ръцете му, постави го върху тъмното петънце на снимката и приближи око към него.
— Пипнах го! — извика. — Пипнах го!
В тъмната стаичка долетя гласът на детектив Литълмор.
— Какво има, г-н Хугел?
— Литълмор, ти си тук — каза Хугел. — Отлично.
— Вие ме повикахте, г-н Хугел.
— Да, и сега ще видиш защо — отвърна патоанатомът и даде знак на Литълмор да погледне през лупата на Ривиер.
Детективът се подчини. След увеличението зърнистите линии в черното кръгче приеха по ясна форма.
— Струва ми се, че това са букви — каза Литълмор.
— Така е — отвърна триумфално патоанатомът. — Две букви.
— Има нещо необичайно в тях — продължи Литълмор. — Не ми изглеждат наред. Втората би могла да е J. А първата… не знам.
— Не изглеждат наред, защото са обърнати, г-н Литълмор — каза патоанатомът. — Луи, обясни на детектива защо буквите са обърнати.
Ривиер погледна през лупата.
— Виждам ги — две преплетени букви. Ако са обърнати, то тогава тази вдясно, която мосю Литълмор определи като J, не е J, а G.
— Точно така — потвърди патоанатомът.
— Но защо ще му е на някой да пише наобратно? — попита Ривиер.
— Защото, господа, това е отпечатък, оставен върху шията на момичето от иглата за вратовръзка на убиеца. — Хугел направи пауза за по-драматичен ефект. — Спомнете си, че убиецът е използвал собствената си копринена вратовръзка, за да удуши момичето. Бил е достатъчно хитър, за да прибере вратовръзката от местопрестъплението. Но е допуснал една грешка. Докато е извършвал грозното си деяние, иглата му е останала върху вратовръзката, а на тази игла са собствените му инициали. По една случайност иглата е била в директен допир с меката и чувствителна кожа на шията на момичето. След силното и продължително притискане монограмът се е отпечатал на шията й също както стегнат пръстен се отбелязва върху пръста. Този отпечатък, господа, съдържа инициалите на убиеца и то толкова категорично, колкото, ако ни бе оставил визитната си картичка. Буквата вдясно е обърнато G и това е първият инициал на мъжа, убил Елизабет Ривърфорд. Буквата вляво е обърнато В, защото този мъж е Джордж Бануел. Сега вече знаем защо му се е наложило да краде трупа от моргата. Видял е издайническия отпечатък на шията и е осъзнал, че аз рано или късно ще го разшифровам. Но това, което не е успял да предвиди, е че кражбата на трупа е безполезна, защото имам снимки!
— Г-н Хугел? — намеси се детектив Литълмор.
Патоанатомът въздъхна дълбоко.
— Пак ли да ти го обяснявам, детектив?
— Не го е направил Бануел, г-н Хугел — каза Литълмор. — Има алиби.
— Невъзможно — запротестира Хугел. — Апартаментът му е на същия етаж в същата сграда. Убийството е станало между полунощ и два през нощта в неделя. Какъвто и ангажимент да е имал Бануел, той се е прибрал преди това.
— Има алиби — повтори Литълмор. — И то какво. Бил е извън града с кмета цялата неделна вечер чак до понеделник сутринта.
— Какво? — попита патоанатомът.
— Има още един пропуск в аргументацията ви — намеси се и Ривиер. — Не познавате така добре фотографията като мен. Фотографският образ се различава от реалния. Лявото тук е дясно, а дясното — ляво.
— Какво? — повтори Хугел.
— Обърнато изображение. Ако отпечатъкът на шията на момичето е обърнато отражение на истинския монограм, на снимката трябва да е обратно на обратното изображение.
— Двойно обръщане? — попита Литълмор.
— Двойно отрицание — каза Ривиер. — А двойното отрицание прави положително твърдение. Което значи, че тази снимка показва монограма какъвто е в действителност, а не обърнат.
— Невъзможно! — извика Хугел по-скоро наранен, отколкото невярващ, сякаш Литълмор и Ривиер нарочно се опитваха да го ограбят.
— Но без съмнение е така, мосю Хугел — каза Ривиер.
— Значи това наистина е J — предположи пак детектив Литълмор. — Името на човека може да е Джонсън или нещо такова. Коя е първата буква?
Ривиер доближи отново окото си до лупата.
— Не прилича изобщо на буква. Но е възможно да е Е или не, може би С.
— Чарлз Джонсън — каза детективът.
Патоанатомът стоеше на мястото си, без да помръдва, и само повтаряше:
— Невъзможно!
Най-накрая пред дома на Брил спря такси и от него слязоха четирима мъже — Фройд, Брил, Ференци и Джоунс. Извиках им. Оказа се, че след обяда отишли на кино — някакъв филм за ченгета и обирджии с диви преследвания по улиците. Ференци не можеше да спре да говори за него. Брил ми каза, че направо изскочил от седалката си, когато един парен локомотив се спуснал от екрана към публиката. За пръв път гледал кино.
Фройд ме попита дали не искам да се поразходим за около час в парка, за да му разкажа за г-ца Актън. Казах му, че няма друго, което да искам повече в момента, но е изскочило нещо по-важно — неприятни новини по пощата.
— Не си единствен — каза Брил. — Джоунс получи телеграма тази сутрин от Мортън Принс от Бостън. Вчера е бил арестуван.
— Д-р Принс? — бях шокиран.
— По обвинение в непристойно поведение — продължи Брил. — Става въпрос за две статии, които се канел да публикува и които описвали лечение на хистерия по метода на психоанализата.
— Не бих се тревожил за Принс — каза Джоунс. — Нали знаете, че преди време е бил кмет на Бостън? Ще се оправи.
Мортън Принс никога не е бил кмет на Бостън, баща му беше. Но Джоунс беше толкова уверен, че не исках да го злепоставям. Вместо това попитах:
— Откъде полицията е разбрала какво планира да публикува Принс?
— Точно това се чудехме и ние — каза Ференци.
— Никога не съм имал доверие на Сидис — добави Брил. Имаше предвид един лекар от редколегията на списанието на Принс. — Но да не забравяме, че става въпрос за Бостън. Биха арестували и сандвич с пилешки гърди, ако не е прилично прикрит. Арестували са и онова австрийско момиче Керелман, плувкинята, защото банският й костюм не покривал коленете.
— Боя се, че моите новини са дори по-лоши, господа — казах. — И се отнасят за д-р Фройд. Лекциите му следващата седмица са поставени под съмнение. Д-р Фройд е атакуван лично, искам да кажа, репутацията му е атакувана, в Урочестър. Не мога да ви опиша колко ми е неприятно, че съм приносителят на тази вест.
Преразказах накратко писмото на ректора Хол, без да споменавам в подробности грозните обвинения срещу д-р Фройд. Представител на изключително богато нюйоркско семейство се срещнал предния ден с Хол и предложил дарение на университета „Кларк“, което Хол описваше като „изключително щедро“. Семейството било готово да финансира болница за душевни и нервни болести с петдесет легла, като щяло да плати за нова сграда, модерно оборудване, медицински сестри, персонал и да осигури заплати, способни да привлекат най-добрите невролози от Ню Йорк и Бостън.
— Това би струвало половин милион долара — отбеляза Брил.
— Значително повече — поясних. — Но с един удар би ни направило водеща психиатрична институция в
