на полето и химическите изменения в окръжаващата среда. Най-накрая, след дълги минути на свръхконцентрация, всички измервани стойности достигнаха оптимален параметър.
С решително натискане Асмо освободи енергийния лъч.
Върху екрана забушува цветна вихрушка. Трептящите характеристики се разпаднаха, преплетоха се в безредни кълба. Оранжевочервена светлина се разля и заплашваше да погълне всичко.
Асмо отстъпи назад и прокара длани по челото си. Столът, извратен от Лука, се плъзна към него през помещението. Той го спря и изтощен се отпусна в него.
Лука и Зирто също бяха свалили ръце от регулаторите на контролния пулт и се облягаха назад, дишайки тежко.
Повече нищо не можеха да направят. Химичният процес бе предизвикан, трябваше само да изчакат резултата.
След няколко минути колебание измерваните стойности показаха първите признаци на положителна промяна. Както се очакваше, термошокът интензивно ускори химичната реакция в биологичния часовник на биогенния формат. С треперещ глас Зу съобщи, че биогенният формат започва растежа си. Блокадата бе вдигната, производството на хормони можеше да започне.
Лука натисна сигнален бутон. Пренасянето на биогенния формат от инициалвитатора в наскатрона започна. С това ретрансцендацията достигна необратимия си стадий. Сега Зукинатал щеше само да расте, бързо и неудържимо, насочвана от натрупаната в клетъчното й ядро наследствена информация.
Работата в конклава бе приключена. Всички се надигнаха от столовете и се отправиха за тържествената процедура в по-горния етаж, където се посрещаха връщащите се от трансцендация.
Йона не се отделяше от Асмо, като очевидно се стремеше да се държи незабележимо, за да него дразни. Но тя предизвикваше у него по-голямо безпокойство, отколкото той искаше да си признае. Членовете на Маатшапията не забелязваха нищо. За тях бе достатъчно, че Йона отново е сред тях, те не си блъскаха главите за минали неща. Само Лука критично наблюдаваше Йона и постоянно бе до нея.
Асмо бе очаквал да види стая с маси, мебели за сядане и светлинни тела, но нямаше нищо подобно. Това, което завариха, бе бяло, съвсем празно помещение с огромни размери. Когато зад тях се затвори вратата, от пода се издигна стъклено кълбо с диаметър един метър. То лежеше върху тънко, еластично тяло и веднага започна да предава картини от вътрешността на наскатрона.
Асмо се приближи. Откъдето и да гледаше кълбото, отвсякъде картината бе ясна и разбираема.
Напредващата биогенеза на Зукинатал се очертаваше като блестящ в червено център. Обиколена от флуоресциращ хранителен разтвор, тя се развиваше с бързо темпо. По синята, покриваща червения център парабола, можеше да се отчете направляваният от еволюиралите нуклеинови киселини растеж на индивидуалното съзнание.
След няколко минути червеният център доби формата на октаедър и премина от наскатрона в камерата за хидриране.
Светещ в синьо сигнал пламна върху кълбото-картина. Зукинатал бе възвърнала съзнанието си!
Червеният октаедър напусна камерата за хидриране и със странни движения, на тласъци, се приближаваше към последния нагнетателен шлюз.
Асмо бе завладян от трескаво напрежение, той чакаше със затаен дъх. Само още няколко секунди и аслотката Зукинатал щеше да се появи в биологичната си форма на съществуване.
Тихо, постепенно засилващо се съскане, изпълни въздуха. Звучеше, като че ли силна буря навява песъчинки върху метална повърхност.
Светкавица преобрази празното помещение в пустинен пейзаж, до чийто хоризонт като замръзнало море се виеха гребените на жълти дюни.
Асмо и членовете на Съвета стояха на каменна тераса, засенчена от палми и цъфтящи кактуси. От кладенец плискаше изворна вода. Тапицирани столове и ниски масички с храни и напитки ги очакваха. Стана потискащо топло.
В средата на терасата, повдигната върху подиум, блестеше в чисто бяло койка-гнездо от вълма.
Асмо втренчено бе приковал поглед към мястото, от което излизаше съскащият шум. На двадесет метра от тях из пустинния пясък се надигна сребърен купол и постепенно се оформи в ракета.
Съскансто замря, тялото спря да се движи.
Като звезда-цвят то започна да се разпуква откъм върха.
19.
Зукинатал, членка на Върховния съвет на аслотите, блестеше в металносиньо. Тя стоеше изправена върху тънки крака, чиито стъпала напомняха чиния. Предните крайници обгръщаха вретенообразното тяло като сърп и завършваха с кълбовидно надебелени пипала-смукачи. Голямата кръгла глава бе покрита с бяла, изкусно преплетена перушина. От средата на лицето изскачаше къс, извит леко надолу хобот, а върху челото, между слепоочията, преминаваше лента от флуоресциращи в зелено изпъкнали очи.
Зукинатал бе висока около сто и двадесет сантиметра. За секунди, които се сториха безкрайно дълги, тя остана напълно неподвижна. От стойката й лъхаше умора, почти иронична елегантност, самоуверено съзнание за безгранична мощ, дистанциращо достойнство на всеобхватна, всеразбираща мъдрост.
Асмо до такава степен бе погълнат от съзерцанието й, че забрави, какво беше решил да прави. Едва когато Лука докосна ръката му, той се стресна и се сети, че малко преди появата на Зукинатал бе отворил своето куфарче-сейф. Потърси пипнешком декодера и го сложи на масата, която стоеше на терасата до него.
Флуоресциращата в зелено очна лента на Зукинатал започна да се съживява, в крайните точки се появиха бели светлинни петна. Изведнъж тя разтвори ръце и подобна на пергамент синя кожа се опъна между ръцете и краката от двете страни на тялото й. С рязко движение тя се отхвърли от мястото си, плъзна се няколко метра по въздуха, докосна със стъпалата-чинии пода, отново скочи, и така, подскачайки и плъзгайки се, напомняща охранен прилеп, се приближи до чакащите.
Сега се разбра, че коремът и гърбът бяха обвити в бяла кожа, чиито краища бяха защипани за раменете и краката с метални токи. Върху гърдите й блестеше в черно геометрична шарка. Приличаше на обозначение на сан или на символ на каста.
С висок скок Зукинатал се метна на терасата, уви летателните ципи около тялото си и се пъхна в койката-гнездо. Вълмообразните влакна я обгърнаха като дреха от пера, само главата й се подаваше навън от гнездото. Върху лентата на изпъкналите й очи запулсираха цветни светлинни сигнали.
Декодерът на масата се извъртя вертикално. Върху линията в средата му се разтвори лента от блестящи елементи, които съответствуваха на светлинните сигнали на Зукинатал.
— Това, което виждам, не ми доставя наслада — изрече декодерът с гласа на Асмо. — Моята воля не бе зачетена. Къде е силата, която има нахалството да предложи на очите ми гледката на будещите погнуса дафотилни твари? Чакам отговор.
Асмо се окашля. Очевидно той бе този, за когото се отнасяше недоволството на Зукинатал.
— Името ми е Асмо — каза той. — Моля за снизхождение. Важни обстоятелства ме принудиха да прекъсна скока във времето на аслотката Зукинатал. Животът на дафотилите е в опасност.
Блеснаха бели светлинни лъчи от крайните точки в лентата — очите на Зукинатал се насочиха към Асмо.
Настъпи мълчание. След това цветните сигнали отново запулсираха и декодерът преведе.
— Онзи, който се нарича Асмо, по скверен начин наруши правото. Той би заслужил повече от безболезненото заличаване на неговото съществуване. Но каква е печалбата да превърнеш нищото в нищо? Моето спокойствие е нарушено, този факт си остава. И така от любов към дадеността на съдбата аз се примирявам и съм готова да видя неизбежното, въпреки че ми е противно и мъчително. Тъй като изрично е казаното — само с най-висша погнуса понасям грозните червеи, вкопчили ръце пред очите си, търсещи красотата.
Асмо трябваше да се съсредоточи върху намерението си и не биваше да се оставя да го отклонят второстепенни неща. Сега важното бе да спечели готовността на Зукинатал за помощ.
— Ние благодарим за благоволението да изслушате нашите мисли. Дафотилите са получили КАПИНОМА от ръцете на аслотите. Ако това отговаря на истината, волята на Зукинатал не може да бъде да загинем от
