ШПЕЕР: Около седемдесет и пет години, майн фюрер, сър.
ХИТЛЕР: Колко ги рече, мамка му?!
ШПЕЕР: Шейсет, да кажем. Шейсет години, няма проблеми. При условие че…
ХИТЛЕР: При условие, че какво?
ШПЕЕР: При условие, че ние спечелим войната.
ХИТЛЕР: Разбира се, че ние ще спечелим войната.
ХИМЛЕР: Разбира се, че ще я спечелим, майн фюрер. Всъщност ние определено ще я спечелим, не се бойте. Нали виждате, вече не можем да я загубим. Може ли да обясня?
ХИТЛЕР: Хррррр.
ХИМЛЕР: Благодаря, майн фюрер. Планът е следният: построени са два флюгелрада. Единият е проектиран да пътува назад във времето, а другият напред. Онзи, който се връща, ще запише подробностите как ние, кхъ-кхъ, сме загубили всичките си предишни военни кампании и ще ги предаде на съответните генерали, преди всъщност да са влезли в битка, и така те ще спечелят, разбирате ли?
ХИТЛЕР (глади се по брадичката): Хубавко. Хареса ми.
ХИМЛЕР: Другата ще ви пренесе сто години напред, така че ще можете да пристигнете в предварително определено време на предварително определено място и от кораба да пристъпите във великолепния новопостроен райх на бъдещето.
ГЬОБЕЛС: Вие ще се появите съгласно пророчествата като новия месия, майн фюрер, и ще слезете от кораба, за да властвате над целия свят.
ХИТЛЕР: У-ха!
ХИМЛЕР: Там ще ви чака линейка.
ХИТЛЕР: К’во?!
ХИМЛЕР: Медицинската наука ще е напреднала със сто години, майн фюрер. Всичките ви болежки — веднага ще ви ги оправим.
ХИТЛЕР: Дори и хемороидите ми ли?
ХИМЛЕР: Дори и тях.
ХИТЛЕР: И газовете?
ХИМЛЕР: Особено газовете ви.
ХИТЛЕР: Е, стига сме седели тука като нек’ви руски20. Давайте да се качваме в тия флюгелрадки, бъдещ свят ме чака да го управлявам.
ХИМЛЕР: С вас сме, майн фюрер.
ХИТЛЕР: А, не, не сте, вашта мамица. Вие всичките се връщате обратно и оправяте издънките.
ХИМЛЕР/ГЬОБЕЛС/ШПЕЕР/ГЬОРИНГ: Ааааааааоооооооу!
ХИТЛЕР: Шоубизнес, копелета!
И така свършило всичко. Или по-скоро без малко да свърши. Ако историята е забележителна поне с едно, то ще е, че германците не са спечелили Втората световна война. Класирали са се на второ място, но не са я спечелили. Трябва да се предположи, причината е, че нещо с оня флюгелрад, който е пътувал назад във времето, се е объркало. Химлер, Гьоринг и компания били застигнати от съвсем заслужен кофти край, а на Шпеер така и не му се удало да командва строителството на хилядолетния райх. Гадна работа!
Но всичко си идва съвсем точно на мястото, като си помислите. Няма истински доказателства, че трупът на Хитлер изобщо е бил намерен, а години наред са се ширели слухове, че е избягал.
А къде?
Е, то е съвсем очевидно, не е ли така? В бъдещето, ето къде. Сто години напред в бъдещето да слезе от леталото като нов месия в един свят под властта на райха.
Само дето такъв свят изобщо нямало да има.
Та какво ще кажете, ако — казвам само „ако“ — летящата му чиния се е повредила по пътя към бъдещето? И се е приземила аварийно в деветдесетте? И то не в Германия? В края на краищата светът се върти и ако въведените координати са били за Германия, а той се е приземил твърде рано, в крайна сметка вероятно по погрешка е попаднал в Англия. По-точно в Брентфорд.
Е, може да стане! Възможно е.
Така че близката (твърде близка) среща, която госпожица Търнтън е имала през 1955 г., може да е била с нацистки пилот на „флюгелрад“ и с инженер или пък с някой, дето по пътя си към бъдещето се е отбил да пита как е вашият фюрер. А Ръсел може наистина да е видял господин Хитлер тъкмо такъв, какъвто е бил през четирийсетте.
Нали ви казах, че е възможно.
Освен това ви казах и че ще се ритате сами по задниците, дето не сте видели нещо, което направо ще ви избоде очите.
Казах ви го!
7
Да го вземат мътните, Ръсел — рече Франк. — Миришеш на лай…
— Да — отвърна Ръсел. — Знам, повърнах.
Франк деликатно подуши въздуха.
— Бира — установи той. — Не, не, не ми подсказвай, сега ще я позная. Горчива бира. — Смрък, смрък, смрък. — От най-добрата. Горчива бира „Гарви“. „Ръцете на зидаря“. Прав ли съм или да?
— Прав си — жално призна Ръсел.
— От чипс често повръщам — Франк отмахна въображаемите прашинки от раменете на сакото си, — но от корнфлейкс — никога. Знам си повръщането. Веднъж Елизабет Тейлър ме наповръща целия, разправял ли съм ти?
— Аз пък си мислех, че Грета Гарбо те е наповръщала.
— Не, съвсем определено беше Елизабет Тейлър — тая изпиваше по сто кила!
Ръсел седна зад бюрото си и скри глава в ръце. После погледна Франк и се заля от смях.
— Сто кила? — възкликна той. — Елизабет Тейлър е пиела по сто кила?
— Не, прав си — рече Франк. — Грета Гарбо беше.
— Някой идвал ли е?
— Аз самият се върнах само преди пет минути. Не, никой не е идвал. Ала на бюрото са ти оставили бележка.
— Бележка? — Ръсел огледа празното си бюро. — Къде е?
— Изхвърлих я — обясни Франк.
— Защо?
— Защото аз получих съвсем същата.
— Но беше адресирана до мен?
— Да, ама беше същата.
— И какво пишеше в нея?
— В твоята или в моята?
— В моята.
— Същото като в моята.
— Какво пишеше в твоята тогава?
— Не е твоя работа, Ръсел.
Ръсел въздъхна.
— Къде е моята бележка?
— В моето кошче за боклук.
В този момент в офиса влезе Морган.
— Току-що намерих на пейката си една бележка — обяви той.
— Я дай да я видим — рече Франк.
— Не, не му я давай! — извика Ръсел.
— Защо? — попита Морган.
— Прочети я на глас — посъветва го Ръсел.
