разговор ще е решаващ. Юнг със сигурност не изглеждаше добре. Фройд не вярваше на обвиненията на Брил, но започна да се убеждава, че Юнг май се откъсва от фройдистката орбита.
Фройд знаеше, че Юнг е по-интелигентен и креативен от всичките му останали последователи, първият с потенциал да покори нови висоти. Но без съмнение имаше комплекс от бащата. В едно по-ранно писмо бе поискал от Фройд негова снимка, която твърдеше, че ще скъпи особено. Фройд бе поласкан. Но когато бе помолен да разглежда Юнг не като равен на себе си, а като син, Фройд се притесни. Тогава си каза, че трябва да му отдели специално внимание.
Сети се, че, доколкото му бе известно, Юнг няма други приятели. Заобикаляше се с жени, много жени, даже прекалено много. Това беше другият проблем. Предвид съобщението на Хол, Фройд повече не можеше да отлага разговора с Юнг за момичето, което се бе обявило за негова пациентка, но и любовница. Фройд бе видял безскрупулното писмо, което Юнг бе пратил на майката на момичето. На всичкото отгоре бе научил от Ференци какво става в хотелската му стая.
Единственото нещо, за което не се тревожеше, беше вярата на Юнг в постулатите на психоанализата.
В частната им кореспонденция и часовете разговори насаме Фройд го бе проверил, провокирал и му се бе доверил напълно. Нямаше съмнение, че Юнг вярваше изцяло в сексуалната етиология. И бе стигнал до това си убеждение по възможно най-добрия начин — преодолявайки собствения си скептицизъм, след като бе потвърдил многократно хипотезата на Фройд в клиничната си практика.
— Винаги сме били откровени един с друг — каза Фройд. — Така ли е все още?
— Нищо не бих искал повече от това — отвърна Юнг. — Особено сега, след като се освободих от бащинския ти авторитет.
Фройд се опита да не издаде изненадата си.
— Добре, добре. Кафе?
— Не, благодаря. Това се случи вчера, когато предпочете да скриеш истината за съня си с граф Тун, за да запазиш авторитета си. Сигурно виждаш парадокса. Страхуваш се да не изгубиш авторитета си, в резултат на което го губиш. Интересуваше те повече авторитетът ти, отколкото истината. За мене обаче няма друг авторитет освен истината. Но така е по-добре. Твоята кауза може да просперира само чрез моята независимост. И тя наистина вече просперира. Разплетох проблема с инцеста!
От целия този поток от думи Фройд се спря на две.
— Моята кауза?
— Какво?
— Каза „твоята кауза“ — повтори Фройд.
— Не съм.
— Напротив.
— Е, тя си е твоя, нали? Както и моя. Сега ще стане неимоверно по-силна. Не ме ли чуваш? Разплетох проблема с инцеста.
— Какво значи „разплетох“? — попита Фройд. — Какъв проблем?
— Знаем, че порасналият син всъщност не копнее за сексуалността на майка си, за разширените й вени и увиснали гърди. Това е очевидно за всички. Нито пък малкият син, който няма средство за проникване, храни такива желания. Защо тогава неврозите при възрастните се въртят толкова често около едиповия комплекс, както показват моите и твоите случаи? Отговорът ми дойде снощи насън. Конфликтът при възрастните реактивира инфантилния материал. Потиснатото либидо на невротика се вкарва насила в инфантилните канали — точно както винаги си го обяснявал! — където намира майката, която някога е била от специално значение. Либидото се фиксира върху нея, без всъщност тя да е обект на желанието.
Тези думи предизвикаха любопитна физическа реакция у Зигмунд Фройд. Във вените на мозъчната му кора нахлу кръв, в резултат на което той почувства напрежение в черепа. Преглътна и каза:
— Отричаш едиповия комплекс?
— Не изцяло. Как бих могъл? Аз измислих термина.
— Терминът „комплекс“ е твой — съгласи се Фройд. — Запазваш комплекса, но отричаш едиповия му характер.
— Не! — извика Юнг. — Запазвам фундаменталното прозрение. Невротиците наистина имат едипов комплекс. Техните неврози ги карат да вярват, че желаят сексуално майките си.
— Искаш да кажеш, че всъщност няма истински инцестни желания. Не и сред здравите.
— Дори не и сред невротиците! Прекрасно е. Невротиците развиват комплекс към майка си, защото либидото им е вкарано в инфантилните канали. Така невротикът си създава измислена причина да се самобичува. Чувства се виновен за желание, което никога не е имал.
— Разбирам. И тогава какво причинява неврозата? — попита Фройд.
— Настоящият му конфликт. Това желание, което невротикът не признава. Житейската задача, която не може да се застави да посрещне лице в лице.
— А, значи настоящият му конфликт — каза Фройд. В главата му вече нямаше напрежение. На негово място се бе настанила странна лекота. — Значи нямаме причини да се ровим в сексуалното минало на пациента. И направо не бива да пипаме детството му.
— Точно така — потвърди Юнг. — Никога не съм вярвал в тази работа с детството. От чисто клинична гледна точка трябва да се работи и да се рови по настоящия конфликт. Може да се изкопае и реактивираният сексуален материал от детството, но той е измамен, истински капан. Това е опитът на пациента да избяга от неврозата. В момента описвам всичко. Ще видиш колко много нови последователи ще спечели психоанализата, като намалим ролята на сексуалността.
— О, ами тогава направо да я елиминираме и да станем дори още по-популярни — каза Фройд. — Мога ли да те питам нещо? Щом инцестът не е действително желан, тогава защо е табу?
— Табу?
— Да — каза Фройд. — Защо ще има забрана за инцест във всички човешки общества, щом никой не го желае?
— Защото… защото… много неща, които не са действително желани от хората, са табу.
— Посочи ми едно.
— Ами много са. Списъкът е дълъг — каза Юнг.
— Посочи ми едно.
— Ами… например праисторическите култове към животните, тотемите, те… аа… — Юнг не успя да завърши изречението си.
— Може ли да те попитам още нещо? — каза Фройд.
— Каза, че си стигнал до това прозрение чрез тълкуване на сън. Чудя се какъв е бил този сън. Може би е възможно и друго тълкуване?
— Не казах, че е станало с тълкуване на сън — защити се Юнг, — а казах, че е станало насън. Всъщност бях полузаспал.
— Не разбирам.
— Нали знаеш, че нощем човек чува гласове малко преди да заспи. Научил съм се да ги управлявам. Един от тях ми предава древната мъдрост. Виждал съм го. Старец, египтянин, гностик — всъщност явява се като видение, — казва се Филемон. Точно той ми откри тайната.
Фройд не отговори.
— Не се плаша от твоите демонстрации на недоверие — каза Юнг. — Има много повече неща на небето и земята, хер професоре, отколкото вашата психология може да си представи.
— Сигурно. Но, Юнг, да слушаш някакъв глас?
— Може би оставям у тебе погрешно впечатление — отвърна Юнг. — Не приемам думите на Филемон безрезервно. Той изложи хипотезата си посредством тълкуване на примитивните култове към майката. Уверявам те, че отначало не му повярвах. Имах няколко възражения, всяко от които той успя да опровергае.
— Ти си говориш с него?
— Очевидно не си доволен от моите научни открития.
— Притеснен съм от източника им — каза Фройд.
— Не. Ти си притеснен за собствените си теории, за сексуалните си теории — каза Юнг и у него видимо
