— Йона? — отвърна той изненадан. — Къде си?
— В зеленото крило.
— Тука, в Психодом? Добре, идвам.
Той спря асансьора. Лука го изгледа въпросително.
— Обади се Йона. Тя е тук и иска да говори с мене. Бих желал да дойдеш и ти.
Лука недоверчиво поклати глава.
— Йона е тук? Невероятно.
Те отново пуснаха асансьорното отделение и се върнаха до зеленото крило. Една сестра ги очакваше в преддверието и ги заведе в стаята на Йона.
Йона лежеше по нощница в леглото. Чуваше се тиха музика, върху екрана на пластичната телевизия подводен балет изпълняваше ефирен танц.
Когато влязоха, тя се изправи.
— Много мило от ваша страна! — извика Йона. — Седнете при мен, веднага ще поръчам нещо за пиене.
Косите й бяха в пълен безпорядък, очите й блестяха трескаво.
Лука и Асмо я изгледаха смутено.
Йона започна да се смее, но тъй като двамата не се присъединиха, лицето й се навъси.
— Не, съвсем не сте мили. Дошли сте в Психодом и не идвате да ме посетите. Защо ме оставяте сама? Какво съм ви направила?
Двамата не знаеха какво да кажат.
— Да не сте с гузна съвест? — Тя се закиска. — Добре, забравете това. Не обичам тъжни лица. Хайде, сядайте.
— Откъде знаеш в същност, че сме в Психодом? — запита Асмо.
Тя го загледа втренчено, като че не бе разбрала въпроса му. След това наклони глава и прошепна:
— Къде се бави това глупаво същество? Вратата се отмести. Сестрата вкара в стаята количка с напитки.
— Много добре — каза тя усмихнато ce и ce поклони. — Какво мога да ви предложа?
— Нищо! — изръмжа Асмо. — Изчезвайте с тези работи и ни изпратете лекар.
— И дума да не става! — Йона скочи от леглото, изтича към количката и посегна към една бутилка. — Скучен си, скъпи, и искаш да ми развалиш настроението.
Асмо взе бутилката от ръката й, вдигна Йона и я занесе на леглото. Смеейки се, тя риташе доволно с крака. Струваше му не малко усилия да я пъхне под завивките.
— Какво стоите! — обърна се заповеднически Лука към сестрата, която безпомощно гледаше ту единия, ту другия. — Не забравяйте за лекаря. Той трябва да побърза.
Сестрата изчезна.
Йона се пооправи, измъкна краката си и метна завивката върху раменете.
— Какво търсите всъщност в Психодом вие, хора, които разваляте играта? Може би мислите, че съм душевно болна? Глупости, това не е нищо повече от едно настроение. Чувствувам се блестящо! И имам достатъчно приятели, за да не разчитам на вас, казвам ви го, да знаете — тя гневно отметна завивката встрани.
— Права си, Йона — каза бързо Асмо, — държахме се малко глупашки. Ако лекарят няма нищо против, ще изпием за твое здраве по един феликс.
— Искам да зная защо сте тук — лицето й бе изпълнено с недоверие.
— За да ретрансцендираме Зукинатал.
Йона се сепна. Един момент тя изглеждаше безпомощна, след това изрече бързо.
— Чудесно, и аз ще дойда. Никога досега не съм виждала аслотка.
На вратата се появи друга сестра.
— На вашите услуги, мадам.
— Имам нужда да се изкъпя и да облека нещо. Но бързо. Нали ще ме почакате? — Тя погледна умолително. — След няколко минути ще бъда готова.
Подскочи от леглото и тананикайки изтича към банята. Водата издаде плясък, когато тя се хвърли в басейна за плуване.
Зермат-медик със самоуверен израз, в липовозелена униформа и златни знаци на ранга, влезе в стаята. От горния ляв джоб на дрехата му се подаваше тръбичка за упойка.
— Много любов. Искали сте да ме видите?
— Какво й е на пациентката?
— Нищо сериозно, минхер. Вероятно лека психосоматологична дискомпозиция.
Лука го изгледа изпитателно с хладен поглед.
— Вероятно? Защо не знаете точно?
— Пациентката дойде по собствено желание, мадам. Не разреши диагностичен преглед.
Асмо размисли за момент.
— Тогава прегледайте я сега — каза той.
— Извинете, минхер, за целта е необходимо съгласието на пациентката.
От банята се чу пронизителен вик.
— Фуй! — извика Йона. — Изглеждам като чума! Не можете ли да побързате, вие, глупаво нищожество? — Тя започна да се смее, като е ли бе казала шега.
Малко след това излезе от банята облечена.
— Можем да тръгваме — каза тя и се обърна към вратата.
Асмо я задържа.
— Момент. Искам да съм сигурен, че нищо ти няма. Лекарят ще те прегледа.
— Смешно е, няма ми нищо. Ще загубим само време.
— Дотогава имаме време. Лука даде знак на лекаря.
— Започвайте, Ник.
Зерматът запази непоклатимата любезност на обучения терапевт.
— Моля да бъде извинен, мадам. Както вече казах, важно е съгласието на пациента — той се наведе и се загледа в картината на пластичния телевизор, като че и въпросът вече не го засягаше. Йона се усмихна:
— Е, и… Хайде, идвайте. Асмо тръсна глава.
— Вече взе да ми става много! — извика тя. — Не си ми опекун. Не искам да ме преглеждат!
— Това си е твоя работа. Но тогава не можеш да дойдеш с нас в конклава.
— Кой би могъл да ми попречи на това?
— Аз.
Тя тупна с крак:
— Нямаш право.
— Разреши да те прегледат или оставаш тук. Ние трябва веднага да тръгваме, Съветът чака.
Йона разбра, че с упорство няма да успее.
— Защо си толкова отвратителен с мен? — поде тя плачливо. — Чувствувам се самотна. Моля те, остави ме и аз да дойда.
— След прегледа.
— Искаш да ме унижиш, искаш да докажеш на новото си увлечение каква власт притежаваш! Бъди поне честен и признай.
Асмо загуби търпение.
— Престани с глупавия си брътвеж! — извика той.
— Все ми е едно с кого спиш — крещеше тя, — но твоите грубиянски маниери са ми нетърпими.
— Ела, Лука, тръгваме — каза Асмо.
— Не! — изтича след него Йона и го прегърна. — Ти не можеш да ме оставиш сега!
Той се опитваше да се освободи от ръцете й, но тя се бе вкопчила в него, като че ли се касаеше за живота й.
— Няма да остана тук — задъхваше се тя. — Не искам! Не искам!
