се намери обратният път към разума и отговорността?
— Не мечтай! — каза Йона със смях. — Ела, всички вече те чакат.
Йона и Зирто го бутнаха върху подвижна лента, която в зигзагообразни извивки водеше от терасите надолу. Танцовата площадка сменяше цвета си в ритъма на музиката, танцуващите се движеха мудно, само с леки загатвания, лицата им бяха отпуснати като в транс.
Йона, Зирто, Зиза и Уско започнаха да танцуват всеки сам за себе си. Движенията бяха произволни, като че ли рожба на фантазията им. Асмо стоеше сред тях безпомощен и не знаеше какво да прави.
Зиза се наведе към него и прошепна:
— Обърнете се чрез Зеко към Зиган. Това е нашата учителка по удоволствия.
Едва бе успял да се обърне към Зем и да изрази желанието си, и полови глас, мек като кадифе.
— Зиган — отговорничка за игрите във вилата на Маатшапия — каза тя — ви желае много любов. Ритъм означава забрава. Откъснете се от мислите си, нагодете се към пулса на кръвта.
Той почувствува как ритъмът го поема, как тялото му почти само се поддава на люлеещите движения. Изведнъж забеляза Лука, която като другите наоколо се намираше в преобразено състояние. За него остана тайна откъде се бе появила така внезапно. За миг погледите им се срещнаха и слаба, замечтана усмивка пробягна по лицето й.
— Интерлудиумът приключи — прошепна Зиган с чувствен глас. — Следва зампа-тампа ескаландо. „Гръдта ти като пъпка на роза, навсякъде във вятъра на глетчера“. Пристъпваме към цикъла: влезте в ритъма, непълен такт на левия крак — зампа-тампа — десен крак — вдигнете ръце, затворете длани — зампа-тампа — затворете очи — отворете очи, отстъпете назад — зампа-тампа — извивка вдясно. Репитандо!
От ритъма на паузите се бе създала странно лееща се музика, танцуващите следваха указанията на Зиган и Асмо без усилие се включи, движейки се със сигурността на лунатик, воден от гласа, който още един път повтори първите четири такта.
Началото на композицията се състоеше от звуци, ухания и цветна светлина, но скоро подухна слаб ветрец и Асмо, който танцуваше с полузатворени очи, видя като през воал да се простира равнинна, обширна степна природа.
Ритъмът и музиката действуваха сугестивно. Съпротивата на Асмо рухна, волята му отслабна.
Отделните същества се бяха слели в един организъм. Те изглеждаха като омагьосани, подадоха си ръце и образуваха кръг. Безтегловността, прецизността, с която се движеха в един и същ ритъм, водеха до опиянение, създаващо чувството за общност на всички човешки същества.
Вятърът се засили, носещи се на парцали облаци обгърнаха степта, която спря да се извисява, те бавно падаха, планирайки към нея. Подът кънтеше под тропащите стъпки на танцьорите, вдигна се прах, пламна огън, обгърнаха ги пламъци. Въздухът бе изпълнен с мирис на пожар, прах и пот.
Тропически пороен дъжд. Остър освежителен хлад. Съскайки и изхвърляйки искри, огънят замря. Издигна се дим.
Дъжд, слаб и сребристосив. Езеро с цвят на олово, тераса, закрита от листата на стари дървета. Зад стоманения парапет — бял кораб, който празен и самотен се носеше по водата. Слънцето проби през облаците. В клоните на дърветата блестяха капки вода. Листата се оцветиха в жълто, след това в огненочервено, посипаха се надолу, покриха пода.
Бледосин ден. Хладен и мразовит въздух. Горски дървета стърчаха замръзнали към небето. Сенки на облаци. Мирис на сняг. Снежинки падаха меко и безшумно, ставаха все повече и повече, затанцуваха в бесен вихър.
По заснежени скали профучаваше леден вятър, тягостно виеше в пропасти и пещери. Слънце. От покрити със сняг планински склонове се показаха зелени пъпки, бързо пораснаха, разтвориха кадифеночервени цветове. Стените на котловината представляваха лист на гигантско цвете, ритъмът постепенно замря, избледня, ухание на рози заля танцьорите.
Асмо затвори очи. Постепенно забеляза, че се полюлява в бавния ритъм на музикалния антракт, че общността на танцьорите се е разпаднала и че той отново се е превърнал в отделно същество.
Замаян, той се огледа. Погледът му падна на Лука. Тя танцуваше близо до него. На сребристосивата светлина, която стените на котловината излъчваха, тя бе приказно нежна. Изглеждаше напълно освободена, движенията й имаха хармонията на същество, което се намира в пълно съзвучие със света.
Асмо изпита желание да не бъде вече сам, да я вземе в прегръдките си, да танцува, плътно притиснат до нея.
Заля го кълбо от зелена светлина, обгърна го и отново се отдалечи. Той го проследи с поглед. Сега то бе над Йона.
— Мога ли да те отведа за танц на двойки? — чу той нейния Зеко-глас.
Преди още да бе размислил, се съгласи. Откъде дойде изведнъж Йона? — питаше се объркан. Не искаше ли да танцува с Лука, или се лъжеше?
Йона застана пред него, поклони се с усмивка, пое ръката му и го поведе към края на танцовата площадка.
Само след няколко крачки стигнаха до полутъмно помещение. От тавана се спускаха прозрачни воали, във въздуха се носеше дъх на зюмбюли. В червеникавия полумрак Асмо забеляза няколко дами и господа, които лежаха на заоблени възглавници и гледаха надолу към малка площадка за танци. Под звуците на нежна мелодия се полюляваха пет или шест двойки, съвсем плътно прегърнати.
Йона побутна Асмо пред себе си към кръглата танцова площадка. Той вървеше като насън. Не усети, че тя се бе откъснала от него. Едва когато чу зад себе си възбудено пререкание, се; обърна. Господин в синьосребриста униформа държеше Йона в прегръдките си. Между веждите й се бе образувала отвесна бръчка, тя рязко отвръщаше главата си, когато той се опитваше да я целуне.
— Пусни ме, Хилко! Моля те!
Той упорито отказваше с глава.
— От седмици ме караш да чакам. Сега ме повика, значи ще танцуваме. Обещала си ми.
Асмо не знаеше какво да прави. От само себе си се разбираше, че трябва да се притече на помощ на Йона. Но желаеше ли тя изобщо помощта му? По всичко личеше, че и без него щеше да се справи много добре.
— Разбира се, Хилко — каза тя, — само че в момента не съм в съответното настроение — Тя замълча и го изгледа многозначително.
— Конюликс? — попита Хилко сияещ.
Тя се поколеба, след това му кимна.
— Добре, да пием. Ще ти предам съгласието си чрез Зеко.
Хилко разцелува бурно ръцете й.
— Благодаря ти — каза той и бързо се отдалечи, изпълнен с щастие.
Усмихната, Йона се обърна към Асмо.
— Извини ме, скъпи, все някак трябваше да се освободя от този глупак. Който влезе в това помещение, се излага на свободен избор. Непростимо оскърбление е да откажеш на предложение. Просто не трябваше да ме пускаш.
Асмо не разбираше за какво му говори. Как така я бе пуснал?
— Той ще се върне веднага — прошепна Йона. — Ще го отпратя. Моля те, не се намесвай и прави каквото ти кажа.
Още не се бе доизказала, и Хилко се появи със сребърен поднос, върху който имаше две купички. По повърхността на димящите напитки горяха бели кубчета в синкав пламък.
Лицето на Хилко грееше от усърдие и радост.
— Отново съм тук — каза той и запоглъща Йона с очи. Изглежда изобщо не забелязваше Асмо.
Тя му отне купичките.
— Ние имаме гост, Хилко, който не е запознат с танца на двойки. Мисля, че не можем да го оставим сам.
До тях изплува зермат с табла, пълна с чаши. Йона бутна в ръката на Асмо едната купичка.
— Да пием.
За Хилко тя взе чаша от таблата. Смаян, той ококори очи, вдигна ръце като да се защити. Искаше да
