Хугел кипна. За него това беше компрометиране на веществени доказателства.
— Но сигурно си разбрал нещо за г-ца Ривърфорд.
— Ами била е доста затворена. Не е биела на очи.
— Това ли е всичко?
— Отскоро живеела там — каза Литълмор. — Само от месец-два.
— Сградата е открита през юни, Литълмор. Всички живеят там от месец-два.
— О…
— Видели ли са я с някого вчера? — попита патоанатомът.
— Прибрала се към осем. Сама. По-късно не са й идвали гости. Влязла си в апартамента и повече не излязла, поне никой не я е виждал.
— Имала ли е редовни посетители?
— Не. Никой не си спомня да са й идвали гости.
— Защо е живеела сама в Ню Йорк — на нейната възраст и то в такъв голям апартамент?
— И аз това исках да знам — каза Литълмор. — Но в „Балморал“ никой не пожела и дума да обели. Но за пристанището не се шегувах, г-н Хугел. Намерих кал на пода на спалнята на г-ца Ривърфорд. И то доста прясна. Според мене е от пристанището.
— Кал? Какъв цвят? — попита Хугел.
— Червена. Засъхнала.
— Това не е било кал, Литълмор — каза патоанатомът и извъртя очи. — Това е моят тебешир.
Детективът се намръщи.
— А аз се чудех защо има цял кръг.
— За да не се доближава никой до трупа, глупако!
— Шегувам се, г-н Хугел. Не беше вашият тебешир. Него го видях. Калта беше до камината. Две малки следи. Наложи се да ползвам лупата си, но ги разгледах добре. Взех малко от калта вкъщи, за да я сравня с моите проби; имам цяла колекция. Прилича на червената кал, каквато има около кея на пристанището.
Хугел се замисли. Чудеше се дали да се впечатли.
— Уникална ли е калта на пристанището? Би ли могла да е от някъде другаде — например от Сентрал парк?
— Не е от парка — отвърна детективът. — Тази е червена, г-н Хугел. В парка няма реки.
— Ами поречието на Хъдзън?
— Възможно е.
— Или Форт Тайрън в жилищната част на града, където имаше толкова изкопни работи напоследък?
— Мислите, че там има такава кал?
— Поздравления, Литълмор, за забележителната детективска работа.
— Благодаря, г-н Хугел.
— А случайно да се интересуваш от описанието на убиеца?
— Разбира се.
— Той е на средна възраст, заможен, десничар. Косата му е прошарена или сега започва да се прошарва, като преди е била тъмнокафява. Височина — 185 сантиметра. И според мене е познавал жертвата — и то доста добре.
Литълмор изглеждаше озадачен.
— Как…
— По момичето намерих три косъма. — Патоанатомът посочи към малко прозорче с две стъкла на бюрото си до микроскопа. Между стъклата се намираха затиснати три косъма. — Тъмни са, но посивяващи, което показва, че мъжът е на средна възраст. По шията на момичето има нишки от бяла коприна, най-вероятно от мъжка вратовръзка, с която той очевидно я е душил. Коприната е от най-високо качество. Така разбираме, че нашият човек има пари. Няма съмнение, че е десничар, всички пробождания са нанесени отдясно наляво.
— Десничар?
— Дясната му ръка е силната, не лявата, детектив.
— Но откъде разбрахте, че са се познавали?
— Не съм сигурен, само подозирам. Отговори ми на този въпрос: в какво положение е била г-ца Ривърфорд, докато е бита с камшик?
— Не съм я виждал — оплака се детективът. — Дори не знам причината за смъртта й.
— Удушаване, потвърдено от фрактурата на подезичната кост, както видях, след като разрязах трупа. Хубаво счупване, ако мога така да се изразя, като перфектно разделен ядец. И наистина красив женски торс: ребрата — идеално оформени, гледката на увредената при задушаването, но здрава тъкан на сърцето и белите дробове — впечатляваща. Беше истинско удоволствие да ги държа в ръцете си. Но по същество: г-ца Ривърфорд е била права, докато е удряна с камшика. Това разбираме от простия факт, че кръвта се е стичала право надолу от раните. Ръцете й без съмнение са били вързани над главата с дебело въже, което съм почти сигурен, че е било закачено за куката на тавана. Видях влакна по тази кука. А ти? Не? Ами върни се и ги потърси. Въпрос: защо ще му е на човек, който разполага с хубаво здраво въже, да души жертвата си с фина коприна? Изводът, г-н Литълмор, е: не е искал да увива шията на момичето с нещо толкова грубо. И защо? Хипотеза, г-н Литълмор: защото е изпитвал чувства към нея. А що се отнася до височината на мъжа, отново можем да сме сигурни. Ръстът на г-ца Ривърфорд е 165 сантиметра. Ако съдим по раните й, тя е бита от човек 18 до 20 сантиметра по-висок от нея. Това значи, че убиецът е между 183 и 185 сантиметра.
— Освен ако не е стъпил на нещо — каза Литълмор.
— Какво?
— На табуретка или нещо такова.
— На табуретка? — повтори патоанатомът.
— Възможно е — отвърна Литълмор.
— Никой не се качва на табуретка, за да бие момиче с камшик, детектив.
— Защо не?
— Защото е нелепо. Може да падне.
— Не и ако има за какво да се държи — каза детективът, — може би лампа или закачалка.
— Закачалка? — учуди се Хугел. — И защо ще му е да го прави, детектив?
— За да ни накара да си помислим, че е по-висок.
— Колко убийства сте разследвали? — попита патоанатомът.
— Това ми е първото — каза Литълмор с неприкрито вълнение. — Като детектив.
Хугел кимна.
— Поне се надявам, че си говорил с камериерката.
— Камериерката ли?
— Да, камериерката. На г-ца Ривърфорд. Попита ли я дали не е забелязала нещо необичайно?
— Не мисля, че…
— А аз не искам да мислиш — сопна му се патоанатомът. — Искам да наблюдаваш. Върни се в „Балморал“ и говори отново с камериерката. Тя първа е влязла в стаята. Накарай я да ти опише точно какво е видяла, когато е влязла. И не забравяй детайлите, чуваш ли?
На ъгъла на Пето авеню и Петдесет и трета улица, в стая, в която не бе стъпвала жена дори само за да почисти или дръпне пердетата, прислужник наливаше от искряща гарафа бордо в три гравирани кристални чаши. Те бяха изящно украсени и толкова дълбоки, че можеха да поберат цяла бутилка. Слугата наля по един пръст във всяка чаша и поднесе чашите на Триумвирата.
Тримата мъже седяха в дълбоки кожени кресла, подредени около голяма камина. Помещението представляваше библиотека с над три хиляди и седемстотин тома, повечето от които на старогръцки, латински или немски. От едната страна на незапалената камина имаше бюст на Аристотел върху старинен нефритенозелен пиедестал. От другата страна беше поставен бюст на древен индус. На полицата лежеше фриз, изобразяващ голяма синусовидно извита змия на фона на пламъци. Под нея с главни букви бе
