арабските нощи и също толкова фантастични, — Сисодия вече не се разполагаше единствено в мъничкия си офис на бомбайската Редимъни Теръс, но имаше апартаменти в Лондон и Ню Йорк и „Оскари“ в своите тоалетни. Говореше се, че носи в портфейла си снимка на работещия в Хонконг кунгфу-продуцент Рун Рун Шоу, неговия предполагаем герой, чието име произнасяше доста трудно.
— Понякога четири рун, понякога шестица — каза Джебраил на Али, която беше щастлива, като го видя да се смее. — Но не мога да се закълна. Това е само медиен слух.
Али беше благодарна за вниманието на Сисодия. Прочутият продуцент сякаш имаше безкрайно време на разположение, когато разписанието на Али се препълваше. Тя беше подписала договор за промоция с гигантска верига от центрове за замразена храна, чийто рекламен агент мистър Хол Велънс й каза по време на енергийната закуска — грейпфрут, сух препечен хляб, кафе без кофеин, всичко на дорчестърски цени, че нейният профил, „обединяващ, както успява да стори, положителните измерения (за нашия клиент) на «студенина» и «хладно», е съвсем в тон. Някои звезди свършват като вампири, изсмуквайки вниманието към марката, нали разбираш, но при теб нещата се усещат като истинска симбиоза.“ Така че сега имаше откривания на хладилни търговски центрове, където трябваше да се режат ленти, провеждаха се конференции по продажбите и снимки на рекламни клипове с фунийки, пълни с деликатни топки сладолед; плюс редовните срещи с дизайнерите на носещата нейния автограф екипировка и дрехи за свободното време; и разбира се, нейната фитнес-програма. Тя се беше записала в много препоръчваните курсове по бойни изкуства на мистър Джоши в местния спортен център и продължи също да насилва краката си да пробягват пет мили около Фийлдс, въпреки болката като от натрошено стъкло под ходилата й.
— Няма пропроблем — изпращаше я Сисодия с весело помахване. — Аз ще ос-осостана тука само докато се върнеш. Да бъда с Джебраил е чечест за мен.
Тя го оставяше да угощава Фаришта с неизчерпаемите си анекдоти, мнения и общи приказки и когато се връщаше, той все още продължаваше с неотслабваща сила. Тя успя да различи няколко главни теми, а именно, неговия сборник с изявления за Проблеми с англичаните.
„Проблемът с англичаните е, че тяхната ис-исистория се е случила отвъд океана, така че не знаят какво означава.“ — „Тай-тайната на вечеря в Лондон е да пре-превъз-хождаш по численост англичаните. Ако са в малцинство, се държат прилично, иначе си загазил.“ — „Влез в ссстая-та на ужасите и ще разбереш какъв им е пррр-проблемът на англичаните. Онова, което наистина обичат, са потънали в къкървища кррр — кравешки трупове, луди бръснари и т.н., и така нататък. Купуват вестници, пълни с извратен секс и смърт. Но показват на въртящия се свят, че са сдържани, своята мъжественост, и ние сме и дос-досдостатъчно глупави да го вярваме.“ Джебраил слушаше тази сбирка от предразсъдъци с пълно съгласие, както изглеждаше, силно дразнейки Али. Тези обобщения ли бяха всичко, което виждаха от Англия?
— Не — призна Сисодия с безсрамна усмивка. — Но човек се чувства додобре, като пусне пара.
По времето, когато хората от „Мозли“ решиха, че могат да препоръчат голямо намаление на дозите на Джебраил, Сисодия се беше превърнал в толкова неотделима част край леглото му, един вид неофициален, чудат и забавен безделен братовчед, че когато щракна капана си, Джебраил и Али бяха напълно изненадани.
Той бил във връзка с колеги в Бомбай: седемте продуценти, които Джебраил беше зарязал, когато се качи на полета на Еър Индия 420 „Бостан“.
— Всички са въвъодушевени от новината за твоето оцеляване — съобщи той на Джебраил. — Ззза ссъжаление възниква въпросът за нарушаване на договор. — Различни други групи също бяха заинтересовани от съденето на оживелия Фаришта за много пари, особено една изгряваща звезда на име Пимпле Билимория, която претендираше за изгубени доходи и професионален ущърб. — Една ссума до де- десет милиона рупии — каза Сисодия, гледайки печално.
Али се ядоса.
— Ти разбуни това гнездо на оси — каза тя. — Трябваше да се досетя, че беше твърде добър, за да си истински.
Сисодия се развълнува.
— По дяволите, по дяволите, по дяволите!
— Има дами — предупреди Джебраил, все още малко в мъгла от лекарствата; но Сисодия размаха ръцете си като вятърна мелница, подсказвайки, че се опитва да изкара думи през свръхвъзбудените си зъби. Най-накрая:
— Ограничаване на вредите. Моето намерение. Не предателство, не трятрятрябва да мислите така.
Ако човек слушаше Сисодия, никой там в Бомбай не искаше истински да съди Джебраил, да убие в съда кокошката, която снася златни яйца. Всички групи признаваха, че вече няма смисъл старите проекти да бъдат започвани наново: но от друга страна — актьори, режисьори, ключови членове на екипите, дори звукозаписните студия бяха ангажирани. Освен това всички групи осъзнаваха, че завръщането на Джебраил от мъртвите е новина с по-голяма търговска стойност от който и да е от покойните филми; въпросът беше как това да се използва по най-добрия начин в полза на всички засегнати. Неговото кацане в Лондон подсказва също възможност за международна връзка, може би финансиране от отвъд океана, използване на неиндийски места за снимки, участие на звезди „от чужбина“ и т.н.: накратко беше време Джебраил да излезе от оставката си и отново да застане пред камерите.
— Нямам избор — обясни Сисодия на Джебраил, който седна в леглото, опитвайки се да проясни главата си. — Ако откажеш, те ще тръгнат срещу теб en block и дори твойто бобогатство не ще ти стигне. Фалит, зззатвор, фунтош.
С приказките си Сисодия се беше настанил на ветровитото място: всички шефове се бяха съгласили да му дадат правото да взима решения в тази област и той беше събрал доста голяма група. Живеещият в Британия предприемач Били Батута беше готов да инвестира и в стерлинги, и в „блокирани рупии“ неподлежащите на репатриране печалби, натрупани от различни британски филмови разпространители на индийския субконтинент, които Батута беше поел в замяна на плащане в брой в конвертируеми валути на най-ниска цена (37 пункта отстъпка). Всички индийски продуценти щяха да се включат и на мисис Пимпле Билимория щеше да бъде предложена достатъчно експонирана подкрепяща роля, съдържаща поне два танцови номера, за да се гарантира нейното мълчание. Снимките щяха да се разпрострат на три континента — Европа, Индия, северноафриканското крайбрежие. Джебраил получаваше извън обичайния хонорар и три процента от чистата печалба на продуцентите…
— Десет — прекъсна Джебраил — срещу два от цялата. Неговият мозък явно се проясняваше. Сисодия дори не мигна.
— Десет срещу два — съгласи се той. — Предварителната промоция ще бъде както следва…
— Но какъв е проектът? — попита Али Коун. Мистър „Уиски“ Сисодия засия от ухо до ухо.
— Скъпа, мадам — каза той. — Той ще играе архангел Джебраил.
Предложението беше за сериал от филми, едновременно исторически и съвременни, всеки съсредоточен върху събитие от дългата и бляскава кариера на ангела: най-малкото трилогия.
— Нека отгатна — каза Али, подигравайки се на малкия сияещ могол. — Джебраил в Джахилия, Джебраил среща Имама, Джебраил и момичето с пеперудите.
Сисодия не беше ни най-малко смутен и кимна гордо.
— Очертанията на сссъдържанието, пппроектосценариите, изборът на акактьори вече са доссста нанапредна-ли.
Това беше твърде много за Али.
— Това смърди — ядоса му се тя и той отстъпи пред нея, едно треперещо и омиротворяващо коляно, докато тя действително го гонеше из апартамента, блъскайки се в мебелите, тряскайки врати. — Това експлоатира неговата болест, няма нищо общо със сегашните му нужди и разкрива дълбоко презрение към неговите собствени желания. Той се е оттеглил; не можете ли да уважите това? Той не иска да бъде звезда. И няма ли, моля, да застанете на едно място? Няма да ви изям.
