(кралски? чай?) танца: ча-ча-ча. — Някъде наоколо. И природата на врага: мразещ себе си, изграждащ подправено его, самоунищожително. Отново Фенън: По този начин индивидът — Фенъновият „местен“ — приема разпадането, предопределено от Бог, прекланя се пред заселника и своята участ и чрез един вид вътрешна повторна стабилизация придобива каменно спокойствие.
— Ще му дам аз едно каменно спокойствие! — Местен и заселник, този стар спор, продължаващ сега на тези мокри улици с обърнати категории. — Сега му хрумна, че беше завинаги свързан с врага, техните ръце бяха сключени около тялото на другия, уста до уста, глава до опашка, като че падаха към земята: когато се заселиха. — Както нещата почват, така и продължават. — Да, той приближаваше. — Чичи? Саса? Мое друго аз, моя любов…
… Не! — той се рееше над парк и извика, подплашвайки птиците. — Стига с тази предизвикана от англичаните двойственост, тези библейско-сатанински бъркотии! — Яснота, яснота, на всяка цена яснота! — Този Шейтан не беше паднал ангел. — Забрави тези син-на-зората измислици; това не беше добро момче, станало лошо, а чисто зло. Истината беше, че изобщо не беше ангел! „Той е джин, затова е съгрешил.“ В Корана, 18:50, там беше ясно като бял ден. — Колко по-недвусмислена беше тази редакция! Колко по- практична, земна, разбираема! — Иблис/Шейтан, подкрепящ мрака, Джебраил светлината. — Край, край с тези сантименталности: свързване, заключване един за друг, любов. Търси и унищожи: това беше всичко.
… О, най-хлъзгав и най-дяволски от всички градове! — В който подобни съвършени, императивни противопоставяния бяха потопени в безкраен дъжд от сивоти. — Колко прав е бил например да пропъди тези свои сатанинско-библейски съмнения — засягащи Божието нежелание да разреши несъгласие сред своите сътрудници — защото Иблис/Шейтан не беше ангел, така че не е имало ангели-дисиденти, които Божеството да репресира; а тези, отнасящи се до забранения плод и предполагаемия отказ на Бог на морален избор на своите създания; защото в цялата Рецитация нямаше Дърво, наречено (както Библията го наричаше) корен за познанието на доброто и злото. Това просто беше различно дърво! Шейтан, изкушавайки едемската двойка, го наричаше просто Дърво на Неморалността — и след като той беше лъжец, истината (открита чрез инверсия) беше, че забраненият плод (ябълките не бяха точно установени) висеше на Дървото на Смъртта, нищо по-малко от убиеца на човешките души. — Какво оставаше от този страхуващ се от морала Бог? Къде можеше Той да бъде намерен? — Само долу в английските сърца. — Които Джебраил беше дошъл да преобрази.
Абракадабра!
Фокус-мокус!
Но откъде да започне? — Добре, проблемите с англичаните си бяха техни:
Техни.
—
Реейки се на облака си, Джебраил Фаришта си създаде мнението, че моралната мъглявост на англичаните е предизвикана от метеорологията.
— Когато денят не е по-топъл от нощта — заключи той, — когато светлината не е по-ярка от тъмнината, когато земята не е по-суха от океана, ясно е, че тогава хората ще изгубят силата да различават и ще започнат да виждат всичко — от политически партии и сексуални партньори до религиозни вярвания — като почти-едно-и-също, няма-избор, взимай-или-давай. Каква глупост! Защото истината е крайна, тя е такава, а не онакава, той е, а не тя; въпрос на пристрастност, а не спорт за зрители. Накратко, това е гореща работа. Граде — изрева той, — ще те тропикализирам.
Джебраил пресметна облагите от предложената на Лондон метаморфоза в тропически град: нараснало разграничение на морала, въвеждане на национална siesta, развитие на живи и скъпи поведенчески модели сред населението, по-висококачествена популярна музика, нови птици по дърветата (пъстри папагали, пауни, какадута), нови дървета под птиците (кокосови палми, тамаринди, индийски смокини с провиснали бради). Подобрен уличен живот, нечувано оцветени цветя (пурпур, цинобър, неоново зелено), маймуни по дъбовете. Нов пазар за домакински кондиционери, таванни вентилатори, противомоскитни мрежи и спрейове. Индустрия за преработка на кокосови влакна и копра. Увеличена привлекателност на Лондон като конферентен център и т.н.: по-добри играчи на крикет, по-голямо наблягане върху контрола на топката между професионалните футболисти, традиционната и бездуховна английска привързаност към „по-висока заетост“ ще се окаже старомодна поради горещината. Религиозна ревност, политически кипеж, обновяване на интереса към интелигенцията. Край на британската сдържаност; грейките с гореща вода ще бъдат изгонени завинаги, заменени в тези ембрионални вечери с правенето на бавна и благоуханна любов. Поява на нови социални ценности: приятели ще започнат да се отбиват едни при други без предварително уговаряне на срещи; затваряне на старческите домове, наблягане на разширеното семейство. По-пикантна храна; използването на вода, наравно с хартия в английските тоалетни; радостта да тичаш напълно облечен под първите мусонни дъждове.
Недостатъци: холера, тифус, легионерска болест, хлебарки, прах, шум, една култура на невъздържаността.
Изправен на хоризонта, разтваряйки ръце, за да изпълни небето, Джебраил изкрещя:
— Да бъде!
Бързо се случиха три неща.
Първото беше, че невъобразимите, исполински природни сили на трансформационния процес излетяха от тялото му (защото не беше ли той тяхното въплъщение?), той беше временно завладян от топла, световъртежна тежест, едно приспивно кипене (не напълно неприятно), което го накара да затвори само за миг очи.
Второто беше, че в мига, когато очите му се затвориха, рогатите и козобради черти на мистър Саладин Чамча се появиха на екрана на неговото съзнание, толкова ясни и добре различими, колкото можеха да бъдат; придружени, сякаш субтитрирани с името на врага.
И третото нещо беше, че Джебраил Фаришта отвори очи, за да открие, че отново е рухнал на стълбите — към входа на Алилуя Коун, молейки се за нейната прошка, плачейки: О, Боже, отново се случи, наистина се случи отново.
Тя го сложи да легне и той се усети да бяга в съня, потапяйки се стремително в него, надалеч от самия Лондон към Джахилия, защото истинският ужас беше прекосил разрушената гранична стена и вилнееше из будните му часове.
— Инстинкт за връщане вкъщи: един луд на път към друг — каза Алиша, когато дъщеря й звънна с новината. — Сигурно издаваш сигнал, нещо пибибкащо. — Както обикновено тя скри загрижеността си зад остроумни забележки. Най-накрая изплю камъчето: — Този път бъди благоразумна, Алилуя, о’кей? Този път лудницата.
— Ще видим, майко. Точно сега спи.
— Значи няма да се събуди? — противопостави се Алиша, след това се овладя. — Олрайт, това е твоят живот, както знаеш. Слушай, да не е нещо от времето? Казват, че може да продължи с месеци: блокирана структура, чух по телевизията, дъжд над Москва, докато тук имаме вълна от тропическа горещина. Обадих се на Бониек в Станфорд и му казах: и ние в Лондон имаме време.
VI. ЗАВРЪЩАНЕ В ДЖАХИЛИЯ
Когато Баал, поетът, видя самотната сълза с цвят на кръв да се появява в ъгъла на лявото око на статуята на ал-Лат в Къщата на Черния камък, той разбра, че Пророкът Махунд е на път обратно към Джахилия след едно изгнаничество от четвърт столетие. Той силно се уригна — злочестина на възрастта, тази грубост сякаш съответстваше с общото надебеляване, предизвикано от годините, удебеляването на езика, както и на тялото, едно бавно вледеняване на кръвта, което беше превърнало Баал на петдесет във фигура, твърде различна от неговото бързо младо аз. Понякога чувстваше, че самият въздух се е сгъстил,
