— Аз съм — обади се Ръсел. — Извинете ме.
— Не ми се извинявай, момко, в гадната воня няма нищо лошо. Аз си събирам гадни вони. Държа си ги в бурканчета. Малки черни бурканчета. Та за какво съм ви викнал?
— Изпратихте ни бележки — напомни му Франк.
— А, да — сети се Ърнест. — А ти внимавай, Франк, твойта мама, дето се опитваш да ме разсееш и ми дрънкаш за болести и гадни вони. Колкото и да ми се подмазваш, това няма да помогне на каузата ти.
— Ъ?! — хлъцна Франк.
Морган се изкикоти.
— Бизнес — рече Ърнест.
— Да — въздъхна Франк.
— Нямаме такъв — продължи Ърнест. — Такъв нямаме.
— Ще дойде — успокои го Франк.
Ърнест изсумтя. Да ти се догади от звука — все едно някоя отходна тръба засмука половин тон говежди дроб.
— Няма да увъртам — започна Ърнест. — Уклончивото поведение не е помогнало на никого. Щом се държиш уклончиво, това е същото като да се пипкаш. Разлика няма, повярвайте ми. Уклончиво държащият се е пипкав — просто и ясно. А аз съм достатъчно отдавна в този бизнес и знам колко вярно е това. Като бях малък, баща ми ми рече: „Ърнест — рече ми той, — Ърнест, не прави това на сестра си.“ Виждате ли, изобщо не е увъртал.
— Виждам — рече Франк.
— Нека това да ви е за урок.
— Нека — съгласи се Франк.
— Е, стига сте ми стърчали тук, отивайте да работите.
— О, добре. Това ли беше? — попита Франк.
— Това беше — отвърна Ърнест, — само дето ти, Франк, си уволнен и няма да отиваш да работиш. Е, сигурен съм, че пак ще отидеш да работиш, ама няма да е тук.
В гърлото на Франк се разнесе слабо сподавено гъргорене.
— Сърдечен пристъп ли ще получаваш? — попита Ърнест. — Щото ако ще получаваш, искам да гледам. Едно време и аз получих. Всъщност два пъти ми се е случвало, но така и не видях като как е. Иска ми се да ги бях заснел. Ако ще получаваш сърдечен пристъп, можеш ли да задържиш, докато заредя камерата?
— Не можеш да уволниш мен — задъха се Франк. — Аз съм управителят.
— О — проточи Ърнест. — Кого тогава да уволня?
— Уволни Морган — предложи Франк.
— Мен не можеш — обади се Морган. — Аз съм опаковчикът.
— О! Ами кого тогава? Един от вас трябва да си отиде.
— Уволни Ръсел — предложи Франк.
— О — рече Ръсел.
— Не — възрази Морган. — Не може така. Ръсел е агентът.
— Щом един от нас трябва да си ходи — каза Ръсел, — най-добре да съм аз. Последен вътре, първи вън.
— Съгласен съм — обади се Франк.
— Добре значи — обобщи Ърнест. — Значи си уволнен, Ръсел.
— Благодаря. Съжалявам, че трябва да напусна, може би ако нещата потръгнат, ще ме вземете пак.
— Не, не, не — обади се Морган. — Така не става. Ръсел пак се прави на доброто момченце. Не може да уволниш Ръсел.
— Че защо не? — попита Ръсел.
— Защото Ръсел е агентът. Той развежда клиентите, пише поръчките, следи кой какво взема и връща и пише докладите за липси и повреди. Не можеш да уволниш Ръсел.
— О — възкликна Ърнест. — Ами кого да уволня тогава?
— Уволни Боби Бой — предложи Морган.
— Това е малко нечестно спрямо Боби Бой, не е ли така? — попита Ръсел. — Нали той не е тук и не може да се защити.
— Я не се меси, Ръсел.
— Според мен Боби Бой би трябвало да каже каквото има за казване по въпроса.
— Боби Бой, уволнен си — рече Ърнест, — където и да си.
— Ама… — заекна Ръсел.
— Млък, Ръсел, че и теб ще уволня.
— О — рече Ръсел.
— Е — обобщи Ърнест, — според мен всичко мина доста добре. А сега марш обратно на работа.
— Ама… — започна Ръсел.
— Какво? — прекъсна го Ърнест.
— Може ли аз да измия чашите? — попита Ръсел.
— Сигурен ли си, че можеш да вместиш и това между всичко друго, което трябва да вършиш?
— Ще се опитам — обеща Ръсел.
— Добро момче. А сега чупката.
— Благодаря ви — рече Ръсел.
Изнизаха се навън и Франк затвори вратата.
— На това му се вика сближаване — сви устни той.
— Ъ-хъ — съгласи се Морган. — Благодаря ти, че ме спомена.
— Хареса ли ти?
— Не бе, заяждам се.
— Връщам се вътре — заяви Ръсел. — Ако някой трябва да си тръгне, то това съм аз. Последен вътре, първи вън.
— На твое място не бих го направил — рече Морган.
— О, и защо така?
— Защото по обяд срещнах Боби Бой и той си е намерил друга работа.
— Пфу! — възкликна Ръсел. — Значи съм спасен. Благодаря ти много, Морган.
— Това е най-малкото, което мога да направя за тебе — отвърна онзи.
Гласът на Ърнест Фъджпакър стигна до ушите им — той викаше:
— О, а другата седмица по това време пак ще имаме събрание и ако бизнесът не е тръгнал, ще трябва да уволня и още някого.
— Имате ли нещо против да кажа „да му еба мамата“? — попита Ръсел.
8
„Брилянтин — пее се в старата песен — това е думата.“ Това обаче не е съвсем вярно. Всъщност изобщо не е вярно. „Стрес“ — това е думата. Стрес. Стрес. Стрес.
Във филмите героят или героинята са подложени на стрес. Холивудските сценаристи ги разбират тия работи. Разбират ги, защото холивудските продуценти искат от тях тъкмо това.
— Героят подложен ли е на стрес?
Причината е, че филмът не бивало да бъде „нагласен“. Героят или героинята трябва да поемат инициативата. Силите са срещу тях, но се налага те да свършат всичката работа. Те имат цел, която трябва да бъде постигната. Можете да възразите, че не всичките филми са такива. Обаче са си такива, да знаете. Вземете който и да е филм, дето ви харесва, и се замислете над сюжета и героя (или героинята). Всичкото опира до стреса.
Холивуд процъфтява от стреса.
Ръсел не процъфтяваше от стреса. Ръсел мразеше стреса. Хич не си падаше по стреса Ръсел. Обаче имаше стрес и щеше да получи още сума ти стресове.
