катастрофа.
Асмо не можеше да отгатне какво ги бе обезпокоило така силно. Той бе изказал само една логична мисъл, която бе изцяло в обсега на възможностите. Стана му ясно, че трябва да натрупа още много опит, за да е в състояние да разбира начина на мислене на дафотилите.
Тъй като никой не се готвеше да поднови разговора, той се надигна и каза.
— Имам нужда от защитен костюм и противогаз. Можете ли да ми ги осигурите?
— Защо са ви нужни? — попита Лука.
Тази голяма наивност го накара да побеснее.
— Искам да надникна и да видя какво става в този тайнствен резерват!
Зирто пръв овладя объркването си. Той забърза към Асмо и каза заклинателно.
— Не трябва да действуваме прибързано, това е идея, изпълнена със смелост. Но не би ли било по- добре най-напред спокойно…
Асмо го прекъсна.
— Вие искате да промените КАПИНОМА. Да ви помогна или не?
9.
Асмо минаваше през тясна галерия, която високо горе обикаляше покрай стената на куполовидна зала. В черните води на кратера зад дебелите лещи на стъклата проблясваха фосфоресциращите морски дълбини.
Идваше от трапезарията на Маатшапия, където бе вечерял заедно с Градивните. Той бе отклонил с благодарност поканата за концерта, който щеше да се състои след това. Бе щастлив, че най-сетне е сам, и не желаеше нищо друго, освен да си легне колкото се може по-скоро. Главата му бучеше от многочасовите разговори, гърбът го болеше от твърдата пейка, а в устата си все още усещаше вкуса на пудинг, който му напомняше загорели банани.
Чувствуваше се изтощен и изчерпан. Разговорите в последните часове се бяха въртели все около една и съща тема. Събеседниците му упорито настояваха, че той е научен консерват и е роден като тях на Астилот. Неговото твърдение, че произхожда от чуждо небесно тяло, те считаха за абсурдно. Той почти изцяло бил загубил спомените си, затова искал да си създаде теория относно своя произход. Все пак притежавал склонност да компенсира липсата на информация, да създаде и логична връзка между независими едни от други факти и преживявания.
Асмо се питаше дали непрестанно спохождащите го съмнения не се дължат на психопатично упорство, още повече, че картините от спомените му с всеки изминат час ставаха все по-сходни със заобикалящата го действителност. Струваше му се, че по необясним път порнатото и непознатото се сливаха. Това бе едно объркано, кошмарно състояние, което го оплиташе във все по-дълбоки противоречия. В моменти на отчаяние той се страхуваше, че разумът му няма да издържи дълго на тази забъркана ситуация. Но тези пристъпи преминаваха, поне засега.
Когато бе стигнал края на галерията и зави в един коридор, който водеше към жилищната му „пчелна килийка“, го пресрещна Йона. Тя го бе чакала в една ниша.
— Трябва да говоря с тебе, скъпи — прошепна, — много е спешно.
— Къде беше целия следобед? — попита той. — Търсих те.
— Как така? — погледна го тя в недоумение. — Аз не съм била на нула.
Той се ядоса. Отново бе изходил от погрешно очакване. Личните връзки между дафотилите очевидно бяха много по-слаби, отколкото си представяше. Всеки си отиваше и идваше, когато намереше за добре, без да се чувствува длъжен да дава обяснение, да не говорим за извинение. Разбира се, той не се бе сетил за Зеко, чрез който по всяко време човек можеше да установи връзка.
Сложи ръка върху блестящия диск и кръглата врата се плъзна встрани.
Йона потъна в едно кресло, отвори бара и напълни две чаши.
— Ще пийнеш ли глътка и ти?
Той пое чашата и внимателно заизследва съдържанието й. То миришеше слабо на анасон и на валериан.
— Какво е това? — запита той електронната памет.
— Птичи полет от групата на феликсите — отговори кънтящият глас на Зем, — освежителна напитка, която предизвиква веселост.
Той отпи. Не беше по вкуса му. Твърде много му напомняше на витаминния концентрат, който трябваше да пие, когато бе простинал като дете.
Междувременно Йона изпразваше вече втората чаша. Тя каза замислено:
— Мисля, че не ме обичаш. Той бе поразен.
— Откъде ти хрумна? Разбира се, че те обичам.
Тя го погледна изпитателно.
— Защо в същност толкова бързаш да посетиш резервата на аслотите? И то тъкмо с Лука!
— Но, Йона! — изрече той раздразнено. — Нали ти сама одобри този план.
— Значи все пак така е. Знаех си, че тя ти направи впечатление.
— Глупости! Ти отказа да ме придружиш. А Лука познава донякъде околностите на резервата. Това е всичко.
— От двеста метра височина е видяла малко джунгла, това е всичко. Моля те, Асмо, откажи се от този глупав опит. Само ще си загубиш времето. Не искам да ставаш за смях.
— Вече е уговорено.
— Достатъчно е само да кажеш на Съвета, че си променил мнението си, и никой няма да те пита за причините.
Той седна. Защо искаше да го спре да види резервата? Наистина ли само от ревност, или зад нея се криеше друга причина?
— Е, какво? — попита тя хапливо. — Толкова ли ти е трудно да избереш между мене и милата ти приятелка Лука?
— Кажи ми какво в същност искаш? Да се караш с мене ли?
— Не се прави на толкова наивен, моля те. Наистина ли вярваш, че не съм видяла как те гледаше?
— Йона, моля те! — каза той нетърпеливо. — Та това е смешно.
Тя замълча.
— Цялото начинание няма да трае по-дълго от един ден — поде той по-предпазливо. — Защо не искаш да дойдеш и ти?
— Безсмислено е.
— Въпреки това аз трябва да го видя. Може би ще намеря начин за преодоляване на лъчеизпускащия купол.
— Няма да успееш.
— Как можеш да си сигурна? Та ти още никога не си била там.
— Добре, опитай се. Сам ще видиш, че нищо няма да излезе.
— Ще се опитам.
Йона прехапа долната си устна. Тя се стараеше да се овладее, но в очите й искреше гняв. Стана, изсипа в чаша димяща течност и я изпразни на една глътка. След това се обърна към него с решително движение.
— Да се махнем от тук, Асмо. Можем да си позволим няколко дена спокойствие. Искам да бъда сама с теб, където никой няма да ни безпокои.
— Защо тъкмо сега?
— Не зная. Мисля, че Маатшапията и нейният брътвеж съвсем ми омръзнаха.
Странно защо, но той не бе изненадан. Очакваше нещо подобно, почувствувал го бе още при първите думи на Йона, но не можеше да си обясни причината за странното й държане. Той не бе в състояние да проучи на какво се дължаха промените в настроението й, камо ли да отгатне нейния характер. Дали тя бе изключение, или нейната непоследователност отговаряше на нормалното държане в Астилот? Във всеки случай дафотилите, които досега бе опознал, създаваха противоречиво впечатление. Благодарение на
