— Предприемете нещо! — извика Асмо към лекаря. — Нали виждате, че има психически дефект.
Зерматът се поколеба.
— Дайте й средство за успокоение.
Зерматът кимна и извади от джоба на гърдите си тръбичката за упойка.
— Пуснете ме! — крещеше Йона. — Той не бива да ме докосва.
В очите й бе изписан смразяващ ужас. Тя удряше около себе си и тропаше с крака. Асмо хвана здраво ръцете й, лекарят откопча ръкава на китката й и го запретна нагоре.
— Пуснете ме — стенеше тя. В очите й имаше сълзи. Тя се съпротивляваше, след това тялото й изведнъж се отпусна. Загубила бе съзнание.
Странно, мислеше си Асмо. Нямаше никаква причина за това, тръбичката за упойка дори не я бе докоснала.
Лекарят и сестрата я занесоха на леглото.
— Така — рече Асмо, — сега искам да знам диагнозата.
— Без преглед е невъзможно, минхер.
— Тогава, по дяволите, прегледайте я! Какво чакате?
— Извинете, минхер. Върховното ми задължение е да уважавам желанието на пациента.
На Асмо му бяха дошли до гуша съпротивата и извъртанията. Той сграбчи зермата за униформеното сако и го притегли към себе си.
— Почвайте най-после! — изрече остро той. Зерматът сведе поглед.
— Както заповядате, минхер.
Той седна на ръба на леглото, напипа пулса на Йона, разтвори клепачите й, погледна в очите й. Няколко секунди прекара в размисъл. След това извади от вътрешния джоб на сакото си плосък уред с измервателна скала. Пет електрода като крака на паяк изскочиха от него, острите им като игли връхчета се впиха в кожата на главата на Йона. Веднага се чу стакато от бръмчащи звуци, по скалата в зигзагообразни линии заиграха цветни светлинни точки.
Зерматът внимателно наблюдаваше измервателните стойности. Изведнъж той странно се промени. Тялото му се вцепени. Гледаше уреда, разтърсвайки глава, с разтреперани ръце опипваше лицето си, втренчваше се отново в уреда, който, изглежда, показваше нещо невероятно.
— Какво става? — попита Асмо.
Зерматьт не реагира. Асмо го сграбчи за рамото.
— Отговорете! Какво става?
Зерматьт бавно обърна глава. Светлосиният цвят на лицето му се бе превърнал във варовито сив. Въпреки усилията си не успяваше да потисне треперенето на устните си. Разширените му зеници бяха втренчени в някаква точка в безкрайността.
Асмо го побутна внимателно.
— Е, хайде, говорете!
Накрая, след дълга пауза, отговорът дойде със запъване.
— Не разбирам… мадам Йона… първо равнище на „кеф“… невъзможно… дефект… енцефалограф… извинете ме…
Той грабна уреда и олюлявайки се стана, после се обърна към вратата, препъна се и залитна навън в коридора.
Асмо и Лука забързаха след него. Но още преди да достигнат изхода, чуха тъпо падане.
Лекарят лежеше изпънат на пода, с лице, обърнато надолу. Наблизо стоеше сестра, друга се бе навела над него и бе пъхнала ръката си под униформеното му сако. След няколко секунди тя вдигна поглед и даде знак на колежката си.
Преди Асмо да успее да попита нещо, те вече бяха хванали лекаря, влачеха го по коридора и го пъхнаха в шахтата за отпадъци. Усмихвайки се любезно, като че ли нищо не се бе случило, те минаха покрай Асмо и Лука и изчезнаха в стаята на Йона.
Асмо стоеше като ударен по главата. Той погледна Лука, но тя само безпомощно повдигна рамене.
Големият блестящ оранжев похлупак на шахтата като че ли му се хилеше подигравателно. В него се надигна безсилен гняв. Не знаеше кое повече го огорчи — държането на сестрите, които хвърлиха в боклука с безчувственото отношение на мравки мъртвия си другар, или съзнанието, че бе дошъл твърде късно, че не бе реагирал достатъчно бързо, за да предотврати края на зермата. Каква ли тайна бе отнесъл със себе си в смъртта? Толкова ли бе важна тя, че трябваше да умре, за да остане скрита?
— Ела, Асмо, трябва да бързаме.
— Как си обясняваш това, Лука? Дали Йона е в опасност?
— Не зная. При нея никога не е сигурно кое е театър и кое не е.
— А смъртта на зермата? Забележката му за първото равнище на „кеф“?
— Нямам понятие. Разбира се, в тази работа нещо не е наред. Но затова можем да се погрижим и по- късно.
— Най-малко трябва да видим как е тя.
Влязоха в стаята. Йона все още лежеше върху леглото, неподвижна, със затворени очи. Лицето й бе восъчно бледо.
— Какво й е? — попита Лука.
Сестрите, които се грижеха за нея, погледнаха нагоре.
— Кома — каза едната.
— Кога можем да говорим с нея?
— Засега не, мадам. Тя се нуждае от пълен покой. Асмо отиде до леглото и заразглежда Йона с изпитателен поглед. Наистина ли беше болна, или всичко бе само представление? Как можеше да установи това, как можеше да я принуди да каже истината?
— Забравил ли си, че химосинтезата е в ход? — чу той гласа на Лука. — Ако изпуснем момента, ще загубим два дена.
Той изгледа двете сестри.
— Можем ли да я оставим сама?
— Не се безпокойте, минхер. Тя е в добри ръце.
Лука кимна одобрително. Мисълта отново да изтърве Йона от погледа си будеше известно неудобство в Асмо, но в момента не можеше да направи нищо друго, а и времето напредваше.
С кръглия асансьор се смъкнаха до най-долните етажи на Психодом, където се намираше аукумулаторът за биогенните формати и крилото за ретрансцендиране.
Когато излязоха от асансьора, Зирто се запъти към тях.
— Вече бях започнал да се безпокоя, че няма да дойдете навреме — каза той.
— Задържаха ни.
Зирто ги поведе през виещ се коридор, в чието дъно се намираше вратата към бактерицидния шлюз.
Докато чакаха да влязат, те му разказаха накратко за Йона и за смъртта на зермата-медик.
Зирто се засмя.
— Тя е влюбена в тебе, Асмо. Когато е установила, че в лицето на Лука има сериозна съперница, е получила шок. Във всеки случай разумно е бил от нейна страна да отиде в Психодом.
С това за него инцидентът бе приключил. Тъй като Йона бе намерена, повече, изглежда, не го интересуваше. Асмо се учуди на късогледството на Зирто. А може би бе несправедлив към него. Възможно бе мислите му да са вече изцяло погълнати от работата, която им предстоеше?
Блесна зелена светлина, камерата на шлюза се разтвори.
Конклавът представляваше кръгло, не много голямо помещение с подобен на пчелна пита куполообразен таван, от който се излъчваше интензивна светлозелена светлина. На контролния пулт седяха зермати-медици — трима небесносини и една розовокожа, които Лука внимателно бе подбрала и подготвила за работата. Зад тях във въртящи се столове бяха насядали членовете на Съвета.
Пред контролния пулт в полукръг бяха наредени химотехнически агрегати, вакуумни помпи, центрофуги, калкулатори, съдове с катализаторни газове под налягане, кондензатори и уреди за дълбоко замразяване. В центъра се издигаха две блестящи машини от хром, свързани помежду си с кабели и тръби.
