пускани и наблюдавани от хората за промоции на Батута слухове за личността на Тайнствения мъж или Черната звезда, а рекламната агенция на Велънс беше наета да изработи поредица „дразнещи“ радиореклами и една местна кампания с 48-листни постери. Пристигането на Джебраил на сцената Ърлс Коурт — той трябваше да бъде спуснат от шнурбодена, заобиколен от картонени облаци и дим — беше умишленият връх на английската част от повторното навлизане в неговата суперзвездност; следваща спирка Бомбай. Изоставен, както го наричаше той, от Али Коун, той отново „отказа да пълзи“ и се потопи в работата.
Следващото нещо, което тръгна накриво, беше арестът на Били Батута в Ню Йорк за сатанинското му ужилване. Али, прочитайки за това в неделните вестници, преглътна гордостта си и се обади на Джебраил в репетиционните помещения, за да го предпази от общуване с такива криминални елементи.
— Батута е хулиган — настояваше тя. — Цялото му поведение беше театър, фалш. Той искаше да бъде сигурен, че ще бъде хит пред манхатънските вдовици, така че ни направи своя експериментална публика. Тази козя брадичка! И колежански блейзър, за Бога: как можахме да се хванем?
Но Джебраил беше хладен и сдържан; тя го беше зарязала в канавката според неговото счетоводство и той няма да приема съвети от дезертьори. Между другото Сисодия и екипът на Батута за промоции го бяха уверили — и той вече ги беше въртял на шиш за това, — че проблемите на Били нямат връзка с гала- вечерята (наричаше се „Филмела“), защото финансовите споразумения си оставаха сигурни, парите за хонорарите и гаранциите вече бяха намерени, всички звезди от Бомбай бяха потвърдили и щяха да участват, както беше планирано.
— Плановете бързо се изизпълняват — обеща Сисодия. — Шшоуто трябва да продължи.
Следващото нещо, което тръгна накриво, беше в Джебраил.
Решимостта на Сисодия да остави хората да се чудят коя е Черната звезда, означаваше, че Джебраил трябваше да влезе през сценичната врата, облечен в бурка247. Така че дори неговият пол да остане загадка. Беше му дадена най-голямата гримьорна — една черна петолъчка беше закачена на вратата — и беше безцеремонно заключен вътре от очилатия коленообразен продуцент. В гримьорната той откри своя ангелски костюм, включващ приспособление, което, прикрепено към челото му, щеше да накара крушки да светнат зад него, създавайки илюзията за ореол; и една затворена телевизионна система, по която можеше да гледа шоуто — Митхун и Кими лудуваха в диско- дивану248; Джаяпрада и Реха (няма връзка: мегазвездата, а не плода на въображението върху килим), величествено съгласяващи се за интервюта на сцената, в които Джая разкри мнението си за полигамията, докато Реха фантазираше за алтернативен живот.
— Ако бях родена извън Индия, щях да бъда художник в Париж — мъжкарски каскади от Винод и Дхармендра; Шридеви, която потеше сарито си — докато настана време той да заеме мястото си в една движена от лебедка „колесница“ високо над сцената. Имаше безжичен телефон, по който Сисодия му се обади, за да му каже, че салонът е пълен:
— Тук има от всички видове — тържествуваше той и започна да обяснява на Джебраил своята техника за анализи на тълпата: можеш да различиш пакистанците, защото са облечени по последния писък на модата, индийците, защото не са, а бангладешците, защото са облечени зле, всичките тези алени, розови и зззлатни гота, които харесват — и които друг път оставаха мълчаливи; и най-накрая една голяма завита като подарък кутия от неговия внимателен продуцент, която излезе, че съдържа мисис Пимпле Билимория с обаятелно изражение и известно количество златна лента. Киното беше в града.
Странното усещане започна — което означава, че се върна, — когато беше в „колесницата“, чакайки да се спусне. Той мислеше за себе си като за движещ се по път, по който сега всеки миг ще му бъде предложен избор, избор — мисълта сама без негова помощ се оформи в главата му — между две действителности, този свят и друг, който беше точно тук, видим, но незабележим. Той бавно се почувства силно откъснат от собственото си съзнание и разбра, че няма и най-слаба представа кой път ще избере, в кой свят ще влезе. Сега разбираше, че лекарите не бяха прави да го лекуват от шизофрения: раздвоението не беше в него, а във вселената. Когато колесницата започна спускането си към огромното подобно на прибой бучене, което беше започнало да нараства под него, той си повтори своята начална реплика — Името ми е Джебраил Фаришта и аз се върнах — и я чу, така да се каже, в стерео, защото тя също принадлежеше на двата свята с различно значение във всеки от тях; и сега светлините се стовариха върху него, той вдигна високо ръце, той се връщаше, обвит в облаци — и тълпата го беше познала, и неговите колеги артисти също; хората скачаха от местата си, всеки мъж, всяка жена и дете в залата, надигаха се към сцената, без да могат да бъдат спрени, като океан. — Първият човек, който стигна до него, имаше време да изкрещи: „Помниш ли ме, Джебраил? С шестте пръста? Маслама, сър: Джон Маслама. Запазих в тайна присъствието ви сред нас; но, да, говорех за идването на Господ, вървях пред вас, глас, викащ в пустинята, кривите ще бъдат изправени, неравнините изравнени“ — но в същия миг беше издърпан встрани и охраната около Джебраил, те са извън контрол, това е шибан бунт, ти трябва — но той нямаше да си тръгне, защото видя, че поне половината от тълпата носеше чудновата украса на главите, гумени рога, които ги правеха прилични на демони, сякаш бяха знаци за принадлежност и предизвикателство; и в същия миг, когато видя знака на врага, той почувства как вселената се разклонява и стъпи на лявата пътека.
Официалната версия на онова, което последва и която веднага беше приета от всички медии, беше, че Джебраил Фаришта е бил изтеглен нагоре от опасната зона в същата задвижвана от лебедка колесница, с която се бе спуснал и от която не бе имал време да излезе; и затова е било лесно за него да избяга от своето изолирано и ненаблюдавано място високо над меллето. Тази версия се оказа достатъчно жилава, за да оцелее въпреки „разкритията“ на „Глас“, че помощник-режисьорът, отговарящ за лебедката, не беше, повтаряме, не беше я пускал в движение след приземяването; че всъщност колесницата остана на сцената по време на безредиците на възторжените филмови почитатели; и че на сценичните работници са били платени значителни суми, за да ги убедят да участват във фабрикуването на история, която като напълно служебна беше достатъчно реалистична за вярване от купуващата вестници общественост. Обаче слухът, че всъщност Джебраил Фаришта е левитирал от сцената на Ърлс Коурт и е изчезнал безследно в собствената си пара, бързо се разпространи сред азиатското население на града и беше подхранван от множеството свидетелства за ореола, който беше видян да извира от точка точно зад главата му. Само за дни след второто изчезване на Джебраил Фаришта продавачи на модни стоки в Брикхол, Уембли и Брикстън продаваха толкова ореоли (флуоресциращите в зелено обръчи бяха най-популярни), колкото ленти за главата, на които имаше закрепени чифт гумени рога.
Той кръжеше високо над Лондон! — Ха-ха, сега не можеха да го докоснат, проклетите дяволи, спуснали се към него в този Пандемониум!249 — Той гледаше надолу към града и видя англичаните. Проблемът с англичаните беше, че бяха англичани: проклети студени риби! — Живеещи под водата през по-голямата част от годината в дни с цвета на нощта! — Добре: сега беше тук, великият Преобразител, и този път щяха да бъдат направени известни промени — природните закони са закони на преобразяването и той беше точно човекът, който щеше да ги използва! — Да, наистина: този път яснота.
Той щеше да им покаже — да! — своята сила. — Тези безсилни англичани! — Не мислеха ли, че тяхната история ще се върне да ги преследва? — Местният е потисната личност, чиято постоянна мечта е да стане преследвач. (Фенън)250. Английските жени вече не го обвързваха; заговорът беше разкрит! — Тогава настрана с всички мъгли. Той щеше да направи тази страна отново. Той беше Архангелът, Гавриил. — И се върнах!
Лицето на врага отново увисна пред него, добивайки очертания и прояснявайки се. Лунообразно със сардонична извивка на устните: но името все още се изплъзваше… ча като чай? Шах, някой крал? Или като
