махунд, на всяка нова идея се задават два въпроса. Ако е слаба: ще направи ли отстъпки? Ние знаем отговора на този въпрос. И сега, Махунд, при твоето завръщане в Джахилия, време е за втория въпрос: Как се държиш, когато спечелиш? Когато враговете ти са оставени на твоята милост и властта ти е станала абсолютна: тогава какво? Ние всички сме се променили: всички, с изключение на Хинд. Която изглежда е според това, което казва този пияница, повече жена от Ятриб, отколкото от Джахилия. Не е за чудене, че вие двамата не намерихте сходство: тя не би искала да бъде твоя майка или твое дете.
Докато се унасяше в сън, Баал направи преглед на собствената си безполезност, на неуспялото си изкуство. Сега, когато се беше отказал от всички обществени трибуни, неговите стихове бяха изпълнени със загуби: на младостта, красотата, любовта, здравето, невинността, целта, силата, сигурността, надеждата. Загуба на знания. Загуба на пари. Загубата на Хинд. В неговите оди образите се отдалечаваха от него и колкото по-страстно ги викаше, толкова по-бързо се движеха. Пейзажът в неговата поезия все още беше пустинята, движещите се дюни с китки от бял пясък, издухван от върховете им. Меки планини, незавършени пътешествия неустановеността на палатките. Как да се картографира една страна, която всеки ден бива отвявана в нова форма? Подобни въпроси правеха езика му твърде абстрактен, образността му твърде неустановена, метриката му твърде непостоянна. Те го караха да създава химери по форма, лъвоглави, козотели, змиеопашати невъзможности, чиито оформи се чувстваха задължени да се променят в мига, когато бяха натъкмени, така че димотическото насила си пробиваше път в редове с класическа чистота и любовните образи постоянно биваха унижавани с фарсови елементи. Никой не си пада по такива неща, помисли си той за хиляда и първи път и когато безсъзнанието дойде, той заключи утешително: Никой не ме помни. Забравата е сигурност. В същия миг сърцето му пропусна удар и той напълно се събуди, уплашен, изстинал. Махунд, може би твоето отмъщение ще бъде измамено. Той прекара буден нощта, слушайки Салмановото ехтящо океаноподобно хъркане.
Джебраил сънуваше лагерни огньове:
Една известна и неочаквана личност през нощта крачи между лагерните огньове на армията на Махунд. Може би заради тъмнината — или може би заради невероятността на неговото присъствие тук — изглежда Големецът на Джахилия си беше възвърнал в този последен момент на властта му малко от силата на по- раншните си дни. Той беше дошъл сам, воден от Халид, нявгашния водоносец, и бившия роб Билял към помещенията на Махунд.
След това Джебраил сънуваше връщането на Големеца у дома:
Градът е пълен със слухове, а пред къщата се е събрала тълпа. След малко може ясно да се чуе извисеният от ярост глас на Хинд. След това на един от горните балкони се показва самата Хинд и изисква тълпата да разкъса съпруга й на малки парченца. Големецът се появява до нея и получава звучни и унизителни плесници по двете бузи от любещата си жена. Хинд беше открила, че въпреки всичките си усилия не можа да попречи на Големеца да предаде града на Махунд.
В своето поражение Симбел е изгубил много от доскорошните си кичури. Той позволява на Хинд да го удари и след това заговорва спокойно на тълпата. Казва: Махунд обещава, че всеки зад стените на Големеца ще бъде пощаден.
— Така че елате всички и доведете и семействата си. Хинд говори на гневната тълпа.
— Стар глупако, колко граждани могат да се съберат в една-единствена къща, дори да е като тази? Ти си сключил сделка, за да спасиш собствения си врат. Нека те разкъсат и нахранят мравките с теб.
Големецът все още е кротък.
— Също така Махунд обещава, че всички открити вкъщи зад затворени врати ще останат невредими.
