страната. Ще надминем „Маклийн“.
— Кое е това семейство?
— Хол не казва — отвърнах на Брил.
— Но това позволено ли е? — попита Ференци. — Частни дарители да плащат на държавен университет?
— Нарича се филантропия — отвърна Брил. — Затова американските университети са толкова богати. И затова скоро ще надминат най-големите университети в Европа.
— Глупости — изстреля Джоунс. — Това никога няма да стане.
— Продължи, Янгър — подкани ме Фройд. — Дотук не виждам нищо лошо.
— Семейството е поставило две условия — продължих аз. — Очевидно негов член е добре познат лекар с определени виждания за психологията. Първото условие е да не се практикува психоанализа в новата болница, нито да се преподава където й да било в „Кларк“. Второто е лекциите на д-р Фройд следващата седмица да бъдат отменени. Иначе дарението ще отиде за друга болница в Ню Йорк.
Последваха възклицания на възмущение и омерзение. Само Фройд стоически не показваше никаква емоция.
— И какво смята да направи Хол? — попита той.
— Боя се, че това не е всичко — допълних. — И дори не е най-лошото. Ректорът е получил досие на д-р Фройд.
— Продължавай, за бога! — скастри ме Брил. — Не си играй на криеница с нас.
Обясних, че това досие съдържа уж документални доказателства за непристойно, направо престъпно поведение на Фройд. На Хол било съобщено, че осъдителните деяния на Фройд скоро щели да бъдат описани в нюйоркската преса. Семейството било сигурно, че след като се запознае със съдържанието на досието, Хол ще се съгласи, че изявата на Фройд в „Кларк“ трябва да бъде отменена за доброто на университета.
— Хол не е изпратил досието — казах, — но е описал накратко обвиненията. Може ли да ви дам писмото, д-р Фройд? Ректорът Хол ме помоли изрично да ви кажа, че според него имате право да бъдете информиран за всичко, в което ви обвиняват.
— Колко почтено от негова страна — отбеляза Брил.
Не знам защо — сигурно защото бях приносителят на писмото, — но се почувствах отговорен за сполетялата ни беда. Сякаш лично бях поканил Фройд в „Кларк“ само за да го унищожа. Не се тревожех само заради Фройд. Имах и егоистични причини да не искам да видя съсипан човека, на чийто авторитет се крепеше толкова голяма част от моите собствени вярвания, направо голяма част от целия ми живот. Никой не е светец, но през годините някак си бях успял да повярвам, че Фройд е по-различен от другите хора. Представях си, че той (за разлика от мене) има психологическа проницателност, която го издига над ниските изкушения. Надявах се с цялата си душа, че обвиненията в писмото на Хол са фалшиви, но те бяха отправени с толкова подкрепящи ги подробности, че приличаха на истински.
— Няма нужда да чета писмото насаме — каза Фройд. — Кажи ни какво говорят срещу мене. Нямам тайни от никого тук.
Започнах да чета най-меките обвинения.
— Твърди се, че не сте женен за жената, с която живеете, въпреки че я представяте пред света за своя съпруга.
— Не става въпрос за Фройд — извика Брил. — А за Джоунс.
— Моля? — попита възмутено Джоунс.
— О, я стига Джоунс — отвърна му Брил. — Всички знаят, че не си женен за Лое.
— Фройд да не е женен — каза Джоунс, поглеждайки през лявото си рамо. — Какъв абсурд.
— Какво друго?
— Че сте уволнен от уважавана болница — продължих аз неловко, — защото непрекъснато сте обсъждали сексуални фантазии с дванайсет-тринайсетгодишни момиченца, лекуващи се от чисто физически, а не психически страдания.
— Но те говорят за Джоунс! — възкликна Брил.
Джоунс изведнъж се оказа силно заинтригуван от архитектурата на зданието, в което живееше Брил.
— Че сте съден от съпруга на една от пациентките си и прострелян от съпруга на друга — продължих.
— Отново Джоунс! — извика Брил.
— Че в момента имате сексуална връзка с икономката си, която няма двайсет години.
Брил премести последователно поглед от Фройд върху мене, Ференци и Джоунс, който вече бе вдигнал очи към небето и оглеждаше ятата на мигриращите над Манхатън птици.
— Ърнест? — каза Брил. — Вярно ли е? Кажи, че не е вярно!
От гърлото на Джоунс излезе цяла рапсодия от покашляния, но нито една свързана дума.
— Отвратителен си — каза Брил. — Наистина отвратителен.
— Това ли е всичко, Янгър? — попита Фройд.
— Не, господине — отвърнах. Последното обвинение беше най-тежко. — Има още нещо: че в момента имате и друга сексуална връзка, с ваша пациентка, деветнайсетгодишна студентка по медицина. Твърди се, че аферата ви е станала толкова печално известна, че майката на момичето е била принудена да ви пише с молба да не съсипвате живота на дъщеря й. Авторите на досието твърдят, че разполагат с копие на писмото, с което сте отговорили на майката и сте поискали пари от нея, за да… се въздържате от по- нататъшни сексуални отношения с дъщеря й.
След като свърших, всички мълчаха дълго време. Най-накрая Ференци избухна:
— Но тук става въпрос за Юнг, по дяволите!
— Шандор! — скастри го Фройд.
— Юнг е писал такова нещо? — попита Брил. — На майката на пациентка?
Ференци запуши устата си с длан.
— Опа! — извика той. — Фройд, не можеш да ги оставиш да си мислят, че става въпрос за тебе. Ще го съобщят на вестниците. Вече си представям заглавията.
Аз също си ги представих: „Фройд оневинен по всички обвинения“.
— Е — каза мрачно и замислено Брил, — атакуват ни от Бостън, Уорчестър и Ню Йорк едновременно. Не може да е съвпадение.
— Каква е атаката в Ню Йорк? — попита Ференци.
— Онази работа с Еремия и Содом и Гомор — отвърна раздразнено Брил. — Двете послания, за които знаете, не са единствените. Има още много.
Всички бяхме изненадани и помолихме Брил да ни обясни.
— Случи се веднага след като започнах да превеждам книгата на Фройд за хистерията — каза той. — Как са разбрали, за мене е мистерия. Но в седмицата, в която започнах превода, получих първата бележка, а оттогава става все по-зле. Появяват се, когато най-малко ги очаквам. Заплашват ме, сигурен съм. Всеки път ми пращат някакъв апокалиптичен библейски цитат — винаги е нещо за евреи, похот и огън. Кара ме да си мисля, че ми готвят погром.
Този път, когато Литълмор се изкачи по стълбите на сградата на Осмо авеню № 782, никой не се опита да му попречи. Беше късно, време за вечеря в ресторанта, откъдето долитаха писъци на кантонски диалект, примесени с цвърченето на пилешки мръвки в нагорещено олио. Литълмор не бе ял от сутринта и не би имал нищо против малко свинско „чоп сю“. Усещаше, че го гледат на всяка стълбищна площадка, но не видя никого. Чу някой да тича по коридора над него, както и шепот. В апартамент 4С почукването му даде същия резултат като преди: нищо, само звук на бързи стъпки по аварийното стълбище.
Литълмор си погледна часовника. Запали цигара, за да отпъди миризмите в коридора и с надеждата, че ще успее да се добере до дома на Бети навреме, за да я покани на вечеря. След няколко минути полицай Джон Риърдън се заизкачва по стълбите, влачейки след себе си уплашен и примирен китаец.
— Точно както казахте, детектив — каза Риърдън. — Изскочи през задната врата сякаш са му пламнали гащите.
