от ден на ден, засега са само дреболии, но чувствувам как се сгъстяват. Аз работех като минералог в инсталация за добиване на метал. Станцията се наричаше Япетус. Япетус е осмата, не, деветата луна на планетата Сатурн. Тъй като тук няма планета, която да има повече от пет луни, Сатурн сигурно принадлежи към друга слънчева система — той спря, за да размисли. — Имах и друго име… почакайте… да, разбира се, името ми бе Асмо… не, Асмус, Асмус Фойерщаке.
— Фойерщаке? — Лука се изсмя. — Ама че смешно звучи. Защо, за бога, имахте нужда от две имена?
Асмо се загледа пред себе си. Лесно бе да се види как се напряга, за да открие отново взаимовръзките.
— Мисля — каза той, — че това помагаше да се различаваме по-добре един от друг. Разбирате ли? Отнасяше се до обозначаване на личността.
— Действително много старомодно. Та достатъчни ли бяха двете имена, за да се изключат грешки? Защо не използувахте генетичната формула? Тя е различна за всеки човек.
Асмо сви рамене.
— Нямам понятие. По всяка вероятност не сме били още така напреднали в генетиката. Между другото, сега ми идва на ум, че и аз имах комбинация от букви и цифри. Момент само!
Той извади от вътрешния джоб на сакото си цветен молив и саморъчно направен бележник, върху който си бе отбелязал мисли и фрагменти от спомените си.
Лука любопитно погледна страниците.
— Какво правите там?
— Момент, моля! 2Г ЗЛК 14… Когато виждам пред себе си цифрите, ми е по-лесно. Да, това е: 2Г ЗЛК 14 381 30669.
— Как успявате да рисувате и тълкувате знаци от този вид?
— Научил съм го в училище — отвърна той, докато пишеше.
Тя поклати глава в знак на колебливо възхищение.
— Не мога да си представя, че бих могла изобщо да науча нещо подобно. Сигурно са нужни безкрайни усилия и време. А дори и след максимално упражнение, всеки ще пише различни драскулки. Но как може да се открие смисълът? Дори и специализираният зермат не би могъл да се справи.
— На мене ми е достатъчно, когато сам мога да се справя. Освен това писмените знаци се пишат машинално. За сметачните апаратури те се трансформират в биномната система.
— Знаете ли — каза Лука със смях, — това са разходи, които пренебрегват всички правила на икономиката. Информацията чрез звук и образ ми се струва все пак по-проста.
— Да, но тя изисква сложна техника, а първо трябва да я имаш. Без писменост тя не може да бъде създадена. В развитието е невъзможно да се прескочи дори и едно стъпало. А след като йероглифното писмо един път е открито, то така бързо не можеш да се освободиш от него. Да, традицията е гравитацията на историята.
— Навлизаме в теория. История, традиция, какъв е смисълът на всичко това? Без стойност е за практическия живот.
Отчаян, Асмо подпря глава с ръце. Дафотилите и тяхното практично мислене! Само не и исторически познания. Само да не се разберат взаимовръзките. Това смущаваше душевното спокойствие. Как не искаха да го схванат?
Той се обърна към нея и каза сприхаво.
— Хайде, добре, нека говорим за практиката. Защо например Йона се увлече в тази безумна, недостойна за човека комедия? Бихте ли могли да ми отговорите на това?
Високият му глас я бе накарал да отстъпи уплашено крачка назад.
— Какво ви става, Асмо? Защо изведнъж кипнахте? Изпийте нещо за успокоение.
— Нищо не искам да пия — каза той. В гласа му трептеше нотка на възбуда и острота. — Настоявам за отговор! Ако постоянно се тровите с хапчета, това си е ваша работа. Но мене, моля, ме пощадете.
— Но хапчетата са безвредни!
— Те тровят разсъдъка ви, чувствата ви. Имаш ли кахър — хеписпот. Липсва ли любов — конюликс! Преял? Пауново перо. Срещу всяко състояние съществува средство. От естествените усещания не остава нищо. Ще ви кажа мнението си, Лука, дори и моментът да е лошо избран. Аз трябваше да го изкрещя в лицето на целия Съвет. След година или две Маатшапията ще бъде в същото състояние, в което днес видяхме шампингата и останалите дафотили. Процесът на душевното израждане вече не може да се спре.
— Не, не, Асмо, вие гледате твърде песимистично. Шампингите и техните приятели изобщо не ни интересуват. Това са слабоумни хора, изключения.
— Планетата Астилот е една лудница, а шампингите са каймакът на обществото. Но стига с това. Вие не ми отговорихте на въпроса за Йона.
Лука го изгледа безпомощно. Какво трябваше да отговори на тези упреци? Минаха няколко секунди, докато дойде на себе си.
— Страхувам се — започна тя колебливо, — че Йона има остър психически дефект. Само не мога да разбера защо отдавна не е в… — тя се прекъсна. В очите й се четеше смущение. — Струва ми се, че и аз ще загубя разсъдъка си. Не би трябвало да говоря с вас за това.
Той се усмихна уморено.
— Може би мислите, че не зная, че всички искат да ме манипулират. Тук нищо не става случайно. На врата ми се окача същество, досущ приличащо на жената, която някога обичах, зорко ме следят, влачат ме тук и там и искат да ме убедят, че е по мое собствено решение, дава ми се да Пия конюликс. С мене се държат по-лошо отколкото със зермат.
Лука го бе изслушала с растящо безпокойство.
— Неприятно ми е да говоря на тази тема, а и не бих искала да ви смущавам. Имам впечатлението, че обичате Йона. Затова ми се струва некоректно да я унижавам във вашите очи.
— Но тя не ме обича! В противен случай защо ми даде да пия конюликса? Или може би ще ми обясните и това?
Лука енергично разтърси глава.
— Йона е напълно отчаяна, Асмо. Тя вече не знае какво върши. За да привлече вниманието ви върху себе си, прибягва към всяко средство, дори и когато е безумно.
— Може би имате известно право — каза той замислено. — Но ако свържем нещата, зад тях се крие още нещо. Външното съвпадение между Йона и Йохана не е случайно. Задачата й очевидно има пряка връзка с плановете, които се преследват чрез мене. Това трябва да е група, която разполага вече със значителни сили. Тя ме е довела против волята ми и против КАПИНОМА на Астилот. Във всеки случай кефалоидите участвуват или като средства към целта, или за своя сметка. Вероятно искат да ме използуват да им разтворя изцяло вратата към властта.
— Наистина ли вярвате, че кефалоидите биха могли да се надигнат срещу нас? — попита тя, изпълнена със страх. — И именно Йона играе в това някаква роля?
— Ролята е по-голяма, отколкото смятате, Лука. И ако сте премълчали нещо за Йона, сега имате възможност да ми кажете истината.
— Не премълчавам нищо. Аз изобщо не разбирам какво имате предвид.
— Тогава искам да ви го кажа. Йона се опитва да прави интриги срещу Маатшапията. Тя иска да ме накара да загубя доверие в Зирто и в целия Съвет. А това вероятно е само първият й ход.
Лука скочи от креслото си.
— Не, Асмо! Защо й е да го прави? Това не може да е истина, не вярвам нито дума.
Той само сви рамене.
— Моля, извинете ме, но съмнението ви просто ми се струва чудовищно — тя замълча за момент. — Трябва да говорим за това със Зирто — добави с внезапна решителност.
— Какъв е смисълът? Аз се основавам на предположения, не съм в състояние да докажа нищо.
— И на мене ли не вярвате, Асмо? — каза тя тихо.
— Аз не ви вярвам, вие не ми вярвате! Така няма да направим ни крачка напред. С доверието е като с работата. Трябва само да се започне, след това всичко се оправя.
