Той сви рамене и замълча.
— Студен сте като леден блок. Ако не бях чула от Йона някои неща, щях да помисля, че не знаете какво е любов.
— Аз считах Йона за Йохана. Любовта обаче е нещо повече от това да сбъркаш една с друга.
— Какво е то?
— Да се радваш на едни и същи неща. Единство, може би — дори и обща цел.
— Вие бъркате понятията, Асмо. Това, което имате предвид, е приятелството.
— Любов без приятелство е немислима.
— Каква ограниченост. Та тогава човек може да обича само един, най-много двама или трима души. И вие наричате това любов? Същинско робство.
Асмо пое дълбоко въздух.
— Наистина ли вярвате, че любовта не е нищо повече от мимолетно влечение, което днес идва и утре си отива? За мене към нея принадлежат още няколко вида чувства. Да направите от мене нов, щастлив човек, да отворите очите ми за красотата на живота, да ме окрилите за дела.
Лука замълча за миг, пленена от думите му.
— Вие имате съвсем необикновена представа за любовта — каза накрая тя. — Аз съм свикнала да я усещам само като биологична необходимост, сравнима с глада. А защо да ям само с един човек, да играя само с един човек, да се любя само с един човек? Та всеки принадлежи към обществото, без него не може да живее. Всеки има право на любовта на другите.
— Познати са ми такива експерименти. С течение на времето става неописуемо скучно. Благодаря.
Увисналите клони с цветове на едно от дърветата се раздвижиха, срещу тях застана зермат.
— Пристигнахме, мадам.
— Моля, извинете ме за момент — каза Лука. — Не мога вечно да се разхождам с бански костюм — тя го целуна по бузата и бързо се обърна.
Иззад един хълм изскочи някакво четириъгълно бяло превозно средство и безшумно се затъркаля към нея. Една от страничните му стени се разтвори, откри се гардеробно помещение. В отворени шкафове висяха костюми и рокли. Имаше стъклена кабина с душ, огледало и маса за гримиране. Трима зермати слязоха от пътуващата къща. Те поставиха кресло, отвориха чекмеджета, извадиха гримове, благоуханни води, козметични пособия.
Докато двамата зермати превръщаха Лука в паж от епохата на рококо с бяла перука на къдри, трети нанасяше върху ръцете и краката й, върху лицето и дланите й тънък варак. След няколко минути делото бе завършено. Върху мургавата кожа на Лука заблестяха цветя и пеперуди в розово, лилавозелено, бяло и светлосиньо.
Лука слезе по стълбите, страничната стена се затвори, бялата кутия се изтърколи обратно.
Асмо я изгледа, изпълнен с възхищение. Тя му харесваше, изглеждаше млада и безгрижна и мисълта, че може би заради него се бе сетила за цветята и пеперудите, предизвика радостна възбуда у него.
— Аз така и не знам почти нищо за вас — констатира той. — Както изглеждате, в живота ви трябва да е имало безброй много мъже.
Тя се засмя.
— Само бегли срещи, както вече установихте. Аз се страхувам да смесвам любовта с приятелството.
— Защо?
— Исках да бъда свободна, да обичам един мъж, докато това ми доставя удоволствие, и не исках да бъда зависима от чувства.
— Не е ли жалко да живееш само за себе си и за своите удоволствия?
— Признавам, често скучаех и това бе причината, поради която влязох в Маатшапията. Тя ми даде една малка задача и това вече ме задоволи. И изведнъж идвате вие и внасяте в живота ми ужасно вълнение. Какво мислите за това?
Лука го изгледа предизвикателно, бе скръстила ръце на гърба си и докато ходеше, движеше раменете си. Страните й бяха зачервени. Изглежда, тази тема й бе на сърцето.
Асмо се засмя.
— Нищо не си мисля. Което правя, е само неизбежна самоотбрана.
— Струва ми се, че преувеличавате скромността си. В действителност вие доста сте напреднали.
— Сега преувеличавате вие. Аз се лутам в тъмнина. На никой съществен въпрос не получавам отговор.
Тя се намуси. Не й харесваше, че отбягва отправените му намеци. С леко нетърпение Лука каза:
— Сигурна съм, че разговорът със Зукинатал ще разреши проблемите ви. А след това какво ще направите?
— Не зная. По всяка вероятност ще се опитам да се върна на Земята.
— Не го казвате сериозно! — възкликна тя уплашено и го сграбчи за ръката. — Защо искате да ни напуснете?
— Когато КАПИНОМА се измени, дафотилите сами ще трябва да могат да си помагат.
— Не ви ли харесва при нас?
— Не става дума само за мене, Лука. В къщи трябва да съобщя много данни за планетата Астилот, които трябва да се знаят.
— Винаги ли сте готов да жертвувате щастието си заради другите?
— Не зная какво разбирате вие под щастие, Лука. Но аз съм щастлив, когато съм нужен, когато намеря задача, която ме предизвиква към дейност.
— Ах, знам вече защо искате да се върнете. Вие мислите, че Йохана ви чака, имам предвид истинската Йохана.
Той разтърси с усмивка глава.
— Не, Лука, това е минало, а то не може да се върне обратно.
Известно време вървяха мълчаливи. Изведнъж Лука поде:
— Само работата не би могла да ме направи щастлива. Аз имам толкова много желания — големи и малки, — от които не бих могла да се откажа.
— Кой ли пък ги няма, Лука? — подхвърли той иронично. — Аз искам да имам жена, която да обичам и която да ме обича. И разбира се, да имаме деца.
Тя пусна ръката му и го загледа ужасена, като не успяваше да скрие погнусата си.
— Деца? Какво имате предвид?
— Наистина ли ще говорим на тази тема? Вие няма да го разберете. Само мисълта за това ви е противна.
— Бих искала да зная защо желаете да имате деца? — запита тя. Силна руменина заля лицето й.
— Да, защо? Без деца животът остава празен. Няма топлина. Чувствата закърняват, дори и любовта. Мисля, че каквото и да си постигнал, накрая всичко ти се струва безсмислено, ако нямаш деца.
— Разбира се, ако имате това предвид, за подрастващото поколение трябва да се полагат грижи. Но ми се струва твърде примитивно да искате от една жена да злоупотреби с тялото си, като го предоставя за създаване на деца. Мъжът нищо не губи. Той не се отказва от приятния си живот, той не бива обезобразен.
— Човек не избира дали да се роди жена или мъж.
— Именно това имам предвид. Природата е глупава и несправедлива. Целта на разума трябва да бъде по възможност да изглади тази несправедливост.
— Доколкото зная, дафотилите са разрешили проблема.
— Да, Напролопри. Отлична система. Но не дафотилите са я развили, а администрацията на „кеф“.
— Напролопри? Звучи твърде вълнуващо. Какво означава?
— Производство на поколения на принципа на лотарията.
— И как функционира?
— Съгласно КАПИНОМА ние изхождаме от това — обществото на дафотилите да не се увеличава над съществуващата численост на населението. Към хранителните продукти се добавя противозачатъчен хормон. Във Психодом се установява необходимият прираст за запазване на равновесието. Генератор на
