— Забелязва се, че произхождате от животинско време, в което мръсната бруталност на борбата за живот е затъмнявала мозъците. Работата винаги е била жалка полумярка и което е още по-лошо — тя насърчава, да, тя чисто и просто поражда несетивното мислене. Мисленето обаче без свързани с тялото наслади е вредно и е първоизточник на всички злини. Благодарение мъдростта на шампингонизма ние се върнахме към естественото щастие на биологичното съществувание.
Моро скочи от креслото си, направи серия от виещи се въздушни скокове, заподскача на ръце из стаята, взе с краката си чаша от бара и изля съдържанието в устата си, без да излее нито капка. След това се върна в нормално положение и добави весело:
— Биологичните системи не работят, те съществуват. Работата, в смисъл на шампингонизма, започва тогава, когато се произвежда повече, отколкото е необходимо за поддържане на системата при нормални окръжаващи условия. Но да се произвежда повече, отколкото е необходимо, противоречи на икономията на средствата, присъща на всяка биологична система. Следователно това не се допуска. По този начин сме в съгласие с втората точка на КАПИНОМА, която се отнася за неприкосновеността на еквивалентността. Кръгът на нашата философия се затваря.
Той се преметна на земята и застина в шпагат.
— Годността да произвеждаш — отвърна Асмо — е предпоставката за по-нататъшното развитие на обществото и на отделната личност. Само душевноболен може да стигне до мисълта да отрече творческата работа.
Моро прекъсна гимнастичното си упражнение.
— Мили приятелю, ставате груб. Още едно доказателство, че всичко, което излагате тук, почива на демагогия. Вие искате да издигнете работата в морално задължение, в смисъл и съдържание на живота. По този начин тя се превръща в единствено средство, което причинява блаженство и може да осъществи отделната личност и обществото. Но какво е щастие? Гимнастика и любов? Свобода от материална нужда? Свобода на тялото и на духа? — той така силно разтърси глава, че плитките му се разхвърчаха. — Не, всичко това са само части от едно цяло.
Моро пое въздух, изгледа триумфално Асмо и продължи:
— Би могло да се попита — това пътят ли е, или целта? Не може да бъде целта. Природата не познава цел, тъй като не знае нищо за самата себе си. Не може да бъде пътят, защото без цел няма път. Животът не е нито път, нито цел, той е и двете, свързани в едно като точките в кръга. Мъдростта на шампингонизма ни предпазва да търсим, където няма нищо. Вечната и единствена истина гласи — самият живот е щастието. Без готовността за това щастие, животът не е нищо повече от химична реакция, предизвикана от обективна случайност, която протича дотогава, докато обкръжаващите условия позволят.
Зирто, който досега с усилие бе мълчал, скочи. По бузите му бяха избили червени петна.
— Вие ме отчайвате — простена той. — Вашето сравнение с кръга е символ на стагнацията! Животът изисква движение, но в смисъл на промяна! Ние се нуждаем от предизвикателството на околната среда. Ние трябва да търсим рискованото дело, да разчупим веригите, в противен случай Астилот скоро ще бъде рай на мъртвите.
— Песимистични фантасмагории! — Моро махна усмихнато с ръка. — Достатъчно добре ми е известна жалката философия на Маатшапията. Не се обърквайте от нея, мили Асмо. Вие ще разберете красотата на нашия живот едва тогава, когато се научите да владеете тялото си във всички негови възможности за движение.
— Вие съвсем не владеете тялото си — заяви Асмо. — Въпреки акробатиката на мускулите си, вие сте скопец. Вината за това не е ваша. Упреквам само безграничната ви вманиаченост да величаете това състояние.
— Сигурно искате да намекнете, че не съм способен на сляп разрушителен гняв, мили приятелю? Евгениката е благодат, повярвайте ми. Което не мога да правя, изобщо не искам да го правя. Именно защото не съм животно, аз се отличавам от вас с хуманните си инстинкти.
— Аха, вие все още си правите илюзии по отношение генетичната ви задръжка в инстинктите? — отвърна Асмо. — Е, точно това е начинът, който природата използува, за да запази глупавото животно от агресията срещу собствения му вид. По този начин обществото на дафотилите се превръща в зоологическа градина.
Моро се надигна внезапно.
— Трябва да вървя. Моят отбор ме чака, изпълнен с нетърпение да започне зеленият гамбитен скок с тройна печалба. Твърде дълго бях изложен на болестта на мислите. Мускулите пеят гръмко песента на движението, радостта трепти в ставите ми. Обичам ви всички!
Той се стрелна вихрено към вратата и изчезна като мълния.
Лука шумно си пое дъх.
— Колко просто било — каза тя. — Бих желала също да бъда бицепсова тротинетка на красиво тяло.
Зирто се засмя и потри ръце.
— Забележително, Асмо, как натрихте носа на тази маймуна! Няма да го забравя през целия си живот!
Асмо стана сериозен.
— Ти отричаш шампингонизма, Зирто. Но какво правиш срещу него? Защо Маатшапията дава вечеря с танци тъкмо с тези хора? Защо и вие участвувате в това безумие?
— Не ти ли хареса? А аз мислех… искам да кажа… ние уредихме това специално заради тебе… — Зирто погледна смутено към пода. — Та какво му е лошото? Нищо лошо дори и в най-малка степен не се е случило.
Асмо мълчеше. Далеч бе от мисълта да играе ролята на апостол на морала и да изтъква на дафотилите грехове, които те не искаха да разберат.
Оранжева светлина трепна по тавана на стаята. Хилко връхлетя в помещението, огледа се неспокойно. Движенията му бяха нервни, лицето му — объркано.
— Какво се е случило? — попита Лука. — Какво ти е?
— Йона! — извика той. — Тя изчезна! Наистина ли не е при вас?
— Защо се тревожиш? Сигурно си е в леглото.
— Не — проплака Хилко. — Дяволът има пръст в някои неща около нея. Няма я в къщата, няма я в градините. Вече съм претърсил всичко.
Той прокара нервно пръсти през челото си, устните му трепереха.
До Лука безшумно изплува зермат. Тя пое чашата, която той й поднесе върху табличка, и я подаде на Хилко.
— Пий! — настоя тя. — Първо трябва да се успокоиш.
— Ще загубя разсъдъка си! — стенеше той. — Искам Йона! Защо е изчезнала? Върнете ми я обратно!
Асмо взе чашата от ръката му и я поднесе до устните му. Той покорно отвори уста и започна да пие. Лицето му стана спокойно и безизразно. Облегна се на една колона и се свлече на пода. Сълзи се стичаха по бузите му.
17.
Асмо чоплеше апатично месните пастети и охладената плодова сметана. Бе спал лошо, стряскан нееднократно от коварно повтарящ се кошмар. Отвратителните летящи скорпиони, чиито лица носеха гротескно разкривените черти на Йона, го стискаха здраво с пипалата си смукачи и го обвиваха в лепкави нишки, които източваха като паяци от окосмените си тела.
Разбира се, грешката бе негова. Лука настойчиво го бе помолила след многото възбудителни напитки да вземе един хеписпот, тъй като бил абсолютно необходим за спокоен сън. Той не се остави да го убеди, преживелиците от вечерта бяха събудили у него желание за противодействие. Счел бе, че постоянната консумация на хапчета не бе по силите на тялото му, дори се прокрадваше съмнението, че характерът му вече се е променил — като че ли проявяваше склонност към лековерие, опростяване на проблемите и подценяване на трудностите. Сега съзнаваше, че щеше да бъде по-умно, ако бе последвал съвета на
