Инициалвитаторът бе обвит в прозрачен метал. Наскатронът — глобоид с диаметър от почти три метра — бе вкаран със задната си част в стената на конклава.
Асмо се огледа наоколо и кимна. Всички бяха по местата си, химосинтезата протичаше според програмата. Необходими бяха три дена и две нощи усилен труд, за да се подготви ретрансцендацията, да се отстранят техническите и личните трудности, а наред с това — да се оборват възникващите отново и отново колебания в членовете на Съвета.
Асмо погледна насреща към Лука и Зирто, които бяха заели местата си на контролния пулт.
Лука вдигна ръка.
— Можем да започнем — каза той.
Влезе сестра и раздаде очила с виолетови стъкла. След това подаде на Асмо куфарчето-сейф.
Той сложи очилата, взе ератора и го насочи към обвивката на инициалвитатора. С върховно внимание се опита да изреже в метала отвор. Но енергийният лъч предизвикваше само поява на синкава светлина, отскачаше от обвивката и обгаряше в стената редица черни дупки. Асмо увеличи енергията. Стъкленовидният метал се оцвети, започна да се топи и изгоря във вид на експлозия със серножълт остър пламък. Светлината бе толкова силна, че Асмо, въпреки защитните очила, почувствува в очите си пробождаща болка. След няколко минути ераторният лъч отряза кръгъл отвор. Изрезката падна и се разби на късчета върху пода. Парченцата образуваха топчета и се затъркаляха във всички посоки.
Асмо свали защитните очила, за да даде отдих на очите си, и след това насочи лъча към цилиндричната наставка в горния връх на инициалвитатора. С пронизителен звук, който накара агрегатите да завибрират, енергийният лъч издълба в тръбата канал с дебелина на пръст. Асмо трябваше максимално да се съсредоточи, за да не се отмести от изрязаната ос. Неясно дочу, че зад него се надигна шум и оживени пререкания. Когато свърши с дълбането и се обърна, всичко отново бе спокойно.
Лука и Зирто се усмихваха, изпълнени с увереност, зерматите-медици изглеждаха изтощени. Очевидно те се намираха на границата на психическите си сили. Какво щеше да стане, ако нервите им не издържеха?
Изведнъж Асмо почувствува горещото желание да изостави цялото начинание. Трудностите му се сториха непреодолими, опасността — зашеметяваща. В що за безумие се бе впуснал! Каква ли катастрофа щеше да настане, ако допуснеше грешка? Той отхвърли колебанията. За всичко това трябваше да мисли по-рано. Сега връщане назад нямаше.
Сестрата застана до него с куфарчето-сейф. Той взе овалната капсула, която съдържаше биогенния формат на Зукинатал, пое дълбоко въздух и я плъзна през дупката на тръбата. Завари отвора. След като свърши, се обърна към контролния пулт.
— Ациленова инжекция.
Зерматите кимнаха. Те натиснаха бутони, цветни сигнали затрептяха върху контролните екрани. Синтетичен глас каза:
— Батитермовият слой е разтопен. Биогенният формат е свободен. Индикатор на процеса зелено.
Асмо бе закрепил ератора на статив с мерник и го бе насочил към центъра на инициалвитатора.
— Термошок — каза той. — Съобщавайте веднага всяко отклонение от измервателните норми.
— Какво сте решили да правите? — изрече зад него подтиснат, задъхан от вълнение глас.
Той се обърна. Един от зерматите-медици го гледаше втренчено в лицето.
— Минхер, вие нарушавате КАПИНОМА! Термошокът излага на опасност нуклеиновите киселини.
Асмо го погледна спокойно в очите.
— А вие какво предлагате?
— Дълбоко замразеният пласт е разтопен. Трябва да изчакаме, докато биологичният часовник вдигне хормоналната блокада.
— Това ще продължи твърде дълго. Производството на хормони трябва да започне веднага.
Зерматът се готвеше да възрази. Като че ли случайно Асмо вдигна ератора. Зерматът стисна устни и се отказа от отговора, който му беше на езика.
— Както обичате, минхер — промърмори той. — Моля за извинение — С наведена глава се върна на мястото си.
— Чакайте, Асмо! — извика Хилко. — Мисля, че той има право. Това, което вършим, граничи с убийство!
Лука го изгледа гневно.
— Ние обсъдихме всяка подробност. Ти даде съгласието си. Сега не ни бави.
— И аз се колебая — каза Уско. — Какво ще стане, ако унищожим Зукинатал? Помнете съвета ми. Аслотите ще си отмъстят за това кощунство, всичките ще ни…
— Достатъчно! — прекъсна го Зирто грубо. — Никакви дискусии повече. Всяка секунда е скъпоценна.
— Но аз…
— Чуйте, Уско! — Асмо се опитваше да придаде на гласа си спокойно звучене, въпреки че кипеше от гняв. Най-много му се искаше да изпъди навън всички тези глупаци, но това бе невъзможно, те му бяха нужни. — Ние не знаем за колко време клетъчното ядро на аслотите запазва жизнеспособността си, ако не се добави биокатализатор — каза той. — В никакъв случай процесът не бива да бъде забавян. Колкото се може по-скоро биогенният формат трябва да премине от инициалвитатора в наскатрона.
Тримата зермата-мъже се надигнаха и демонстративно се оттеглиха от местата си.
— Молим за прошка, минхер. Нима казахте, че ще ретрансцендираме същество аслот?
— Какво ви интересува това, гледайте си работата.
Зерматите енергично разтърсиха глави.
— Аслотите са табу, минхер! — отвърнаха те в хор. — Трябва веднага да прекъснем. Не можем да поемем отговорността!
— Вие нямате право — извика Асмо — да си приписвате отговорността! За това, което става тук, отговарям аз!
— КАПИНОМА… — В гласовете им звучеше паника.
— Дръжте си устата! Обратно на контролния пулт! Започваме с термошока.
Зерматите покриха лицата си с ръце.
— Не! — простенаха те. — Имайте милост, минхер. Те се олюляваха като пияни. Асмо се страхуваше, че всеки миг ще се сгромолясат. Огледа се за помощ.
Зерматът-жена лежеше върху контролния пулт, закрила глава с ръце.
— Хей, Зу! — извика Асмо. — Елате насам. Когато чу заповедническия му глас, тя се съвзе и колебливо се приближи. В очите й се четеше страх. Микроскопични капки пот блестяха по челото й. Тя не можеше да разбере какво става. То противоречеше на ограничените й представи за морал и отговорност. Но въпреки това бе готова да се подчини на заповедите на един дафотил.
Асмо посочи олюляващите се.
— Изведете ги навън!
— Както желаете, минхер.
Тя взе за ръка колегите си с нарушени функции и ги задърпа след себе си като кукли. Тримата се спряха пред бактериоцидния шлюз, обърнаха се и се поклониха несигурно.
— Много любов, минхер. Много любов.
След това пропълзяха през отвора.
— Върнете се на мястото си, Зу — нареди Асмо. Капакът на камерата на шлюза отново се отвори.
През дупката в конклава се изкачи Йона. Изглеждаше свежа и отпочинала. С дружелюбна усмивка тя кимна на всички.
Асмо нямаше нито нерви, нито време да се впуска в разпра. Той й посочи място. Тя му благодари с въздушна целувка и се плъзна със стола си близо до него.
Върху контролния екран, който възпроизвеждаше вътрешността на инициалвитатора, се появи радиус — векторът на ератора. Асмо го коригира, докато лъчът падна точно в центъра на биогенния формат. Точността и правилното дозиране бяха решаващи. Само една незначителна грешка и Зукинатал никога вече нямаше да съществува.
От контролния пулт се даваше информация относно температурата, налягането, електромагнитната сила
