Персиецът се усмихна с кривата си усмивка.
— Салман — поправи той. — Не мъдър, но миролюбив.
— Ти беше един от най-близките му — озадачен каза Баал.
— Колкото по-близо си до един фокусник — с горчивина отговори Салман, — толкова по-лесно е да видиш как номерът става.
И Джебраил сънуваше това:
В оазиса Ятриб последователите на новата вяра на Подчинението се намериха без земя и затова бедни. В течение на много години те се издържаха с разбойничество, нападайки богатите кервани от камили по техния път от и до Джахилия. Махунд нямаше време за скрупули, каза Салман на Баал, за безпокойства как да свърже двата края. Вярващите живееха от беззаконие, но през тези години Махунд — или човек трябва да каже архангел Джебраил? — или да каже ал-Лат? — беше обладан от закона. Между палмите в оазиса Джебраил се явяваше на Пророка и се усети да лее правила, правила, правила, докато вярващият едва можеше да понесе изгледа за още някое откровение, каза Салман, правила за всяко тъпо нещо, ако човек пръдне, нека обърне лицето си към вятъра, правило за това коя ръка да се използва за почистване на собствената задница. Сякаш нито една страна от човешкото съществуване не трябваше да се остави неподчинена на определен ред, свободна. Откровението — рецитацията — казваше на вярващите колко да ядат, колко дълбоко да спят и коя сексуална поза беше получила божествено узаконяване, така че те научиха, че содомията и мисионерската поза са били одобрени от архангела, докато забранени пози бяха всички, при които жената беше отгоре. По-нататък Джебраил изброи позволените и забранените теми на разговор и определи частите от тялото, които не можеха да бъдат почесвани, независимо колко непоносимо сърбяха. Той наложи вето над консумацията на едри скариди, тези чудновати създания от друг свят, които никой от вярващите никога не беше виждал, и изиска животните да бъдат убивани бавно чрез обезкървяване, така че изживявайки напълно смъртите си, те да могат да стигнат до разбиране за значението на животите си, защото само в момента на смъртта живите същества осъзнават, че животът е бил истински, а не някакъв сън. И архангелът Джебраил определи точно как човек да бъде погребван и как да бъде разделяна собствеността му, така че Салман Персиецът започна да се чуди що за поведение на Бог беше това, което приличаше толкова много на бизнесменско. Тогава тази идея разруши вярата му, защото той си спомни, че сам Махунд е бил бизнесмен, и при това дяволски преуспяващ, човек, за когото организацията и правилата бяха нещо естествено, така че колко крайно удобно беше, че се появи с този твърде делови архангел, който предаваше мениджърските решения на своя твърде корпоративен, ако не осезаем Бог.
След това Салман започна да забелязва колко полезни и добре разположени във времето бяха откровенията на архангела, така че, когато вярващите обсъждаха гледната точка на Махунд по някой въпрос — от възможността за космически пътешествия до вечността на ада, — ангелът се появяваше с отговор и той винаги подкрепяше Махунд, заявявайки извън всяка сянка от съмнение, че беше невъзможно човек някога да крачи по Луната, и беше също толкова положителен за преходната природа на проклятието: дори и най-лошите злосторници най-накрая щяха да бъдат пречистени в адския огън и щяха да намерят пътя към благоуханните градини Гюлистан и Бостан. Щеше да бъде различно, оплака се Салман на Баал, ако Махунд заемеше позиция след откровението на Джебраил; но не, той просто излагаше закона и ангелът го потвърждаваше след това; така започнах да чувствам воня в носа си и си мислех: това трябва да е миризмата на тези приказни и легендарни същества, как им беше името: скариди.
Рибята миризма започна да обладава Салман, който беше най-високо образованият от близките на Махунд благодарение на превъзходната образователна система, предлагана тогава в Персия. Заради своя напредък в схоластиката Салман беше определен от Махунд за официален писар, така че на него се падна да записва безкрайно размножаващите се правила. Всички тези удобни откровения — каза той на Баал — и колкото по-дълго вършех тази работа, толкова по-лошо ставаше. — Обаче за известно време подозренията му трябвало да бъдат оставени настрана, защото армиите на Джахилия настъпваха срещу Ятриб, решени да смачкат мухите, които не оставяха на мира камилските им кервани и пречеха на търговията. Какво последва е добре известно, няма нужда да го повтарям, каза Салман, но след това нескромността му изригна отвътре и го принуди да разкаже на Баал как лично е спасил Ятриб от определено разрушение и как е спасил врата на Махунд с идеята си за ров. Салман беше убедил Пророка да се изкопае огромен окоп около безстенното оазисно селище, направен твърде широк за прескачане дори от приказните арабски коне на прочутата джахилийска кавалерия. Ров: с подострени колове на дъното. Когато джахилийците видяха това противно неспортсменско копаене на дупка, тяхното чувство за кавалерство и чест ги задължи да се държат така, сякаш ровът не е бил изкопавай, и да пуснат конете си с всички сили срещу него. Цветът на джахилийската армия, хора и коне, свършиха набити на заострените колове на Салмановата персийска нечестност, не се доверявай на имигрант да играе почтено. — А след поражението на Джахилия? Салман се оплакваше на Баал: Би си помислил, че съм бил герой. Не съм суетен човек, но къде бяха публичните почести, къде беше благодарността на Махунд, защо архангелът не спомена мен в депешите? Нищо, нито сричка, сякаш вярващите също смятаха моя ров за непочтен номер, нещо чуждоземско, опозоряващо, нечестно; сякаш тяхната мъжественост е била увредена от това нещо, като че съм наранил тяхната гордост, спасявайки кожите им. Държах си устата затворена и нищо не казах, но изгубих доста приятели след това, мога да ти кажа, че хората мразят да им правиш добро.
Въпреки рова пред Ятриб вярващите загубиха доста мъже във войната срещу Джахилия. По време на конните нападения те губеха толкова животи, колкото отнемаха. И след края на войната, фокус-мокус, архангелът Джебраил е тук, нареждайки на оцелелите мъже да се оженят за овдовелите жени, защото оженвайки се наново извън вярата, те щяха да бъдат изгубени за подчинението. О, толкова практичен ангел, Салман се усмихна подигравателно на Баал. Той вече беше извадил една бутилка пунш от гънките на плаща си и двамата мъже пиеха отмерено в отслабващата светлина. С намаляването на жълтата течност в бутилката Салман ставаше все по-словоохотлив; Баал не можеше да си спомни кога за последен път беше чувал подобен изблик. О, тези безспорни откровения, изрева Салман, дори ни беше казано, че няма значение, ако вече сме женени, можем да се женим до четири пъти, ако можем да си го позволим, можеш да си представиш, че момчетата наистина си паднаха по това.
Какво най-накрая накара Салман да свърши с Махунд: въпроса за жените и Сатанинските строфи. Слушай, аз не съм клюкар, пиянски довери Салман, но след смъртта на жена си Махунд не беше ангел, разбираш какво искам да кажа. Но в Ятриб той почти си намери майстора. Тези жени там горе: за година накараха брадата му да побелее. Характерна черта на нашия Пророк е, скъпи ми Баал, че не обича неговите жени да му отговарят, той първо си падна по майки и дъщери, спомни си първата му жена, а после Айша: твърде стара и твърде млада, двете му любови. Той не поиска да избере някоя по негова мярка. Но в Ятриб жените са различни, ти не знаеш, тук в Джахилия си свикнал да заповядваш на жените си, но там горе те не биха се примирили с това. Когато мъж се жени, той отива да живее с хората на жена си! Представи си! Потресаващо, нали? И по време на брака жената има собствена палатка. Ако иска да се отърве от съпруга си, обръща палатката с входа в противоположна посока, така че когато дойде при нея, той открива тъкан там, където би трябвало да бъде вратата, и това е, той е изхвърлен, разведен и нищо не може да направи. Нашите момичета бяха започнали да си падат по тези неща, раждайки кой знае какви идеи в главите си, така че изведнъж, бум, се появява книгата с правилата, ангелът започва да излива правила за това какво не трябва да правят жените, той започва да ги насилва обратно към покорното поведение, което Пророкът предпочита, покорно или майчинско, вървяща три крачки по-назад или ако е мъдра, седейки вкъщи да си лъска с восък брадичката. Колко се смяха жените от Ятриб на вярващите, но кълна се, този човек е магьосник, никой не можеше да устои на неговата обаятелност; вярващите жени направиха онова, което им заповядваше. Те се Подчиниха: в края на краищата той им предлагаше Рая.
— Както и да е — каза Салман близо до дъното на бутилката, — накрая реших да го изпитам.
Една нощ персийският писар сънувал сън, в който той се носел над фигурата на Махунд пред пещерата на Пророка на връх Кон. В началото Салман не приел това за нещо повече от носталгични мечтания за миналите в Джахилия дни, но тогава го поразило, че гледната му точка в съня е тази на архангела и в този миг произшествието със Сатанинските строфи изникнало наново пред него толкова живо, сякаш се беше случило предния ден.
— Може би не съм сънувал себе си като Джебраил — спомняше си Салман. — Може би бях Шейтан.
Осъзнаването на тази възможност му подсказа дяволската му идея. След това, когато сядаше в краката
