каже нещо, но всичко се разви твърде бързо за него. Йона повече не му обръщаше внимание, кимна на Асмо и допря своята купичка до устните си.
Хилко издаде гъргорещ звук, а след това бе избутан встрани. Лука стоеше между тях. В очите й искреше гняв.
— Спри — каза тя остро и посегна към ръката на Асмо, — недей да пиеш!
Бе твърде късно, той беше вече изпразнил купичката.
— Какво търсиш тук? — изсъска Йона. — Изчезвай!
— Как се осмеляваш на такъв мръсен трик…
Асмо не бе повече в състояние да следи разправията. Питието гореше в устата и гърлото му. През стомаха му пробяга огнена струя. Той се разтърси, мъчеше се да си поеме въздух, ръцете му търсеха някаква опора. В очите му изскочиха сълзи. Не можеше вече да вижда, всичко се разля в цветни кръгове. Като през дебел слой памук в ушите му проникваха откъслеци от бурно пререкание.
Горенето в устата и гърлото намаля, парещи горещи вълни преминаха през тялото му, стигаха чак до върховете на пръстите на краката и ръцете му.
Неговото Аз започна да се освобождава от веригите на времето, тялото му се уголеми до огромна зала от блестящ алуминий, в която съзнанието му се носеше като сребърен цепелин. Когато отново изплува от люшкащата се шир на празното си тяло, забеляза, че очите му се отвориха. Постепенно картините от заобикалящата го среда проникваха в него.
Той танцуваше. Обгърнат бе от цветове и образи. Чувствуваше формите на женско тяло. Една жена бе обвила ръце около раменете му. Стори му се позната, бе я виждал някъде преди. Правилни черти, чувствени устни, големи сини очи. Върху червеникавата коса, която падаше на плитки по раменете и гърба, тя бе сложила пера от марабу. Роклята й бе от блестящи ивици, които при всяко движение разкриваха златистокафявата й кожа.
Той се носеше, безтегловен като перце на летен вятър. Никога досега не беше чувствувал така осезаемо какво щастие е да притежаваш друго тяло. Всеки допир, всяко движение, всяко възприятие на сетивата бе съзвучие. Шумолейки, цветовете милваха кожата му, ухания се превръщаха в развяващи се була. Той се остави да го носят, усмивката й проникваше в гърдите му.
Жената целуна дланите му.
— Позна ли ме? — прошепна тя. Дъх, с ухание на люляк погали ухото му.
Той поклати неопределено глава.
— Аз съм Мона, шампинга по бицепсови кълба на красивото тяло в балистична трамплинна акробатика — тя се засмя, гукайки. — Колко си прекрасен, мой сладък другарю в играта.
Те танцуваха плътно прегърнати. Електронни звуци караха всяка фибра в тях да тръпне. Мона се притисна сладострастно до него, той виждаше и чувствуваше само нея, всичко останало изчезна.
В дъното на съзнанието му се мярна смътна представа — сигурно дяволът имаше пръст в чувствата му към Мона, но и това му бе безразлично. Съвсем не му се щеше да се брани. Желанието го грабна, надви го и той не искаше нищо друго по-пламенно от това, да притежава жената, която държеше в ръцете си.
Трептящите върхове на пръстите й нежно докосваха кожата му.
— Чувствувам, че ставам лунатичка — изстена тя. — Конюгати с тебе, каква палеща мечта на крилете на унеса! Ела, нека потърсим стаите на щастието.
Той я притисна до себе си, устата й меко допря устните му.
Чужда ръка се вкопчи болезнено в неговата, мъчеше се да го откъсне. Той се опитваше да се освободи, раздразнен от вмешателството. Тя не се остави да бъде отхвърлена. Една сянка си проби път между него и Мона, един неясен глас удари в ухото му.
Жадуваната жена се освободи от ръцете му. Първата му мисъл бе да се противопостави, но с удивление установи, че гневът му бе отслабнал. Магията бе рухнала, настроението — мъртво. Обзе го вяло безразличие.
Сега видя, че чуждата сянка бе Лука.
Мона стоеше, като че ли някой я бе полял в лицето със студена вода. Лука прошепна нещо в ухото й. Изумена, тя поклати глава, след това по лицето й премина израз на разбиране.
— Жалко — каза тя, целуна Асмо по бузата и се обърна, за да тръгне.
Лука го погледна смутено.
— Зная, че ви отнех едно удоволствие. При нормални обстоятелства държанието ми би било във висша степен скандално, но обстоятелствата не са нормални.
Той я изгледа, изпълнен с недоумение. В главата си усещаше тъпа празнота. Мона му махна още един път меланхолично и изчезна сред танцуващите двойки.
Очевидно мълчанието му трая твърде дълго. Лука сви рамене и си тръгна, без да каже дума.
— Лука — изрече той с усилие, — почакайте. Не искате ли да ми обясните?
Тя колебливо спря.
— Попитайте Йона, това е нейно дело. В същност аз не биваше да се намесвам.
— А защо го?…
Тя кимна, като че бе очаквала въпроса.
— Тъй като не можах да понеса да се отдадете на жена, към която не изпитвате нищо — за момент замълча и бързо прибави: — А това е нарушение и спрямо КАПИНОМА.
Асмо изостри слух. Тъпото чувство зад слепоочията му отслабна.
— Как така?
— Подведоха ви да изпиете конюликс, без да сте дали съгласието си.
— Изричате го с тон, като че ли това е ужасяваща подлост.
— Ако някога бяхте преживели последиците, бихте разбрали.
— Какво трябва да разбера?
Тя го изгледа, в погледа й имаше следа от колебание.
— Вие нямате и най-малка представа?
Той поклати глава.
— Конюликсът унищожава автономността на волята и предизвиква състояние на интензивна зависимост.
— Имате предвид… сексуална зависимост?
— Да, разбира се, каква друга?
Погледът му се насочи встрани от нея. Грозно съмнение се надигна в него. Затова ли Йона първата вечер?…
Лука взе ръката му.
— Да тръгваме, Асмо. Който не участвува в танца на двойки, няма работа тук.
Той не реагира. Тогава тя просто го дръпна след себе си. Вратата се плъзна встрани, нежна музика и сладки ухания ги заляха. Като пробуждащ се от сън, Асмо се огледа. Легло, свещи, кристал, стени с огледала, в камината — мъждукащ огън.
— В същност къде остана Йона? — попита той. Лука отбягна погледа му.
— Имайте малко търпение, ще се появи отново.
Той я повика чрез Зеко. Напразно. Тя бе на нула.
— Трябва да говоря с нея — настоя той, — необходимо е да се изясним, и то веднага! Искате ли да ми помогнете, Лука? Или изисквам твърде много?
Тя погледна ръцете си, след това с внезапна решителност вдигна глава.
— Добре тогава, елате. Може би ще имаме късмет. Малко по-късно те се намериха в зала с купол. Тя бе изпълнена с музика и оглушителен шум. Групи от дафотили притичваха по етажите, по галерии и мостове, търкаляха се по наклонени плоскости, подскачаха върху огромни гумени възглавници.
Асмо се ужаси при вида на този истеричен бяс. Крясъкът предизвикваше телесна болка у него. С най- голямо удоволствие би се върнал обратно.
Лука забеляза неприятното му чувство и смутено се усмихна.
— Не се безпокойте, просто са упоени. След няколко часа всичко ще премине.
Те се лутаха сред лабиринт от пътеки, оградени от жив плет, издигаха се с люлки, плъзгаха се по безкрайните завои на пързалка, балансираха по шведски стени от греди, колелца и лостове.
