Йона вдигна ръка, показалецът и средният пръст образуваха римско пет. Веднага дойде келнер и прие поръчката. Почти в същата секунда се явиха и три момичета с розова кожа. Те носеха прибори, съдове с ястия, покрити с прозрачни обвивки от фолио. С малкия пръст на лявата си ръка едно от момичетата разкъса прозрачната обвивка, под която се намираше ордьовърът. Фолиото започна да се оцветява, изви се във форма на венец от червени рози и зелени листа. Момичетата сложиха приборите и чиниите на масата, наляха напитките, сервираха зелени, бели и червени желирани кубове и ги поляха с жълт сос. Всичко стана бързо и крайно прецизно. Момичетата направиха грациозен реверанс, келнерът се поклони и четиримата се оттеглиха безшумно.
Асмо бе гладен като вълк. Въпреки това с първите хапки бе предпазлив и ги задържа изпитателно върху езика си. Желираните кубове отвътре бяха твърди и с различен пълнеж. Вкусът им бе необичаен, а миризмите и подправките не успяваше да разпознае и при най-добро желание. Скоро обаче започна да свиква с непознатите за него ястия. Взе енергично да се храни и установи, че всяка хапка му се услажда все повече. Особено му хареса жълтият сос, който, съчетан с пълнежите, предлагаше учудващи вкусови наслади.
Йона го наблюдаваше и четеше по израза на лицето му напредъка, който постига, опитвайки кухнята на дафотилите.
— Изглежда, притежавате добри заложби да прецените задоволството, което предлага кухнята. Няма да измине много време и ще станете член на някой от клубовете за гастрономи.
Той се усмихна.
— Кажи, Йона, откъде знаеш името ми? Току-що ми обясни, че съм ти съвсем чужд.
— Все още ли не сте убеден? Достатъчно е само да ви погледна и моят Зеко предава образа ви на електронната памет, а аз получавам желаната информация: например вашето име или честотата на вашия Зеко.
— Така ли? Тогава трябва да имаш очи на фотоапарат.
— Имам. Но само когато пожелая, разбира се. По този начин образи или преживявания достигат до електронната ми памет и при нужда отново мога да ги възпроизведа. Всичко е съвсем просто.
Асмо мълчеше. Бе поразен. Все още не можеше да обхване многостранните възможности, които се разкриваха от връзката на човешкия организъм със Зеко. Постави си за задача в спокоен момент да разучи свойствата на своя Зеко.
Гласът на Йона го откъсна от мислите му.
— Как смятате, да минем ли на следващата част от менюто, или преди това малко да помечтаем?
Той я погледна. Точно така щеше да го каже и Йохана — със същия тон и със същата лека ирония. Дълго задържа погледа си върху лицето й. Това не бе прилика, това бе идентичност. Завладя го необорима, неподлежаща на разколебаване от каквито и да било твърдения и разумни доводи увереност, че тази жена бе Йохана.
— Ще изпълниш ли едно мое желание? — попита той внезапно. — Много бих се радвал, ако минем на „ти“. „Вие“ звучи толкова хладно.
Тя го погледна учудено, но само за няколко мига. След това сведе очи.
— Ако държите на това, защо пък не? Да пием за минаването на „ти“.
Тя посегна към чашата си и я изпразни до дъно. Асмо също пи. Млечнобялото питие действуваше възбудително като шампанско. По гърба му преминаха тръпки.
За секунди Асмо изпита чувството, че е в безтегловност, и реши да бъде по-предпазлив с този вид млечни напитки.
Междувременно момичетата бяха сервирали следващото ястие — морски животни, подобни на омари, в зелен сос. Йона отдели с леко движение щипките им и започна да се храни с апетит. Животните, изглежда, нямаха нито черупки, нито кости.
Готовността на Йона да преминат на „ти“ окуражи Асмо да се върне към въпросите, които се отнасяха до неговото — а без съмнение — и до нейното минало. Докато още обмисляше, чу до себе си безгрижен смях.
Дама с дълга, обшита с къдрички рокля, бе застанала до масата, прегръщаше Йона и я целуваше по бузите.
— Как си, скъпа? — гласът й бе плътен и дълбок.
Йона се засмя.
— Както виждаш, отлично. Мога ли да ти представя Асмо? А това е моята приятелка Лука.
Асмо се изправи и те се ръкуваха.
— Много любов.
Жената имаше живи тъмни очи и чувствителна, леко насмешлива уста. Трудно бе да се определи възрастта й — тя би могла да бъде на тридесет и пет, но също така и на двадесет и пет години.
Придружаваше я по-възрастен изискан господин, който се представи с името Зирто.
Очевидно и двамата знаеха, как стоят нещата с Асмо, тъй като веднага започнаха съучастнически да го разпитват как се чувствува, какви са впечатленията му от заобикалящия го свят, как може да му се помогне да привикне към него и с какво може да му се услужи. Асмо никак не обичаше да го разпитват и да го подхвърлят насам-натам като рядка птица. Въпреки че и двамата правеха добро впечатление, той отговаряше едносрично. За щастие те бързо забелязаха неохотата му.
Когато Йона ги покани да седнат, Лука каза с очарователна усмивка:
— С най-голямо удоволствие, скъпа, но имаме още една среща.
— Какво ще кажете за утре?
— Чудесно.
— За закуска? — Йона погледна въпросителна Асмо, като че ли очакваше потвърждение от него. Той кимна.
— Е, тогава до утре. Ако сте съгласни, в Къщата на лилиите — тя им маха, докато се отдалечиха достатъчно, за да не я чуват, и отново се обърна към Асмо.
— Сигурна съм, че ще ти харесат. Знаеш ли, те имат известни идеи, които си струва да бъдат изслушани. Така например…
— Не ми се сърди, Йона — каза бързо той, — но не бихме ли могли по-късно да поговорим за това? Един въпрос ми тежи на сърцето и не ми дава мира.
— Моля, питай — тя сложи в устата си парче омар и докосна леко устните си със салфетката.
— Откога живееш на Астилот?
— Открай време. Защо?
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Просто не мога да повярвам. Ние двамата произхождаме от Земята, Йона. Те сигурно са манипулирали съзнанието ти.
— Кого имаш предвид, като казваш „те“?
— Не зная — все още не зная.
— Моля те, нервите ти са преуморени.
— Можеш ли да си спомниш родителите си? Тя трепна.
— Какво моля? Извинявай, животните имат родители, но не и дафотилите. По всяка вероятност имаш предвид създателите на биогенетичната ми нуклеинова киселина.
Той се усмихна.
— Да, именно тях. Познаваш ли ги?
— Никой не познава създателите си. Що за неприятни мисли ти идват на ум.
— Живот без родители, без деца, без…
— Остави тези противни изрази — рязко го прекъсна тя.
Той не я разбра.
— Кое е противното? Ти не си паднала от небето, а също си родена.
— Разбира се. Но не по животински път, а по начин, разумен и достоен за човека. Ние се различаваме от животните и от инстинктите им.
— Как така?
